Как да се справим със Синдрома на черния понеделник, стреса и хроничната умора?

„В една безкрайна Вселена всичко, което може да роди въображението, може да съществува някъде.”

Дийн Кунц

Всички сме стресирани, но колко точно стрес може да поеме тялото ни преди да се срине? Чували ли сте за Синдрома на черния понеделник? Трябва ли да се притесняваме всеки път, когато закъснеем за някъде? Колко хронична всъщност може да стане Хроничната умора?

Ние сме много успешни в „мисията“ да се разболяваме сами. Всички сме наясно с действието на плацебо ефекта. Както всичко в природата обаче и той си има своята противоположност. Т. нар. ноцебо ефект. Или как негативните мисли могат да въздействат отрицателно върху здравето ни. Знаете как една погрешно поставена диагноза може да накара човек да вярва в нейната истинност и той да започне да проявява именно симптомите, които се свързват с нея.

От малки сме научени да зачитаме авторитета на лекарите и не бихме се усъмнили в тяхната диагноза. В случай че го направим, отваряме интернет и започваме да четем всякакви „медицински“ мнения по въпроса, който ни засяга и всяка прилика, която откриваме с нашето състояние ни кара да се убеждаваме в погрешната болест.

Всичко това води до стрес или стресът води до това? Стресът е част от нашето ежедневие. Вече в такава степен сме свикнали с него, че понякога дори не осъзнаваме неговото наличие. Как всъщност работи той и защо толкова „успешно“ ни разболява?

В човека са заложени две основни категории, необходими за неговото оцеляване – растеж и защита. Като под растеж се разбира постоянното заменяне на всички съществуващи клетки в нашия организъм. Ако няма растеж, т.е. възстановяване на клетките- няма съществуване и възпроизвеждане, ако няма защита – шанса за оцеляване клони към нула. Доказано е обаче, че тези два механизъма не могат да работят оптимално по едно и също време.

Знаете, че тялото не може да понася две болки едновременно, нали. Мозъкът ни отчита по-силната от двете и се концентрира върху нея. С механизмите е същото. Ако се появи нещо, което ни застрашава под каквато и да било форма, то заплахата моментално се превръща в приоритет за нас, а растежа, т.е. възстановяването на клетките, остава на заден план.

Хората сме програмирани първо да защитим себе си от надвисналата опасност, за да оцелеем като вид, и чак след това да се погрижим за тялото си(раните си).  Лошото в случая е, че в днешно време сме заобиколени от дразнители, които създават илюзията за опасност. Нашите вярвания, страхове и провали в миналото са създали у нас „база данни“, която се активира всеки път, когато нещо ни напомни за тях. Тази „база данни“ позволява на мозъка ни да регистрира заплаха от външната среда, която в действителност не съществува. Поради животът, който водим, а именно държим нашите механизми за защита непрекъснато включени, то тялото ни не успява да се възстанови в необходимата степен. С това състояние на постоянен стрес сами отваряме вратите на различните заболявания.

Как се случва това? Знаете, че стреса води до синтезиране на адреналин. Това може да се случи, защото някой ви напада на улицата и иска да ви обере. Може да се случи докато сте на изпит или ви предстои важна бизнес среща, на която трябва да представите проекта си пред 100- на души. Това е обективният, рационалният стрес. Но има и необективен или ирационален стрес, при който синтезирането на адреналин може да се случи при абсолютното отсъствие на видима причина или стимул . Поводът съществува само в главата ви, в мислите, които препускат из нея за неща, които биха могли да се случат утре, след седмица, месец, а може и изобщо да не се случат.

Чували ли сте за Синдрома на черния понеделник? Не случайно Гарфилд (и всички останали) мрази понеделниците. Според статистически проучвания това е денят, в който се случват най-много сърдечни пристъпи в сравнение с всеки друг ден от седмицата. Омразата към работата всъщност е първият предупредителен фактор, който трябва да се вземе под внимание като сигнал за сърдечен удар, дори преди високото кръвно налягане, високия холестерол, пушенето и т.н. защото повечето от тези симптоми са последствия от това, което вършим с негодувание. Замислете се заслужава ли си да ставате всеки ден призори, да шофирате в задръствания или да се бутате в претъпкания градски транспорт, да търпите ужасните си педантични или меркантилни колеги, да получавате заплащане, под средното и да се прибирате вечер изстискани и безсилни от работа, която не харесвате?

Както казахме стресът ни съпътства неизменно във всичко, което правим. Заедно с него и синтезираният адреналин. Повечето хора до такава степен свикват с него, че стигат до пристрастяване. Адреналинът покачва настроението, създава усещане за сила, зарежда ни с енергия. Но всичко това трае кратко и след този мощен приток тялото трябва да възстанови равновесието. Следва пълен срив.

Представете си едно махало. Обтегнали сте го до краен предел в едната посока. Когато го пуснете, то няма да застане веднага в равновесно положение. Отива в другата крайност и вие сте сринати. Затова искате нова доза адреналин, защото чувството за безсилие ви побърква. И така сами започвате да се поставяте в стресови ситуации, за да покачите отново адреналина си. С всяко едно негово покачване обаче в организма ви се покачва и съдържанието на кортизола. А той е наистина опасен за вашето здраве. Високите му нива водят до увеличаване на мазнините в тялото, отслабване на паметта и способността за учене и запомняне.

Как да се справите със стреса? Първо, поровете в миналото си и открийте дали то не ви е „завещало“ някаква стара психическа травма. Когато децата преживеят нещо стресиращо, особено преди да навършат 7 години, те са склонни да пренесат високите нива на стрес, създадени тогава, в настоящето и в бъдещето. Травмата може да е потискане на някакъв талант, постоянно хокане и укоряване, побой, развод на родителите, чести кавги вкъщи. Всичко това създава усещане за опасност и задейства защитните механизми на детето. Ако то не успее да се справи с това, гарда не пада докато расте. Неговата преценка за опасност се деформира и то продължава да задейства защитните механизми дори, когато това не е необходимо.

Второ, спрете да се страхувате. Особено от неизвестното. Страхът поражда страх. Човек, който се страхува е човек, който мрази. Човек, който иска да се защити на всяка цена, използвайки всички възможни средства. Насилието не е решение. Не може да постигнете мир със себе си и със света, ако воювате. Неизвестността е страшна само, когато вкарвате в нея своите страхове. Ако се отърсите от тях, ще видите колко красива всъщност може да бъде тя и ще започнете да я очаквате с нетърпение.

инфо: bg.checkonline4you.com

Вижте още:

КАК ДА СПРЕМ НЕГАТИВНИТЕ МИСЛИ

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook