Интересни факти от днес, 16 февруари

тутанкамон

1923 г. Хауърд Картър, британски археолог-египтолог, отваря погребалната камера на фараона Тутанкамон. Днес гробницата е една от най-посещаваните паметници в Египет.

1568 г. Испанската инквизиция осъжда на смърт всички жители на Нидерландия.Изключение е направено само за няколко поименно изброени лица. Тази тежка присъда става повод за започване на Осемдесетгодишната война, която Нидерландия води за освобождение от зависимостта от испанската корона.

За борба с вътрешните и външни врагове Католическата църква по времето на папа Инокентеий ІІІ създава през 1215 г. особен съд под името „Инквизиция”. Църковният трибунал, на когото е възложено „да открива, да наказва и да предотвратява ереси”, е учреден в Южна Франция от Григорий ІХ през 1229 г.
Този институт достига своя апогей през 1478 г., когато крал Фердинанд и кралица Изабел със санкцията на папа Сикст ІV учредяват испанската инквизиция. Нейна основна задача се явява определянето дали обвиняемият е виновен в ерес.

От края на 15 в., когато в Европа започват да се разпространяват представи за масово присъствие на сключили договор с нечиста сила вещици сред обикновеното население, в нейните компетенции влизат и процесите за вещици.

Само по времето, когато начело на Испанската инквизиция е Торквемада (от 1481 до 1498 г.), около 8800 души са изгорени на клада, на близо 90 000 е конфискувано имуществото, като на избягалите близо 6500 души е наложено и църковно наказание – изгаряне на техния образ под формата на чучело или портрет.
Испанската инквизиция в Нидерландия е създадена от Карл V през 1522 г. за борба с протестанството. Още на следната година в Антверпен са изгорени на клада първите двама протестантски мъченици.

През 1567 г. испанският крал изпраща херцог Алба като наместник в Нидерландия начело на многохилядна армия. Започва жесток терор. Арестувани са много богати граждани и земевладелци. Създаденият от Алба трибунал – „Съвет по безредиците”, наречен от народа „Кървавият съвет”, издава многобройни смъртни присъди.

Репресиите на Алба не сломяват съпротивата на народа, калвинизмът продължава да се разпространява и всичко това ускорява избухването на въоръжено въстание срещу Филип II, като бойните действия се водят на сушата и в морето.

За инквизицията протестантството е ерес, която следва да се изкорени с най-сурови мерки. В тези условия е произнесена смъртната присъда над всички нидерландци, която обаче в крайна сметка не е изпълнена и остава като куриоз на историята. След произнасянето й обаче Нидерландия се разпада на две държави – на протестантите и на католиците.

1836 г. султан Махмуд II подписва ферман, с който се узаконява първата българска фабрика в Сливен. Нейният собственик Добри Желязков Фетисов – Фабрикаджията бил известен с това, че постоянно се опитвал да оптимизира процеса на производство на аба.

След края на Руско-турската война през 1830 г., заедно с хиляди други българи, страхувайки се от репресии, напуснал родния си град и емигрирал в Русия. В Севастопол се захванал с търговия и скоро успял да натрупа прилично състояние.

През 1833 г. се преселил със семейството си в Екатеринослав, където имало голяма текстилна фабрика. За кратко време Желязков успял да изучи целия процес на производство, а чрез подкупи – да се сдобие с точни образци на доста от машините. През следващата 1834 г. се върнал в Сливен и в къщата на жена си в Мангърската махала открил собствена работилница, в която внедрил голяма част от наученото в Русия. Благодарение на познанията му и механизирането на по-голямата част от процеса работата му потръгнала, но това предизвикало недоволството на част от старите абаджии, които се оплакали от него.

Вестта, че един неправоверен поданик започнал да тъче сукно като европейското скоро стигнала до султан Махмуд II, който цял живот се борил за „низам-и джедид” („нов ред”) и в това видял още една възможност за обновление на империята. Добри Желязков бил поканен да представи продукцията си в двореца и на 16 февруари 1836 г. султан Махмуд II подписал ферман, с който се узаконява първата българска фабрика.

