Календарът на Адам отмервал сезоните преди 75 хил. години

1

Кои са първите творения на човека? Ново откритие в южната част на Африка ни връща цели 75 хил. години назад, когато най-вероятно обитателите на тези земи са направили първия каменен часовник. През последните години той стана известен като Календара на Адам.

Разположен в провинция Мпумаланга в източната част на Република Южна Африка, този Стоунхендж на Черния континент е може би най-старото творение на човека на планетата ни, като датира по-рано от който и да е исторически паметник, разкриван досега. За първи път той прави хронологична връзка между многобройните каменни руини в южната част на континента и ни подсказва, че те са много по-стари, отколкото се е смятало досега.

Южна Африка крие едни от най-големите тайни в човешката история. Преди около 60 хил. години ранните хора са мигрирали от този континент и са се заселили в останалите части на света. Кои са били те и с какво са се занимавали? Календарът на Адам може би ще ни даде отговори на някои от тези въпроси.

Каменният часовник е открит съвсем случайно през 2003 г. от археолога любител Йохан Хайне, който ръководи най-голямата бригада от самолети за борба с пожарите в цяла Африка. Като пилот той лети над планините на Мпумаланга повече от 20 години. Интересува се и е направил десетки фотографии на хилядите странни руини на каменни кръгове, които са разпръснати из целия регион. Специалисти му обяснили, че това са били кошари за добитък, оставени от мигриращия от север на юг народ банту между 14. и 18. век – теория, която също предстояло да бъде опровергана.

Йохан Хайне

прави голямото си откритие по време на спасителна мисия, 

докато търси свой колега, разбил се със самолет сред планинските възвишения в местността. Вижда странния каменен комплекс, докато се приземява. След като открива колегата си и установява, че е жив и има само една счупена ръка, Йохан се връща да огледа комплекса. Веднага му прави впечатление, че това е нещо като часовник. Едната скала се издига вертикално нагоре и хвърля ясна сянка върху плочата календар срещу нея, на която са се отбелязвали часове и месеци.


Малко по-късно Йохан води на мястото 5-ма учени с надеждата те да обяснят какво е намерил. Нито един от тях обаче не смята комплекса за особено значим. Това е удар за Йохан, но като всеки истински изследовател той не се отказва. Започва да проучва разположението на камъните и да изчислява параметрите на целия монолитен комплекс. Използвайки опита си в навигацията и наученото по аеронавтика, той много бързо установява, че кръговата каменна конфигурация е била съзнателно ориентирана по четирите посоки на Земята, така че да отчита слънцестоенето през годината. Централният вертикален камък е издялан така, че сянката му да пада по точно определен начин на календарната плоча отсреща.

Едва 6 години по-късно, след много експедиции и нови открития в района каменният календар е подробно изследван и е определена точната му възраст.

Установява се, че комплексът е изместен от основните посоки 

с 3 градуса, 17 минути и 43 секунди. А това означава, че пред нас е часовник, строен преди поне 25 хил. години според археологическите и астрономическите изчисления. По-нататъшни изследвания на геологията, процесите на ерозия и растежа на лишеите по камъните помогнали на учените да изчислят, че комплексът е на възраст най-малко 75 хил. години! Астрономът Бил Холенбах прави това заключение на базата на движението на племената в южната част на Африка и възникването на отделните скали. Комплексът обаче може и да е много по-стар и да датира от зората на Хомо сапиенс преди около 250 хил. години, смятат учените.

Каменният часовник е разположен на ръба на скалния отвес Трансваал, който е изграден от черен кварцит, богат на злато. Това е и причината за африканската треска за злато в района в началото на 18. век. Монолитните камъни от Календара на Адам обаче до един са долерити. А най-близката жила на долерит е на около километър от мястото на комплекса. Това означава, че създателите му са положили огромни усилия, за да превозят монолитните блокове до това място.

Календарът на Адам е може би единственият образец на почти запазен мегалитен каменен календар в света, който все още отчита с абсолютна точност лятното и зимното слънцестоене, коментира Йохан Хайне. Древният комплекс е свързан със сезонното издигане на съзвездието Орион в Южното полукълбо и

веднага се свързва с архитектите на пирамидите в Гиза, Мексико и Китай. 

Календарът е част от много голям каменен комплекс, разположен на територия, по-обширна от съвременния Йоханесбург. Смята се, че има около 20 хил. древни руини, разпръснати из планините на Южна Африка. Според археолога Майкъл Телингер, който е изследвал района от въздуха и пеша, каменните паметници приближават числото 100 хиляди. Има всякакви теории за какво са служили те, но на практика учените знаят твърде малко за тях. Много вече са унищожени поради чисто невежество от фермери, горски работници или при разчистване на терени за строителство.

Специално внимание привличат разпръснатите из планините кръгови древни паметници, които се виждат особено добре от въздуха. Според изследванията, направени през последните 20 години от няколко екипа от учени, това не са били заграждения за добитък на народа банту, а останки от

древни храмове и астрономически обсерватории на изгубени цивилизации,

живели преди хиляди години.

Кръговите руини са разпръснати на територия от хиляди квадратни километри. Могат да се оценят истински единствено от въздуха и късметлиите, направили такова пътуване, виждат стотици руини в рамките само на едночасов полет. Много от древните обсерватории са почти напълно разрушени или са покрити с пръст. Има обаче и оцелели, които показват старите стени в оригиналния им размер. На места тези градежи са по 2,5 м високи и един метър широки. Според проф. Ги Чарлзуърт, ако това са истинските размери на постройките, необходими са били хиляди години, за да ерозират по естествен път до височината на коляното на човек.

Древен път, простиращ се на стотици километри, е свързвал някога всички тези постройки. На места той все още е видим. Става ясно, че на това място е живяла една организирана цивилизация, която се е занимавала с добив на злато и е ползвала някакъв транспорт. Вероятно някои от древните храмове датират още от времето, когато е построен и каменният Календар на Адам. И сигурно няма да е абсурдно да кажем, че сме се натъкнали на най-ранните поселища на Хомо сапиенс на Земята.

Наличието на злато в района също не е случайно. 

В Южна Африка са разпръснати поне 2000 древни златни мини в близост до руините. Дали това не е царството на Савската кралица – владетелката на Шеба, чието местоположение не е установено и до днес? Легендите сочат територия в южната част на Африка. И защо не? В края на краищата това е мястото на Земята, където е добито най-много злато в съвременната ни история. Едва ли е само съвпадение, че най-богатата златна мина в света днес – “Шеба”, се намира именно в Мпумаланга, Южна Африка.

инфо: obekti.bg

Вижте още:

КОЙ Е ПОСТРОИЛ ДРЕВНИЯ КОМПЛЕКС ПУМА ПУНКУ – ХОРА ИЛИ ИЗВЪНЗЕМНИ?

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодарим Ви!

  Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.