Интересни факти от днес, 15 юни

8

1215 г. в Англия е подписана Магна харта. Това е първият документ в английската история, който ограничава кралската власт и представлява началото на демократичното конституционно право.

1215 г. в Англия е подписана Магна харта. Това е първият документ в английската история, който ограничава кралската власт и представлява началото на демократичното конституционно право. С Магна Харта започва процес, довел до Билът на правата и началото на Конституционата монархия в Англия.

Актът е подписан от английския крал Джон Безземни. С него се гарантират и защитават правата и интересите на феодалната аристокрация, бароните и гражданите от действията на представителите на кралската власт.

Подписването на Магна харта става в резултат на поражението на краля в борбата с въстанието на бароните, които били недоволни от нарастването на кралската власт. Във въстанието участвали и други слоеве на обществото – рицари и граждани, възпротивили се главно на увеличението на налозите и неудачната вътрешна политика, водена от краля.

По своята същност хартата представлява договор на краля с опозицията и гарантира съблюдаване на определени права и привилегии на свободните съсловия: църквата, бароните и търговците. Тя е част от традицията на феодални договори, с които кралят дава права и привилегии на феодалите си.

Любопитен факт е, че Великата харта била анулирана от Джон Безземни още в годината, в която била подписана. Впоследствие обаче документът бил потвърден от кралете Хенри III, Едуард I и Едуард II. Великата харта била почти забравена през 15 и 16 в., но изиграла значителна роля в Английската буржоазна революция, когато е използвана от парламентарната опозиция, за да обоснове правото да се контролират действията на краля.

1389 г. състои се битката на Косово поле. Историческата битка между прииждащите в Европа турци и отбраняващите се християни от Балканите се води северозападно от Прищина между реките Лаб и Ситница. До битката се стига след като през 1385 г. османците завладяват София и достигат до границите на владенията на Моравското княжество край река Морава.

През 1386 г. сръбският княз сключва споразумение с Мурад, но то се оказва нетрайно. Решителен опит за спиране на османското нашествие представлява съюзът между сръбския княз Лазар и босненския крал Твърдко. През 1387 г. обединените сили на техните войски нанасят поражение на османците при Плочник на р. Топлица, което сериозно окуражава балканските владетели.

Мурад обаче подготвя нов поход. Осъществяването на плановете му е забавено от измяната на част от васалите му – търновския владетел Иван Шишман и Добротица отказват да предоставят на Мурад военни подкрепления за войната срещу Лазар. Съотношението на силите обаче си остава в полза на завоевателите. През 1388 г. те предприемат поход на север от Стара планина, като слагат ръка върху Добруджа и на част от владенията на Иван Шишман, при което българският цар отново потвърждава васалната си зависимост. Осигурил си по този начин северния фланг, султан Мурад предприема нов поход срещу Сърбия и Босна.

Косовската битка решава съдбата и на Търновското българско царство. През 1393 г. след тежки боеве пада Търново, а Иван Шишман е пленен.

Една година по-късно Баязид се отправя на север срещу влашкия войвода Мирчо Стари, завзел междувременно през 1390 г. Силистра и Добруджа. В станалата битка при Ровине (1394 г.) обаче Мирчо разбива войските на Баязид, при което загиват като османски васали деспот Константин и Крали Марко, взели участие в сражението на страната на османците.

Разгромът на Сърбия и Босна, падането на България и появата на нашественика на север от Дунав предизвикват тревога в Средна Европа. През 1396 г. започва нов кръстоносен поход начело с унгарския крал Сигизмунд. Към кръстоносните войски, съставени от унгарци, немци и рицари от Полша и Франция, се присъединява и видинският цар Иван Срацимир. Но този опит за спиране на османското нашествие също завършва неуспешно.

1858 г. изигран е първият мач по австралийски футбол. Играта, нещо средно между ръгби и футбол, е измислена, за да поддържа състезателите по крикет по време на зимата в Австралия.

Играе се от два отбора по 18 играчи на обширно елипсовидно игрище. Играчите ритат, хващат и тичат с топката, която трябва да докосне земята на всеки 15 м. Гол отбелязан между вътрешните греди носи 6 точки, а между външните – 1 точка.

Първите сведения за „ози рулс” датират от средата на 19 в., разказвайки за това, че този вид футбол се е играл в Мелбърн още през 1841 г., за мач в Аделейд през 1843 г. и на остров Тасмания, но информация за правилата на тези ранни игри не са достигнали до наши дни. През 1858 г. в Мелбърн се организирали първите междуучилищни мачове, като първият от тях срещнал Шотландския колеж и Граматическото училище.

На 10 юли 1858 г. „Bell’s Life in Victoria and Sporting Chronicle” публикува писмото на видния състезател по крикет Том Уилс, който приканва към създаването на клуб по футбол и правила на играта, за да се поддържат здрави играчите през зимата. На 31 юли в близост до Мелбърн крикет граунд се провел двубой между случайно събрани два тима.

Мачът започнал в по обед и приключил с падането на мрака, а правила нямало, което се оказало и повод за множество сбивания между играчите, тъй като Мелбърн, бидейки нов град, бил съставен от множество етнонационални групи, като всяка от тях познавала различна разновидност на футбола. За греди били използвани дървета, а крайни линии не съществували.

„Мелбърн Грамар” и „Скоч Колидж” се оказали още веднъж в основата на създаването на австралийския футбол, след като на 7 и 21 август и 4 септември двете училища организирали двубой. От правилата на този тридневен мач е известно, че топката е била кръгла, игрището – с дължина половин миля (800 м), а на него имало 80 играчи (по 40 за отбор). За трите дни двете училища успели да си отбележат по един гол, като мачът бил обявен за равен.


Оттогава този двубой се играе всяка година под името Cordner-Eggleston Cup, което е и най-стария съществуващ турнир по футбол във всичките му разновидности.

На 17 май 1859 г. Том Уилс представя написаните от него за новосформирания футболен клуб към Мелбърн крикет клуб правила на играта. Така започнало разпространението им в мелбърнските училища и сред останалите клубове по крикет, откъдето тръгнало развитието на играта като спорт.

Още същата година били създадени много клубове, които започнали да организират помежду си мачове. Година по-късно Мелбърн Ф.К. обновили правилата си, добавяйки текстове от тези на Джийлонг. Новите закони на играта били наречени „Викториански правила”.

Трябвало да минат още две години, за да бъде организирана първата купа – Challange Cup, замислена да бъде проведена през 1861 г., се състояла в първите дни на 1862 г., поради липсата на ден, в който да бъде нает Мелбърн крикет граунд преди новата година.

През 1897 г. е създаден шампионат с името Викторианска футболна лига (ВФЛ). Участвали осем отбора от щата Виктория до 1925 г., когато лигата се разраства до 12 отбора. Световните войни действат разрушително на клубовете – немалко се разпаднали заради липсата на финанси. Все пак играта се съхранила и през 1990 г. ВФЛ се разширява и приема името Австралийска футболна лига.

1911 г. основана е корпорацията IBM. Всъщност компанията, която по-късно дава началото на IBM, е основана още през 1888 г. под името Tabulating Machine Company от Хърман Холерит в щата Ню Йорк. IBM (International Business Machines) е основана на 15 юни 1911 г. като корпорация Computing Tabulating Recording Corporation (CTR), и е регистрирана на Ню Йоркската фондова борса.

През 1911 г. Чарлс Флинт организира сливането на Tabulating Machine Company с две други компании – Computing Scale Company of America и International Time Recording Company. Обединената компания е наречена Computing- Tabulating- Recording Company (C-T-R). Новосъздадената компания се занимавала с производството и продажбата на машини като се започне от търговски везни и индустриални регистратори за работно време, премине се през калкулатори и перфокарти, и се стигне до машини за рязане на месо и сирене.

Когато обаче многообразните браншове, в които работи C-T-R, се оказват трудни за управление, Флинт се обръща за помощ към бившия втори изпълнителен директор на National Cash Register (NCR) Томас Дж. Уотсън старши. През 1914 г. Уотсън постъпва в компанията и заема длъжността на генерален директор.

Като част от мерките Уотсън измисля и девиза „THINK”. За първите четири години приходите са удвоени до 9 млн. долара. Той също слага началото на експанзията на компанията в Европа, Южна Африка, Азия и Австралия.

В годините след Първата световна война служителите на C-T-R разработват подобрени механизми за да посрещнат нарастващите нужди на клиентите си. В следващите години компанията прави различни нови разработки, придобива компании и патенти свързани с изчислителни машини, перфокарти и отчитане на работно време.

Ръстът и разширяването на дейностите на C-T-R правят старото име на фирмата твърде ограничено и на 14 февруари 1924 г., името C-T-R официално е променено на International Business Machines Corporation.

1954 г. в швейцарския град Базел е учреден европейският футболен съюз УЕФА.Съюзът на европейските футболни асоциации е административният и ръководен орган на европейския футбол. В УЕФА членуват всички национални асоциации и съюзи от Европа (както и Турция, Казахстан и Израел).

УЕФА ръководи европейските национални и клубни състезания и контролира наградния фонд, правилата и медийните права за тези състезания. УЕФА е член на ФИФА.

1969 г. по време на вътрешната премиера на пиесата на Георги Марков „Аз бях той” (реж. Методи Андонов) в Сатиричния театър представлението е спряно и забранено.По-късно на същия ден Георги Марков напуска страната под предлог, че заминава за Италия при брат си, който живее там.

Първоначалното му намерение е да изчака преминаването на скандала около пиесата, но постепенно решава да емигрира, особено след като през септември 1971 г. задграничният му паспорт не е подновен. Установява се в Лондон, където учи английски. Започва работа като журналист в българската секция на Би Би Си (1972). Опитва се да влезе във филмовата индустрия, като разчита основно на помощта на Петър Увалиев, но опитът му не успява.

