Лабиринтите на съзнанието

Човекът няма нито крила, нито бързи крака, нито страшни зъби и нокти.

Главното, което ни е дадено от природата за оцеляване, е уникалният психически феномен – съзнанието. Именно то позволява на човека да усеща себе си като отделна личност. Изглежда, че то е било с нас винаги…

Но как е устроено съзнанието? Как работят главните му механизми?

Ако ние, хората, имаме развита психика, съзнание, интелект, то всичко това следва да има някакво еволюционно значение. Иначе естественият отбор просто не би позволил развитието на всички тези феномени.

Homo sapiens има мозък, чиято маса е около 2% от общата маса на тялото, но това е невероятно енергоемък орган, който изразходва около една четвърт от цялата употребявана от организма енергия. За какво ни е толкова сложно и „ненаситно“ устройство? Тъй като е очевидно, че в животинското царство има немалко същества, които не притежават развита психика, но са прекрасно приспособени и са преживели вече не една геоложка епоха.

Да вземем например иглокожите. Морската звезда може да се разкъса на две и от частите ѝ да израснат две морски звезди. За подобно нещо ние само можем да мечтаем – това е равносилно почти на безсмъртие.

А насекомите решават проблема с приспособлението по различен начин – те много бързо сменят поколенията, ефективно манипулирайки своя геном. Отделна особа може да живее само няколко часа, затова все нови и нови организми позволяват на популацията като цяло прекрасно да се приспособява към изменящите се условия.

Най-великата машина на света

За човека подобно нещо е невъзможно. Нашият организъм е значително по-сложен от организма на мухата или молеца, той расте и се развива дълги години и това е много ценен ресурс, за да го пилеем по начина, по който го правят насекомите.

Разбира се, смяната на поколенията също играе в живота на човечеството определена еволюционна роля – за това съществува и механизмът на стареенето, но нашата сила като популация е в друго. Преимуществото, което е необходимо на нашето дълго растящо и дълго живеещо тяло, е умението много бързо да се адаптираме.

Човек мигновено може да оцени ситуацията и да помисли как да се приспособи към нея, оставайки при това жив и здрав. Всичко това ни се удава именно благодарение на съзнанието. Според руския неврофизиолог академик Наталия Бехтерева „мозъкът е най-великата машина, която умее да преработва реалното в идеално“.

Това означава, че най-важното свойство на човешкото съзнание е умението а създава и съхранява в себе си картината на околния свят. Ползата от това умение е колосална. Срещайки се с дадени явления или проблеми, ние не трябва да ги решаваме или осмисляме от нулата – достатъчно е само да съпоставим новата информация с тази представа за света, която вече имаме.

Историята за развитието на човека от практически нулева психика в бебешка възраст до многообразния опит на зрялата личност е постоянното натрупване на адаптационна информация, допълнение и корекция на индивидуалната картина на света. А дейността на човешкото съзнание е непрекъсната филтрация на нова информация чрез придобития опит.

Трябва да кажем, че думата „съзнание“ много добре отразява същността на явлението: съзнанието е живот „със съзнание“. За тази цел еволюцията е надарила човека с уникален изчислителен ресурс – мозък, който позволява непрекъснато да се съпоставя новата реалност с по-рано получения опит.

Има ли недостатъци нашето съзнание? Разбира се, и главният от тях е непълнотата и неточността на всяка персонална картина на света.

Ако например мъж срещне блондинка, то опирайки се на личния опит, той може да реши, че блондинките са прекалено лекомислени или меркантилни, и да се откаже от сериозни отношения. Но може и да става дума само за това, че някога на него лично не му е провървяло с конкретна блондинка, затова и неговият опит носи нетипичен характер.

Подобни неща се случват постоянно, а натрупването на факти, противоречащи на индивидуалната картина на света, може да доведе до това, което психолозите наричат когнитивен дисонанс. В момент на дисонанс предишната картина на света се разрушава и на нейно място възниква нова, което също се явява част от нашия адаптивен механизъм.

Бездните на безсъзнателното

Друг недостатък на съзнанието се заключава в това, че то не е всемогъщо, макар и да ни създава илюзията (но това е само илюзия!), че пропускаме през себе си 100% от цялата нова информация. Такава физическа възможност то обаче няма.

Съзнанието е еволюционно много нов инструмент, който в даден момент е бил настроен над неосъзнаващата част на психиката.

При това безсъзнателното, тоест ресурсите на психиката, намиращи се извън пределите на съзнанието, при човека са се съхранили в пълен обем. Оценяването на размерите на безсъзнателното или контролирането на неговото съдържание е невъзможно – съзнанието не ни дава достъп до това.

Прието е да се смята, че извънсъзнателното е безгранично и този психически ресурс идва на помощ в ситуации, когато ресурсите на съзнанието не достигат. Помощта ни се дава във вид на процеси, чиито резултати ние забелязваме, а самите процеси – не. Пример е периодичната таблица с елементи, която Дмитрий Менделеев след дълги мъчителни размишления е видял насън.

Дори да допуснем, че това е само красива легенда, тя нелошо илюстрира това, което всеки от нас знае от личен опит. Решението, което дълго време не сме успели да намерим, изведнъж ни идва сякаш отникъде. Понякога – от царството на сънищата. Но работата на безсъзнателното не само не можем да видим, но дори не можем да гарантираме нейното включване. Този архаичен инструмент не се подчинява и на усилията на нашата воля.

Къде е мястото на чорапите?

От друга страна, човешкото съзнание има друг, резервен механизъм, не толкова тъмен и недостъпен като безсъзнателното. Този механизъм в психологията понякога се асоциира с понятието „характер“. Когато субектът съпоставя входящата информация със своя светоглед, той първо иска да получи отговор на въпроса: „Какво да правя в сегашната ситуация? И ако конкретният опит на съзнанието не достига, започва търсене на отговор на въпроса: „Какво правят хората в такива ситуации?“

Този въпрос фактически се адресира в детството, към родителското възпитание. Майката и бащата дават на децата набор от  поведенчески шаблони (модели) на тема „що е то хубаво и що е то лошо“, но възпитанието при всички е различно и моделите за един и същи случай при различните хора могат съществено да се различават.

Например моделът при мъжа може да е, че чорапите може да се хвърлят на средата на стаята, а този на жената – че мръсното бельо следва веднага да се постави в пералнята. При този конфликт са възможни два изхода.

В единия случай жената се обръща към мъжа с молба да не хвърля чорапите и е възможно той да се съгласи с нея. При това съзнанието на двамата оценява ситуацията „тук и сега“ и компромисът е резултат от бързата адаптация.

В другия случай, ако мъжът упорства, жената по-скоро ще започне да го укрепва с думи от рода: „Никой не прави така!“ „Никой не прави“ или „правят го всички“ е „резервното летище“ на съзнанието, неговата резервна система. Такава система играе важна адаптивна роля – тя позволява да не се предава задачата на извънсъзнателното (така контрол над нея няма да има съвсем), а да се остави в съзнанието.

За съжаление в този момент до известна степен се включва най-изгодният адаптивен режим – анализът на непосредствената реалност.

Огледало за героя

И така, най-важното еволюционно преимущество на човека е умението постоянно да привежда своята вътрешна картина за света в съответствие с реалността и по този начин да прогнозира бъдещите събития и да се адаптира към тях.

Но как да оценим правилността на адаптацията? За тази цел имаме средство за обратна връзка – системата за емоционално реагиране, благодарение на която оценяваме какво ни е приятно и какво не ни е приятно. Ако ни е добре, не е необходимо да променяме нищо. Ако не ни е приятно, преживяваме, а това значи, че имаме стимул да променим адаптивния модел.

На всяко пристанище на личността

Двете системи – системата за адаптация и системата за самоанализ на адаптивните действия – формират в съвкупност човешката личност. За високоразвита личност може да се смята човек, при когото и двете системи работят в най-голяма хармония. Той бързо схваща същината на явленията, ясно ги осъзнава, мисли ярко, чувства всеобхватно.

Такава личност прилича на идеалния гастрономичен продукт, в който всичко е точно толкова, колкото трябва, и безсъзнателното, и адаптивността, и самоанализа. Изисква ли се за подобна интеграция повече информация? Съвсем не. За висока скорост на адаптация е необходима ключова информация, която позволява да се направи правилният извод и да се извърши правилната постъпка.

При това личността трябва точно да съответства на мястото и времето. Много изявени личности вероятно не биха имали подобна репутация, ако се окажат в друга социокултурна среда. Освен това дори в един човек при определени условия съществуват няколко личности. Това може да е свързано например с т.нар. изменени състояния на съзнанието.

Биологично значимо за човека се смята състоянието, когато всички ресурси на психиката са обърнати към външната среда – винаги нащрек, постоянно анализирайки входящата информация. Но когато фокусът на вниманието е частично или изцяло превключен във вътрешното състояние, се променя и личността.

Всички знаем, че пияният човек е способен на постъпки, за които дори не би си помислил в трезво състояние. За поведението на влюбените би могло да се каже нещо подобно.

Американският психолог Робърт Фишер е предложил концепция на „пристанищата“, според която нашето съзнание прилича на капитан далечно плаване, който пътешества по света и във всяко пристанище има жена. Но нито една от тях не знае за другите. Така е и нашето съзнание. В различни състояния то е способно да продуцира различни личностни свойства, но тези личности често не са запознати едно с друго.

инфо: megavselena.bg

Вижте още: 

СЪЗНАНИЕТО Е КАТО ЕНЕРГИЯТА. НЕ ИЗЧЕЗВА И НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕНО

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодарим Ви!

Последвайте ни във Facebook