Султанът отпуснал 2 млн. гроша, а Желязков участвал с познания, опит, труд и 80 000 гроша. От Русия били внесени една част от необходимите машини, а други били изработени на място по образците, които Желязков вече притежавал. Фабриката заработила още същата година, а на следващата султанът отпуснал още 56 000 гроша за модернизиране на производството.

Във фабриката са се произвеждали аби, шаяци и сукна. В началото са работили 80 души от България и Моравия. По-късно текстилецът е построил още две фабрики в родния си град.

През 1853 г., предвид задаващата се Кримска война, Високата порта решила, че е нецелесъобразно неправоверен да ръководи фабриката, която основно снабдявала войската със сукно и, вземайки под внимание клеветите от местни турци и български чорбаджии, изгонила Добри Желязков. Фабрикаджията така и не успял да се съвземе от нанесения му удар и умрял в нищета през 1865 г. в Сливен.

1898 г. излиза първият бюлетин на Българска телеграфна агенция. Агенцията е създадена с Указ на княз Фердинанд I от 27 януари 1898 г.

Първият бюлетин, написан лично от първия директор на агенцията – Оскар Искандер, съдържа 4 страници със 7 информации за борсови цени, събития в балканските страни и здравето на княгиня Клементина. На 17 февруари 1898 г., седемте информации с инициалите на БТА са публикувани в неофициалния раздел на „Държавен вестник”.

През 1898 г. бюлетините на БТА са по 2-3 страници на ден и излизат в ограничен тираж – за двореца, за министър-председателя и министрите, за някои вестници. В първите години БТА получава международна информация главно от две световни агенции – „Хавас” (Париж) и „Ройтерс” (Лондон).

Истинската революция в комуникациите за БТА настъпва през 1932 г., когато в агенцията се въвеждат радиоприемни апарати, с които започва приемането на 147 редовни емисии от чужбина. През 1952 г. е създадена редакцията „Пресфото”. Първият филм в архива е от 1 май 1952 г. за военния парад пред мавзолея на фона на строящия се Партиен дом.

1900 г. обнародван е първият Закон за празничните дни в Княжество България. Той е базиран главно на религиозни съображения. Чрез него се цели спазването на християнските традиции за почивка по време на празници като Възкресение Христово, Рождество Христово и такива, на които се почитат светци(Св. Георги, Св. Никола).

Нормативният акт се състоял от 12 члена. В първия от тях били посочени дните, определени като празнични и следователно почивни. Освен църковните празници, в документа присъствали и дни като Рождения ден на Негово Царство Височество Княза (14 февруари), именните дни на Негово Царско Височество Престолонаследника Княз Борис (2 май) и Негово Царство Височество Княза (18 май), както и деня на възкачването на Негово Царско Височество Княза (2 август) на престола. За почивни били обявени и всички неделни дни.

В чл.2 било записано, че през дните, обявени за празнични в предходния чл.1, магазините и работилниците трябвало да бъдат затворени цял ден. Със забележка в същия член се допълвало, че в четвъртък, петък и събота от Страстната седмица могат да бъдат отворени всички дюкяни, магазини и други заведения без изключение.

Чл.3 позволявал да бъдат отворени от 11 ч. преди обяд кафенета и сладкарници, които предлагат топли и спиртни напитки, а също и бюфетите в обществени и частни градини, ресторантите в хотели и ханове. Същият член разрешавал и отварянето на кръчми още от 11 ч. преди обяд. Той също определял и затварянето за цял ден на дюкяни и магазини с колониални стоки.

Според чл.4 обществени заведения като хотели, ханове и аптеки можели да работят през всички празнични дни, а бръснарниците – до 12 ч. преди обед. Същото било в сила и за места като хлебарници, месарници и млекарници освен по празници като Нова Година, Богоявление и първите дни на Рождество и Възкресение Христово (чл.5).

