Майка Тереза – светица или фанатик?

%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%b5%d0%b7%d0%b0

„Ако някога стана светица, със сигурност ще бъда такава на тъмнината. Често ще отсъствам от рая, за да запаля светлината за онези, които живеят в тъмнина на Земята“, пише на свой приятел свещеник приживе Майка Тереза.

Една от най-влиятелните, но и най-противоречиви личности на ХХ век, наричана Ангел на милосърдието, „майка на бедните“, но и „религиозен фанатик“, бе провъзгласена от Ватикана за света Тереза от Калкута 19 години след смъртта си. На 4 септември 2016 г. индийската католичка от албански произход Агнес Гондже Бояджиу, по-известна с монашеското си име Майка Тереза, бе канонизирана от папа Франциск за светица. Това стана на тържествена церемония на площад „Свети Петър“ в Рим в присъствието на хиляди вярващи и сестри от ордена „Мисионери на милосърдието“.

Този акт на католическата църква разлюти критиците на религията и скептичните поклонници на разума над вярата, които осъждаха земните дела на покойната монахиня още преди нейната смърт. Така, докато кардинал Пиетро Паролин в проповедта си на благодарствената литургия за канонизацията

описа света Тереза от Калкута като “огледало на Божията любов”,

нейните съдници побързаха да заявят, че за тях тя ще остане образец на „жесток религиозен фундаментализъм“.

„Ако правиш добро, хората ще те обвиняват в скрита корист и егоизъм. И въпреки всичко прави добро“, гласи един от многото завети на основателката на ордена „Мисионери на милосърдието“.

Бъдещата лауреатка на Нобелова награда за мир се ражда преди 106 години в Скопие, който все още е в пределите на Османската империя, в семейството на албански търговец.

Още от съвсем малка тя е строго възпитавана и посвещавана в догмите на същинския католицизъм, на който в крайна сметка ще посвети живота си.

“Светицата на канавките” свиква с несгодите на бедността от дете,

защото едва 8-годишна губи своя баща, а след неговата смърт семейството изпада в нищета.

Един ден 17-годишната Агнес напуска родината си, за да се присъедини към Ордена на сестрите от Лорето в Ирландия, и в същия този ден се разделя с майка си и сестра си, които никога повече няма да види.

Така стъпка по стъпка започва да върви по своя път, който ще я отведе „нагоре“. В продължение на една година учи английски език в манастира в Ратфарнам, а през 1929 г. заминава за Британска Индия и започва своето послушничество в Дарджилинг, Бенгал. Там преподава в девическо училище на Лорентинския орден в Калкута (днес – Колката). През 1931 г. полага първите си монашески обети, като приема името на френската светица Тереза от Лизийо, а през 1937 г. дава и своя тържествен обет.

Тогава все още е една от многото жени, посветили се изцяло на Бога, докато не чува неговия глас и назначение за специална служба от самия него.

По време на пътуване с влак за ежегодното си усамотение в планинския град Дарджилинг емблемата на милосърдието чува Бог, който я приканва да се възсъедини с Исус, като помага на бедните и разпространява любовта му. Така

тя получава указания

за пътя, по който

ще върви занапред.

Малко по-късно Майка Тереза получава статут на независима монахиня след разрешение от Ватикана да напусне ордена и тя основава първото си училище в копторите в Колката през 1947 г.

Един ден Агнес Бояджиу става свидетел на потресаваща ситуация. На улицата лежи жена в безсъзнание, а половината й тяло е изгризано от плъховете и мравките. В болницата отказват да я лекуват и тя умира от раните си. След този трагичен край, който съпреживява, монахинята

се зарича, че повече никога няма да остави някой да умре сам в мъките си

пред нейните очи. И след като получава зелена светлина от Ватикана, създава диоцезна конгрегация, станала основа на девически орден, който се грижи за всички бедни, бездомни, нелечимо болни и отхвърлени изцяло от обществото клетници до сетния им час.

Управата в Калкута разрешава за целта да се използва сграда, разположена до храма на най-почитаната индуска богиня Кали, която разполага с власт да дарява, но и да разрушава живот.

Отначало белите индийски сарита със син кант – униформа за сестрите от „Мисионери на милосърдието“, се носят от едва 13 монахини. Днес орденът има повече от 4500 членове, които се трудят в множество сиропиталища, хосписи и благотворителни центрове в над 133 държави по целия свят.

Към трите обета за девственост, бедност и послушание Майка Тереза добавя и четвърти – за грижа към най-бедните.