По-късно започва да сътрудничи и на радиостанциите „Дойче веле” и „Свободна Европа”. В репортажите си той критикува комунистическия режим в Народна република България. Смята се, че това е причината българското правителство да реши да го премахне, за което иска помощ от КГБ.

На 27 декември 1972 г. е осъден от българския съд задочно на 6 години и 6 месеца затвор като невъзвращенец. Произведенията му са иззети от библиотеките и името му не се споменава в официалната българска преса и медии до 1989 г. Държавна сигурност започва разработката му под кодовото име „Скитник”.

Георги Марков умира отровен, след като е прострелян на 7 септември 1978 г. на улица в Лондон. Той паркира колата си и тръгва пеш по моста Ватерло в Лондон, отивайки към работното си място в Би Би Си. На автобусната спирка той изведнъж усеща пронизваща болка, като ужилване от насекомо, в задната част на десния крак. Поглежда зад себе си и вижда човек, който вдига чадър от земята. Непознатият бързо пресича от другата страна на улицата и хваща такси. Случаят се запомня като „Убийството с чадър”, като се твърди, че физическият убиец е Франческо Гулино, с кодово название „Пикадили”.

Когато пристига на работа в офиса на Би Би Си, Марков забелязва малка червена пъпчица на мястото на „ужилването”, а болката не стихва. Той споделя с поне един от своите колеги в Би Би Си за инцидента. Същата вечер Марков развива треска и е приет в лондонската болница „Сейнт Джеймс”, където умира три дни по-късно, на 11 септември 1978 г.

Поради обстоятелствата около Марков като български дисидент и подозренията му, споделени с докторите, че може да е бил отровен, полицията прави подробна аутопсия. Криминалните патолози откриват малко метално топче, забито в прасеца на Марков. По-нататъшните експертизи откриват следи от токсичното вещество рицин.

На 15 юни се отбелязва Световният ден на вятъра. Това е ден за преоткриване на вятъра, неговата сила и възможности, с които може да промени нашия свят. В началото – през 2007 г., събитието се чества само в Европа, но от 2009 г. – и в цял свят.

1988 г. в Пакистан е приет за върховен закон Шериата, което на практика превръща държавата в ислямска република. Шариатът възниква в Арабския халифат през 7 в. и се доразвива до 12 в. Като основен закон днес той действа в Иран, Судан, Пакистан, Саудитска Арабия и други страни.

Шариатът урежда всички аспекти на живота и обществото. Това е съвкупност от правови, морални и религиозни норми на исляма, които обхващат всички страни на живота на ортодоксалните мюсюлмани. Те са заложени в Корана и Суната.

2001 г. Китай, Русия, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан създават Шанхайска организация за сътрудничество. С изключение на Узбекистан, останалите страни са участници в „Шанхайската петорка”, която е основана в резултат на подписаните 1996-1997 г. от Русия, Казахстан, Китай, Киргизстан и Таджикистан споразумения за укрепване на доверието във военната област и взаимно съкращаване на военните сили в граничните райони.

Общата територия на влизащите в ШОС страни е 30 млн. кв.км, което представлява 60% от територията на Евразия, а нейният цялостен демографски потенциал е една четвърт от населението на планетата. Една от особеностите на Шанхайската организация е, че по статут тя не се явява нито военен блок (като НАТО), нито открито регулярно съвещание по безопасността, като АРФ АСЕАН, заемайки междинно положение.

Главните задачи за организацията са укрепването на стабилността и сигурността на територията на страните членки и борбата с тероризма, сепаратизма, екстремизма, наркотрафика, също развитието на икономическото сътрудничество, енергийното партньорство, както и научното, и културно взаимодействие.

Предпоставки за създаването на Шанхайската организация за сътрудничество са били заложени още през 60-те години на 20 в., когато СССР и КНР пристъпват към решаването на погранични въпроси. След разпада на Съветския съюз се появяват нови участници в преговорите в лицето на Русия и новообразуваните държави от Централна Азия. След като Китай успява цивилизовано да реши своите териториални въпроси със съседните държави от ОНД – Русия, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан – пред партньорите се отварят нови перспективи за по-нататъшно развитие на регионалното сътрудничество.

За Русия и Китай това е привлекателна възможност да обединят под своята егида усилията и потенциала на централноазиатските държави за възпиране на възможна експанзия от страна на други световни сили и влияние в Централна Азия.

Благодарение на благоприятния политически климат, но също така като резултат от нарастващата опасност региона да се превърне в район на перманентна нестабилност, заради активизирането на международния тероризъм през 1996 г., е образувана „Шанхайската петорка”.

По време на среща в Бишкек за всичките участници в „Шанхайската петорка” става очевидна необходимостта от по-широк спектър на взаимодействие, което създало необходимостта от създаването на постоянни механизми на сътрудничество, като срещи на министрите и експертни групи. Фактически започнала да се създава архитектурата на нова международна организация.

инфо: dariknews.bg

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook  

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.