Чл.6 разрешавал бюфетите и гостилниците при железопътните станции да бъдат отворени целодневно. В места, където се провеждали сборове по случай храмови празници, се допускало отварянето на кафенета и сергии след службата според чл.8.

Чл.9 се отнасял до мюсюлманските общини, където се разрешавало да бъдат отворени през целия ден дюкяни и кафенета с изключение на празничните дни, свързани с  рождения ден и възкачването на Негово Царско Височество Княза, както и именните дни на него и престолонаследника. На практика чрез въвеждането на този член гражданите, изповядващи различна от официалната в Княжество България религия, не се задължавали от закона да спазват религиозните празници, но се въвеждало тяхното гражданско задължение да почитат Княза в качеството си на негови поданици.

С чл. 10 се забранявали всякакви публични веселия и игри през последната седмица на Коледните пости, както и през първата, средната и последната седмица на Великите пости. Забрана се налагала и върху продажбата при разнос на галантерийни, манифактурни и други стоки през всички празнични дни чрез единадесетия член на нормативния акт.

Според чл.12 пазарите в неделни дни също били забранени с изключение на панаирите, определени като такива от Министерството на търговията и земеделието.

1923 г. Хауърд Картър, британски археолог-египтолог, отваря погребалната камера на фараона Тутанкамон. Днес гробницата е една от най-посещаваните паметници в Египет.

Син на художник-анималист, от когото наследява таланта да рисува, Картър е едва на 17 години, когато Пърси Нюбери, млад египтолог, го наема да прерисува с акварел фреските от гробниците на Бени Хасан. По-късно работи върху погребалния храм на Мeнтухотеп в Деир ел-Бахари. Работи с Флиндърс Петри в Тел ел-Амарна, но работата му не се харесва на археолога.

Картър отива в Деир ел-Бахари, за да възстанови барелефите в храма на Амон, построен от Хатшепсут. Среща се с Гастон Масперо, който оценява работата му. През 1899 г. французинът му предлага работа в египетската археологическа служба като Главен инспектор на паметниците в Горен Египет, от която той се отказва през 1905 г. след скандал.

Няколко години по-късно, през 1907 г. Картър се запознава с лорд Карнарвон (Джордж Хърбърт, 5 граф на Карнарвон), ентусиазиран аматьор, който бил готов да предостави на Картър необходимите средства да продължи работата си. Скоро Картър става надзорник на всички разкопки на лорд Карнарвон.

Лорд Карнарвон финансира Картър за издирването на гробницата на непознатия дотогава фараон Тутанкамон, чието съществуване е открито от Картър. На 4 ноември 1922 г. Картър намира гробницата на Тутанкамон, единствената гробница, която не е била ограбвана в Долината на царете близо до Луксор, Египет.

На 16 февруари 1923 г. Картър отваря погребалната камера, наречена още Златният чертог, и пръв вижда саркофага на Тутанкамон. Оказва се, че тя е единственото царско погребение, което е запазено почти в първоначалния си вид. Разбивана е от крадци само два пъти и то скоро след погребението на Тутанкамон. Картър и съдружникът му намират голямо количество бижута, скъпоценни предмети, различни скулптури и статуи, бурканчета и контейнери с благоуханни аромати, както и тежащият 110,4 кг златен саркофаг на фараона.

Любопитен факт е, че за първи път мумията на Тутанкамон е изложена без саркофаг в неговата гробница край Луксор на 4 ноември 2007 г., 85 години след откриването й.

1937 г. изобретеният от химика Уолъс Каротърс найлон е патентован от фирмата „Дюпон”. Любопитен факт е, че името на найлонът съвсем не е случайно. То идва от съкращението на Ню Йорк (NY) и първите букви на Лондон (LON), тъй като е продукт на съвместна разработка на американски и английски учени от американската компания Дюпон.

Съществува история, че истинският изобретател на найлоновите чорапи всъщност е Джулиан Хил, който работел за лабораторията, ръководена от Уолъс Каротърс. Хил бил изследовател и работел с екипа си за откриване на заместител на коприната.

Учените търсели заместител на коприната и един ден през 1935 г. открили, че чрез изтегляне на нагорещен прът, смес от каменовъглен катран, вода и спирт може да се създаде нишка от материал който е силен, прозрачен и с вид подобен на коприна. По-нататъшните изследвания довели до първите синтетични влакна, които скоро станали  известни с името „полимер 6.6”. Две години по-късно било патентовано първото синтетично влакно.

Легендата „носи”, че на откритието се зарадвали всички освен Каротърс, който не можел да си представи за какво би могла да се използва новата материя.
Каротърс бил много добър химик, но страдал от депресия. През 1937 г., малко след като жена му му съобщила, че е бременна, той се самоубил като погълнал голямо количество цианид. Като знак на почит към неговата работа, от Дюпон решили, че той трябва да се приветства като изобретател на полимер 6.6. Така „Дюпон” го затрупва със слава, посочвайки го като „изобретателя на найлона”.

Откриването на найлона довежда след себе си и една от най- големите революции в женския гардероб. Появяват се найлоновите чорапи. Преди революционното откритие жените носели вълнени или копринени чорапи. Вълнените обаче били доста тежки, а копринените пък далеч не били тънки и прозрачни, а и се късали лесно. Прототипът на първите найлонови чорапи е представен през октомври 1939 г. на Световната изложба. Заедно с тях са представени и други революционни открития от типа на цветната фотография, телевизори и различни елуреди.

Седем месеца по-късно – на 15 май 1940 г., найлоновите чорапи се появяват в магазините. Само за един ден те се превръщат в най-популярната и най-важна стока за женския гардероб. Още с пускането на чорапите в търговската мрежа на САЩ само за три часа са продадени 4000 чифта, за един ден 72 000 чифта, за четири дни – 4 милион чифта, а за една година 64 милиона чифта.

Втората световна война внезапно прекъсва връзката между жените и найлоновите чорапи. По това време те се раздавали само с купони. Тъй като получаването им било много трудно най-запалените по модата жени рисували с молив за очи тънки линии на босите си крака, за да създадат усещането, че са с чорапи.

Революционното откритие – найлонът- тогава бил необходим на армията. Използвал се за изработката на дъждобрани, парашути и палатки. Дори и вече произведените найлонови чорапи били претопени и използвани за военни цели.

1948 г. холандско-американският астроном Герард Кайпер открива Миранда – петият по-големина естествен спътник на Уран. Спътникът носи името на дъщерята на Просперо от пиесата на Уилям Шекспир „Бурята”.

Единственият апарат, посетил Миранда, е „Вояджър 2”, който премина през урановата система през януари 1986 г. По време на наблюденията е заснето южното обърнато към Слънцето полукълбо на спътника. По добро стечение на обстоятелствата „Вояджър” преминава близко до Миранда и заснема необичайната й геология.

Герард Кайпер е откривател и на естествения спътник Нереида на Нептун. Освен това той е предсказал наличието на пояс от комети и космичен прах около Слънчевата система, чието съществуване е било доказано 20 години след неговата смърт, а самият пояс в негова чест е именуван Пояс на Кaйпер.

1959 г. Фидел Кастро поема поста на министър-председател на Куба. Кастро заема длъжността след Кубинската революция, която отхвърля, подкрепяната от САЩ, диктатура на Фулхенсио Батиста.

След дипломирането си Фидел Кастро става адвокат в Хавана, но остава активно ангажиран с Ортодоксалната партия, с която се свързва още през 1947 г. Той става известен със своите силно националистически възгледи и своето противопоставяне на влиянието на САЩ в кубинските вътрешни работи. През 1952 г. Кастро се кандидатира за място в парламента, но изборите са отменени след военен преврат, оглавяван от генерал Фулхенсио Батиста.

Режимът на Батиста се ползва с подкрепата на консервативните среди в Куба и е официално признат от САЩ. Кастро, който по това време се разграничава от Ортодоксалната партия, прави опит да предяви формални обвинения срещу Батиста в нарушение на Конституцията, но Конституционният съд отказва да разгледа внесената от него петиция.