Орденът е както възхваляван заради безвъзмездната си дейност, която е в услуга на най-нуждаещите се, така и силно критикуван заради факта, че създава култ към страданието. Именно с този довод най-ожесточеният критик на Майка Тереза – покойният писател Кристофър Хичънс, наричан

“опонентът на Бог”, я определя като суров “религиозен фундаменталист,

примитивен проповедник и съучастник на светската власт“.

„Смъртта е най-висшето развитие на човешкия живот, защото, когато човек умира в мир с Бог, той е постигнал най-висшето си развитие“, твърди Майка Тереза. И казва още: „Всеки човек страда на този свят. И тъкмо това страдание трябва да се оползотвори във вярната душа, за да се превърне то в любов към Исус Христос. Точно днес, когато по света има толкова много грях.“

Самата светица преминава през криза на своята вяра през последните 50 години от живота си, което става ясно от частни писма, публикувани след смъртта й. Някои приемат състоянието й като хронична депресия. Католическата мисионерка дори доверява на Хенри де Суза, архиепископ на Калкута, че е обладана от демонични сили и по собствено желание се подлага на екзорсизъм, което според мнозина е признак за наличие на психични проблеми и тежка екзистенциална криза.

След края на този вътрешен конфликт за монахинята у нея се затвърждава още по-категорично възприятието на земното страдание като

неизбежно и справедливо изпитание на волята,

което всеки човек трябва да приеме стоически и с достойнство така, както го е направил Божият син.

Според Хичънс Майка Тереза е постъпвала жестоко към умиращите, като е забранявала използването на медикаменти за облекчаването на техните страдания, а сестрите от организацията й прилагали остарели начини на лечение. Британският журналист също така обвинява нейния орден в безхаберие към болните и интерес най-вече към тяхното покръстване в католицизма на смъртния им одър. Майка Тереза кръщава близо 40 000 души в своята институция.

Безспорен е фактът, че организацията облекчава живота на хиляди хора при безнадеждно тежките условия на Индия, които иначе биха умрели по улиците.

Преди няколко години факултетът за религиозни науки към Монреалския университет издаде монография, озаглавена „Тъмните страни на Майка Тереза“, чиято цел е „да коригира наличната информация, като остане далеч от сензацията“.

В рамките на около 30 страници авторите отправят критичен поглед към делото на Майка Тереза, като боравят с информация от 16 биографични изследвания, 153 разказа за чудотворствата на светицата от Калкута, бази данни на национални институции, 13 произведения за деца, както и многобройни интервюта в световния печат (над 500 текста).

В крайна сметка те установяват разлика между реалната личност и медийния образ на мита за Ангела на милосърдието.

Отбелязват, че

Майка Тереза например проявява двоен морал.

Тя я отявлен противник на развода, докато в същото време в интервю от 1996 г. подкрепя този на високопоставената си английска покровителка принцеса Даяна.

Проповядва против използването на противозачатъчни средства в райони, опустошени от СПИН.

Застава категорично срещу аборта, като в речта си пред Нобеловия комитет посочва прекъсването на бременността като най-големия враг на мира.

В монреалския труд се засягат отново и схващанията на монахинята, че оптималната медицинска грижа е молитвата, а бедността и страданието са чудесна възможност за единение със страданията Христови.

Аскетизмът е доведен до крайност в ущърб на хигиената и силно заразноболните от туберкулоза се оказват в непрекъснат контакт с останалите пациенти. В числа равносметката за последните десет години (1987–1997) от дейността на Майка Тереза са: 86 170 приети пациенти, от тях починали 34 815, се посочва в монографията. Тук обаче трябва да се има предвид и неоспоримият факт, че орденът на Майка Тереза приема основно умиращи хора, които са обречени и имат нужда от грижи в последните си мигове.

Американски лекари обаче не сдържат своето възмущение от отсъствието на елементарни болкоуспокояващи средства, неподходящ хранителен режим, почистването на спринцовките и иглите с хладка вода и липсата на компетентност у лекуващите. Някои специалисти окачествяват болничното заведение на Майка Тереза като умиралня, а институцията приличала по-скоро на място за молитва, отколкото на място за лечение. Пациентите, които имали нужда от хирургическа намеса, са били подготвяни за среща със смъртта. За това е спомагал и надписът на всеки етаж „Днес ще отида на небето“. Твърди се, че на всеки умиращ дежурната мисионерка е задавала въпроса “Искаш ли билет за рая?”, а положителният отговор бил свързван с въвеждането на пациента в лоното на християнството.

