Мозъкът се самоизследва!

Не знаем много за мозъка. Учени и изследователи от векове се опитват да разгадаят най-сложния орган в тялото ни, но все още ни липсват отговорите на някои фундаментални въпроси: какво прави мозъкът с по-голямата част от енергията и как заболяванията в мозъка афектират взаимодействието между невроните.

Изследовател от IBM може би е открил началото на сложната плетеница от загадките на мозъка – модел на това, което прави мозъкът, докато си почива. Невробиологът Джеймс Козлоски нарича това явление „големия обръч“.

„Мозъкът консумира огромно количество енергия, на пръв поглед без да прави нищо. Това е огромна мистерия в невробиологията“, казва Козлоски. „Не би трябвало да се изразходва толкова голямо количество енергия, ако няма добра причина.“

Според Козлоски 90% от енергията, разходвана от мозъка, не може да бъде отчетена. Това е доста, имайки предвид, че мозъкът изразходва около 20% от цялата енергия на тялото. Невробиологът смята, че всъщност мозъкът постоянно препраща сигнали по определени пътища, които се състоят от неврони и тъкани. Козлоски вижда тези пътища като градски улици, по които мозъкът постоянно патрулира. Самите пътища преминават през три зони на функциониране – сензорна (какво се случва), поведенческа (какво да направя) и лимбична (какво означава за мен).

Има зони в мозъка, които внедряват новата информация, но Козлоски отдава много повече разхода на енергия на тези циклични процеси. Тъй като моделът е цикличен, се описва чрез затворен обръч – това е различно от традиционния начин на мислене, че мозъкът получава информация от света и я превръща в сигнали към тялото.

Козлоски споменава също, че от еволюционна гледна точка това може да са механизмите, които хората използват, за да предположат какво ще се случи в нова ситуация на базата на предишен опит.

Но откритията на невробиолога имат и едно непосредствено приложение – изследването на болестта на Хънтингтън.

„Намираме се в задънена улица, що се отнася до психическото здраве и невродегенеративните заболявания“, добавя Козлоски. „Хънтингтън се причинява от един единствен ген, но все още няма напредък в разбирането за това как този ген причинява невродегенериране.“

Но когато изследваме болестта на Хънтингтън чрез новия модел, става ясно, че и един увреден ген може да направи лавина от грешна информация в целия неврален път. Ако генът създаде мутирал протеин, а протеинът промени начина, по който даден неврон приема и изпраща сигнали, това може да създаде верижна реакция, която ще повлияе на безброй други неврони.

Следващите задачи на Козлоски са да разбере по какъв начин се избират тези пътища и каква е специфичната причина да се създава този обръч.

„Ако не се случваше нещо важно, този процес отдавна да е изчезнал“, завършва невробиологът.

инфо: megavselena.bg

Вижте още: 

5 ЖИТЕЙСКИ ПРОМЕНИ, КОИТО ЩЕ ПРЕДПАЗЯТ МОЗЪКА ВИ ОТ ДЕМЕНЦИЯ

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

  Последвайте ни във Facebook