През следващите месеци Фидел Кастро изоставя адвокатската си практика и организира нелегална група, в която участва и брат му Раул. Тя се стреми да организира преврат срещу Батиста и активно се снабдява с оръжие. За тази цел на 26 юли 1953 г. те организират нападение срещу казармата Монкада, военен гарнизон край Сантяго де Куба. Резултатът е катастрофален, като над 60 от 135-те души, участващи в атаката се убити. Кастро с група други участници успява да избяга в планините Сиера Маестра, но малко по-късно и те са заловени.

След нападението на казармата Монкада Фидел Кастро е осъден на 15 години затвор. Той започва да излежава присъдата си в затвор за политически активисти на остров Пиньос, но през май 1955 г. е освободен при обща амнистия и заминава за Мексико. На 2 декември 1956 г. се връща нелегално в Куба заедно с 80 свои последователи, сред които е и Че Гевара. 18 месеца Кастро води партизанската съпротива от базата в планината Сиера Маестра. През март 1958 г. публикува манифест, с който призовава кубинците на всенародна борба срещу Батиста.

Избухналото въстание е толкова успешно, че той триумфално влиза в Хавана на 8 януари 1959 г. и след един месец става министър-председател на Куба.

През 1965 г. става Първи секретар на Кубинската комунистическата партия и трансформира страната в еднопартийна система и социалистическа република. През 1976 г. става председател на Държавния съвет на Куба. Той също заема поста върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Куба.

Поради заболяване през лятото на 2006 г. прехвърля временно правомощията си на първия вицепрезидент – своя по-малък брат Раул Кастро. На 19 февруари 2008, пет дни преди края на своя мандат, той обявява, че не желае и няма да приеме нов мандат на президент или армейски главнокомандуващ. Така на 24 февруари 2008 г. Народното събрание на Куба избира Раул Кастро за президент на Куба.

1960 г. започва първото в историята подводно плаване около света на американската ядрена подводница „Тритон”. Подводницата обикаля света като се показва над водата един единствен път, за да бъде оказана медицинска помощ на член на екипажа.

За 83 дни подводницата изминава 66 749 км със средна скорост на движение от 18 възела.

От 1 март 1961 г. „Тритон” била използвана като обикновен патрулен кораб. Машината е изведена от експлоатация на флота на 3 май 1969 г.

1968 г. е открит първият телефонен номер за спешни обаждания 9-1-1 в град Хейливил, щата Алабама. Днес в различните държави телефонните номера за спешни случаи са различни. В САЩ и Канада спешния номер е 911, в Европа – 112, а във Великобритания хората разчитат да получат помощ на номер 999 от 1930 г. насам.

Любопитен факт е, че спешният номер в САЩ първоначално е бил обявяван като „девет-единайсет”. По-късно обаче това се променя на „девет-едно-едно”, тъй като американците най-редовно се оплаквали, че губят ценно време докато намерят числото „11” на телефонния си апарат.

Комбинацията „9-1-1” се свързва и с атентатите от 11 септември, което е едно от ключовите доказателства на поддръжниците на теорията за липсата на случайност в терористичните атаки от 2001 г.

1976 г. излиза първият модел „Камаз” (от рус. Камский автомобильный завод). Още през 1969 г. Централният комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз и Министерският съвет на СССР решават да започне строежът на заводи за производство на тежкотоварни превозни средства в Набережние Челни.

Първият модел „Камаз“ излиза от конвейера на 16 февруари.

На 14 април 1993 г. пожар унищожава фабриката за двигатели. До 2005 г. „Камаз” притежава значителен дял от ЗМА (Завод малолитражных автомобилей), произвеждаща микроколата „Ока” („ВАЗ-1111”).

Любопитен факт е, че камионите „Камаз” печелят 12 пъти Рали Дакар в категорията „Камиони”.

1998 г. създадено е първото в света клонирано теле от учени от САЩ. Първото клонирано животно беше овцата Доли, която се роди през юли 1996 г. През февруари 2003 г. тя беше „приспана”, след като стана ясно, че развива прогресиращ рак на дробовете.