В труда на монреалските учени се посочва и че срещу щедри дарения престижното приятелство на Майка Тереза получават кървавият диктатор Жан-Клод Дювалие и финансови мошеници като Робърт Максуел и Чарлз Кийтинг. През 1990 г. светицата от Калкута поднася китка цветя на гроба на Енвер Ходжа, „ощастливил“ Албания с 40-годишно авторитарно управление и довел страната до тотална мизерия.

През 1998 г. германското списание „Щерн“ задава въпроса „Къде са парите?“.

От 1981 г. с финансовите въпроси се заема лично Майка Тереза, а дотогава според показанията на нейния счетоводно-финансов съветник годишно във фондацията са постъпвали около 100 милиона долара. След това сумите се губят, сливат и изчезват в секретни сметки и различни валути, разпръснати по цял свят. Всяка година Майка Тереза изпраща 3-4 милиона на Ватикана. Упрекът, който се отправя към управлението на финансите, е, че вместо в подобряване на условията за лечение на болните Майка Тереза инвестира в разширяване на географията на своята организация.

“Ако вие съдите когото и да било, то на вас няма да ви остава време да го обичате”, казва скромната монахиня със сурови черти и благи очи.

Според мнозина Майка Тереза е необходимият на църквата съвременен мит, реклама на християнските добродетели, възвишен персонаж, символ на вяра и благотворителност.

И все пак, когато получава Нобелова награда за мир през 1979 г., тя отказва банкета и дарява парите, около 7000 долара, за рождественско тържество за 2000 бедни. Финансовата стойност на отличието, която е 192 хил. долара, пък влага в своите благотворителни дейности.

„Майката на бедните“ говори хинди и бенгали, а през 1949 г. придобива индийско гражданство, но продължава да

настоява, че принадлежи на хората от целия свят.

Само шест години след нейната смърт през 2003 г. папа Йоан Павел Втори обяви Майка Тереза за блажена, след като индийка заяви, че се е излекувала от рак на стомаха с молитви към Майка Тереза и благословен от нея амулет.

Ватиканът призна това за чудо и остана глух за съмненията на лекарите по този въпрос. Папа Франциск от своя страна ускори канонизирането на светицата, като оповести, че тя е извършила и второ истинско чудо, без съвременната медицина да може да даде обяснение как точно се е случило. Мъж от Бразилия е категоричен, че се е изцерил напълно от множество тумори в мозъка, след като неговите близки отправили молитви за помощ към Майка Тереза. Според канона тези два феномена дават правото един човек да бъде обявен за свят.

Така в римокатолическия пантеон изгря светлината и на света Тереза от Калкута.

Нейният земен път приключва на 5 септември 1997 г., когато е на 87-годишна възраст и умира от инфаркт. След нейната смърт кралица Елизабет Втора предрича, че „тя ще продължи да живее в сърцата на всички, които са били докоснати от нейната безкористна любов“. Тя е погребана в Къщата на майката в Колката, която днес е място за поклонение на нейни последователи. Малка стая на първия етаж, в която е живяла, и днес въвежда в аскетичния й начин на живот сред страданието. Там, където тайничко е копняла за парченце шоколад, но много рядко си е позволявала, за да бъде съпричастна с нищетата на бедните. Над скромното походно легло висят трънен венец, изображение на Христос и надпис „Моето призвание е любовта“.

В деня на нейната смърт

Калкута остава изцяло

без светлина.

„Небето пожела да дари знак за нейния живот и да ни каже, че една нова светлина сияе над нас. Сега, след „официалното“ признаване на нейната святост, тя блести още по-ярко. Нека тази светлина, която е незалязващата светлина на Евангелието, да продължава да озарява нашето земно поклонничество и пътищата на този труден свят! Света Тереза от Калкута, моли се за нас!“, отправя молитва кардинал Пиетро Паролин.

„Ние мислим, че изразът „светлината на любовта“ е просто метафора, но любовта наистина осветява всичко околно„, учи самата Майка Тереза.

Един журналист от Би Би Си свидетелства за тази светлина. По време на снимките на филма Something Beautiful for God в полутъмно помещение в Дома на умиращите без надежда той бил сигурен, че няма да постигне качество. След проявяването на лентата обаче екранът светел с меко и перлено сияние. Присъствието на Майка Тереза или на самата любов?!

инфо: 168chasa.bg

Вижте още: 

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.