Начинът, по който възприемаме цветовете, зависи от езика, който говорим

Човешкото око физически възприема милиони цветове. Но не всички разпознаваме тези цветове по един и същи начин.

Някои хора не виждат различия в цветовете – така наречената „цветна слепота“, поради дефект или липса на клетки в ретината, които са чувствителни към високи нива на светлина – конусите. Но разпределението и плътността на тези клетки също варира при хората с „нормално зрение”, което ни кара да възприемаме същия цвят по малко по-различен начин.

Освен индивидуалните ни биологични особености, цветовото възприемане е по-малко свързано с това, какво всъщност е реално, като цвят пред нас и повече с това, как мозъкът ни интерпретира цветовете, за да създаде представата ни за тях. С други думи възприемането на цвета е по-скоро и главно в главите ни и е субективно изживяване, опиращо се на личен опит.

Вземете например хора със синестезия, които са способни да усетят възприемането на цвета с букви и цифри. Синестезията често се описва като свързване на сетивата – където човек може да види звуци или да чуе цветове. Но цветовете, които тези хора чуват, също се различават от случай до случай.

От деня, в който сме родени, ние се научаваме да категоризираме обекти, цветове, емоции и почти всичко, което има смисъл, използвайки езика. И въпреки че нашите очи могат да възприемат хиляди цветове, начинът, по който комуникираме за цвета и начина, по който използваме цвят в ежедневието, означава, че трябва да обособим това огромно разнообразие в идентифицируеми, смислени категории.

Художници и модни експерти, например, използват изключително богата цветова терминология, за да се определят и разграничават нюанси и поднюанси, докато всички те могат да бъдат описани с един единствен термин от неспециалист.

Различните езици и културни групи също определят цветовия спектър различно. Някои езици като Дани, които се говорят в Папуа Нова Гвинея, и Баса, които се говорят в Либерия и Сиера Леоне, имат само два термина за цвят – тъмен и светъл.

Тъмно най-общо се превежда като хладно в тези езици, а светлината като топла. Така че цветовете като черно, синьо и зелено се обобщават като студени цветове, докато по-светлите цветове като бяло, червено, оранжево и жълто се групират като топли цветове.

Хората от племената Уарлпири, живеещи в Северната територия на Австралия, нямат дори термин за думата „цвят“. За тези и други подобни култури, това, което бихме нарекли „цвят”, се описва с богат речник, отнасящ се до текстура, физическо усещане и функционална цел.

Забележително е, че повечето от езиците на света имат пет основни цветови термина. Толкова различни култури, като Химба в Намибийските равнини и Беринмо в буйните гори на Папуа Нова Гвинея, използват тези пет терминални системи. Освен тъмни, светли и червени, тези езици обикновено имат термин за жълто и термин, който обозначава както синьо, така и зелено. Това означава, че тези езици нямат отделни термини за „зелено“ и „синьо“, а използват един термин, за да опишат и двата цвята.

Исторически погледнато, уелският има също такъв термин, а именно „glas“, както и японският и китайският. В днешно време, на всички тези езици, първоначалният термин за синьо и зелено е ограничен само за синьо и вече се използва отделен термин за зелено. Това или се развива от езика – както е в случая с японците – или чрез лексикални заемки, какъвто е случаят с уелския.

При руски, гръцки, турски и много други езици също имат два отделни термина за синьо – единият се отнася изключително до по-тъмните нюанси, а другият се отнася до по-светлите нюанси.

Начинът, по който възприемаме цветовете, също може да се промени по време на нашия живот. Гърците, които имат два основни цветни термина, с които описват светло и тъмно синьо – „ghalazio“ и „ble“ – са по-склонни да виждат тези два цвята като по-близки, след като са живели дълго време във Великобритания – където тези два цвята са описват на английски език като един основен цвят: синьо – blue.

Това е така, защото след дълготрайно ежедневно излагане на англоговоряща среда, мозъкът на гръцки говорящите започва да интерпретира цветовете “ghalazio” и “ble” като част от една и съща цветова категория – blue.

Но това не е просто нещо, което се случва само с цвета, всъщност различните езици могат да повлияят на нашите възприятия във всички области на живота. В лаборатория в Университета в Ланкастър изследват как използването и излагането на различни езици променя начина, по който се възприемат ежедневните обекти.

В крайна сметка, това се случва, защото изучаването на нов език прилича на способността на мозъка да тълкува света по различен начин – включително начина, по който виждаме и обработваме цветовете.

инфо: megavselena.bg

Вижте още:

Направете този тест с цветове и разберете всичко за себе си

Науката за цветовете дава изненадващо обяснение за света, който ни заобикаля

Какви магически свойства притежават цветовете

Как цветовете ни карат да пазаруваме

Подкрепете Световни Загадки!

Ако харесвате Световни Загадки и искате сайтът да продължи да съществува, подкрепете ни с дарение.

Световни Загадки е проект, който поддържаме с огромно желание и ентусиазъм, но и с много труд. Сайтът е безплатен за своите читатели и се издържа от реклама, което не винаги е достатъчно. Ако искате да сте сигурни, че и в бъдеще всички ще могат да имат достъп до информацията на сайта, можете да направите еднократно или месечно дарение с бутона [Donate] по-долу. Благодарим Ви!

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.