Година по-рано се оказа, че Доли има и артрит – болест характерна за възрастните екземпляри. Тогава специалистите решиха, че болестта може да е свързана с процеса на клониране и че е започнал процес на преждевременно стареене на клетките.

През 2002 г. френски учени от Националния институт за аграрни изследвания клонираха зайци, и то точно преди Великден. На следваща година техни колеги от Тексаския университет по селско стопанство и механика успяха да клонират котка, а по-късно и елен. Същата година американци клонираха муле.

Тази година италиански специалисти клонираха дори елитен състезателен кон, а през 2003 г. руски и японски учени заявиха, че имат желание да клонират мамут, след като откриха при разкопки генетичен материал в древни останки.

2005 г. протоколът от Киото влиза в сила, след като е ратифициран и от Русия.Протоколът е подписан на 11 декември 1997 г. в Киото и до момента е ратифициран от 141 страни, включително България.

Протоколът от Киото става и първото глобално споразумение за опазване на околната среда, основано на пазарен принцип за регулиране, изразяващ се в международна търговия с квоти за вредни емисии.

Влизането в сила на Протокола от Киото задължи 30 индустриализирани държави да изпълнят количествените си цели за редуциране или лимитиране на своите емисии от парникови газове. Документът даде старт на дългоочакваната търговия с емисии на парникови газове, нарушаващи озоновия слой на планетата, на междуправителствено ниво.

В документа е визирано намаляването на общо девет вида газови емисии, които провокират глобалното затопляне. Същинската цел е в периода 1 януари 2008 – 31 декември 2012 г. да бъде снижено изхвърлянето в атмосферата на тези емисии с 5,2% в сравнение с нивото от 1990 г. Тези 5,2% намаление се разглеждат на глобално ниво: т.е. не всяка ратифицирала Протокола държава трябва да намали с толкова изхвърлянето на тези газови емисии, но всяка държава има определен процент от емисии, които трябва да намали.

Така на практика страните, които замърсяват над допустимите норми околната среда с такива редни вещества, могат да закупуват количества „спестени газове” от държави, чиито производства са по-чисти.

Първата среща на страните от Протокола от Киото се състои от 28 ноември до 9 декември 2005 г. в Монреал. На третата среща, проведена от 3 до 15 декември 2007 г. в Нуса Дуа (Бали, Индонезия) е създадена т.нар. „Специална работна група за дългосрочни съвместни действия по силата на Конвенцията” като нов помощен орган за провеждане на преговори, насочени към спешно подобряване на прилагането на Конвенцията до и след 2012 г.

2005 г. създадена е Софийската търговско-промишлена камара. Организацията е наследник на Софийската търговско-индустриална камара, която е една от първите четири камари в България и се появява през 1895 г.

От 1912 г. камарата се помещава в сградата на улица „Славянска”2, която днес е паметник на културата от национално значение. Дейността на Софийската и на останалите регионални камари е прекратена през 1948 г.

Основната задача на Софийската камара е да защитава бизнес интересите на своите членове, които са фирми от София; да осъществява бизнес контакти; да провежда професионално обучение и семинари. Софийската камара си партнира с браншовите организации и регионалните палати/камари.

На 2 ноември 2006 г. Софийската камара възобновява издаването на „Търговски вестник”, който камарата е започнала да издава на 2 ноември през 1911 г.

Подкрепете Световни Загадки!

Ако харесвате Световни Загадки и искате сайтът да продължи да съществува, подкрепете ни с дарение.

Световни Загадки е проект, който поддържаме с огромно желание и ентусиазъм, но и с много труд. Сайтът е безплатен за своите читатели и се издържа от реклама, което не винаги е достатъчно. Ако искате да сте сигурни, че и в бъдеще всички ще могат да имат достъп до информацията на сайта, можете да направите еднократно или месечно дарение с бутона [Donate] по-долу. Благодарим Ви!

инфо: dariknews.bg

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.