Носител на званието „Заслужил учител на РСФСР“ е един от най-свирепите педофили

Анатолий Сливко по време на службата си във флота.

Анатолий Емелянович Сливко е един от най-садистичните и жестоки педофили и серийни убийци в историята на човечеството. Много обичан и популярен в областта Ставропол, със стабилно семейство и сам баща на две момчета, носителят на титлата „Заслужил учител на РСФСР” убива и разчленява 7 деца на възраст между 7 и 17 години. Между 1964 и 1985 г. Сливко насилва общо 35 деца, повечето от които негови собствени ученици.

Ранно детство

Анатолий Емелянович Сливко е роден през 1938 г. в дагестанското градче Избербаш. По време на раждането си пъпната връв се увива около шията му и лекарите едва успяват да го спасят. Последствията от тази бебешка травма обаче са тежки – през целия си живот Сливко страда от главоболие. В детството си е слаб и болнав, страда от безсъние и липса на апетит, стеснява се от своята външност и непохватност и избягва шумните игри с връстниците си и спортните занимания. Най-голяма радост Толя изпитва, когато си играе със зайците, които родителите му отглеждат. Любовта, която изпитва към животинките, обаче не му попречва да ги умъртвява и разчленява. Все пак понякога Сливко взима участие в игрите на другарчетата си. По онова време (точно след Великата отечествена война) почти всички момчешки игри са посветени на войната. Толя много обича да играе на „партизани“ и винаги влиза в ролята на пионер герой, когото обесват на примка. На два пъти в тези игри момчето загубва съзнание, но и получава оргазъм. Очевидно именно по онова време (в момента на половото му съзряване) изтезанията, удушаването и сексуалното удоволствие се преплитат в съзнанието на Сливко.

Със съпругата си, за която се жени през 1967 г.

Повратният момент

През 50-те години семейство Сливко се премества да живее в град Невиномиск. През 1959 г. Сливко е вербуван в армията и попада на служба в Тихоокеанския флот, където се случва едно събитие, което предопределя неговите по-нататъшни сексуални предпочитания. През 1961 г., малко преди демобилизацията му, Сливко става очевидец на катастрофа. Някакъв моторист, каращ с превишена скорост, се врязва в отряд пионери. Едно от момчетата загива на място. Впоследствие Сливко разказва: „Той лежеше на пътя, бялата му риза беше цялата в кръв, която магически се сливаше с цвета на пионерската му връзка. Но онова, което наистина ме омагьоса, бяха черните му, полирани обувки…“. По-късно той допълва, че споменът за тази катастрофа постоянно го преследва, предизвиква ерекцията му и го кара да мастурбира. В Далечния изток се случва и още нещо, което допълва почерка на маниака. Сливко вече се приготвя да се връща у дома, когато командирите му го награждават с ценен подарък – кинокамера. Атрибут, който ще стане неизменна част от зловещите занимания на бъдещия учител и сериен убиец.

Зловещият клуб „Чергид” – мястото, където Сливко избира жертвите си и се гаври с телата им.

Образцовият педагог

След като завършва службата си в армията, Анатолий Сливко се завръща в Невиномиск и се образова в химическо-технически техникум, а след завършването си започва работа в местния химически завод „Азот“. Освен с работата си в завода Сливко се занимава и с деца – неговата истинска любов. Първо той се устройва като пионерски ръководител на обществени начала в едно училище, а след това оглавява туристическия клуб „Романтик“. Той с удоволствие общува с децата, намирайки с всяко от тях различен подход. Неговият клуб бил посещаван с радост както от „трудните“ подрастващи, така и от момчетата отличници.

Заслужилият учител с възпитаниците си.

Освен момчета там има и момичета, но Сливко им отделя много по-малко внимание. В няколкодневните преходи из Ставрополския край, организирани от Сливко, ежегодно участват по 1000 души. Бъдещият маниак изпъква измежду средностатистическите ръководители на туристически клубове, тъй като наистина безкористно се занимава с децата, отвличайки ги от пагубното влияние на улицата и развивайки в тях жажда за приключения и взаимност и любов към романтиката на планините, долините и песните край лагерните огньове. За него започват да се пишат статии и постоянно го споменават на заседанията на градския отдел за народно образование и градския комитет на КПСС. През 1966 г. в „Романтик“ избухва пожар, който унищожава клуба. Управата в Невиномиск незабавно осигурява ново и по-удобно помещение за клуба. Сливко измисля име за новия клуб („Чергид”), който влиза в историята като едно от най-опасните места за децата на СССР.

Сливко с двамата си синове.

Тъмната страна 

В средата на 60-те години възбуждащият спомен от зловещата катастрофа от 1961 г. не дава покой на Сливко. Той прочита в един медицински справочник, че „ретроградната амнезия“ може да настъпи в резултат от задушаване. Човек, страдащ от такава амнезия, губи паметта си за събитията, станали преди инцидента. Сливко веднага решава, че това може да бъде много удобно – ако удуши някое момче, то ще загуби съзнание и няма да помни нищо след това (следователно няма да може да се оплаче на родителите си). През 1964 г. маниакът провежда първия си „медицински опит“. Той убеждава едно случайно момче да играят на война. Момчето влиза в ролята на пионер герой, който според правилата на играта трябва да бъде заловен и обесен от немците. Маниакът и жертвата му „играят“ в гората. Цялата „игра“ е заснета от Сливко на кинолента. Момчето загубва съзнание, а Сливко жадно попива с очи безчувственото му тяло и онанира, спомняйки си за катастрофата. Той свършва в обувката на момчето, а когато то идва на себе си, за радост на маниака не си спомня нищо от случилото се.

Веществените доказателства, открити в клуб „Чергит”.

Няколко месеца след този случай Сливко извършва първото си убийство – жертвата му е един безпризорен 15-годишен младеж. Сливко му казва, че пише дисертация за пределите на човешките възможности, и го убеждава да участва в „научен експеримент“. Момчето умира, задушавайки се в примката. Изплашеният Сливко се заема незабавно с отърваването от тялото – той разчленява трупа на няколко части и ги хвърля в река Кубан. Унищожава и лентата, на която е запечатано убийството, опасявайки се, че някой може да я намери.

След като се спотайва за няколко години, страхувайки се, че милицията може да го залови, Сливко си спомня все по-често за разчленяването на трупа и всеки път изпитва възбуда.

Веществените доказателства, открити в клуб „Чергит”.

Въпреки че се жени през 1967 г. и му се раждат две момчета, маниакът знае, че „обикновеният живот” не е за него. Той извършва следващото си убийство през 1973 г. Маниакът се забавлява с тялото на 15-годишно момче доста дълго. Той облича мъртвеца в бяла риза, връзва му червена пионерска връзка и му обува черни и полирани до блясък обувки. Така се опитва да пресъздаде образа на загиналото в катастрофата момче. Сливко се заема бавно да разчленява трупа на момчето, започвайки от върховете на обувките му. Той отрязва с ножовка краката, ръцете, главата и гениталиите на жертвата. Маниакът дълго подрежда частите от тялото и щателно фиксира всичко на кинолента, докато онанира. След като се „наиграва”, Сливко осолява гениталиите на жертвата и ги прибира в буркан, като често ги изважда, когато гледа кървавите си филми собствено производство.

До юли 1985 г. Сливко извършва още пет подобни престъпления, когато най-сетне полицията попада на следа, която може да им посочи кой е извергът. Сливко е арестуван навръх рождения си ден – 28 декември 1985 г., и то в собствения му клуб „Чергид” по време на часовете му. В един шкаф с надпис „Не пипай – опасно за живота!“ милиционерите намират пионерска униформа, фотографии и стотици метри кинолента, на която са запечатани убийствата и разчленяването на жертви на един от най-извратените престъпници на XX век.

инфо: novinar.bg

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook