Опасни ли са земните микроби за Марс?

НАСА търси живот на Марс вече повече от 40 години. Търсенето може да стане много по-сложно обаче, когато земният живот пристигне по-масово на Червената планета, може би още през следващото десетилетие.

„Сега има тик-такащ часовник,“ каза астробиологът от Принстън Крис Чиба на конференцията Breakthrough Discuss, проведена миналата седмица в Станфордския университет.

Въпросът има потенциала да накара учени като Чиба да се обявят срещу ракетите от типа на SpaceX на милиардера Илън Мъск, който иска да започне да изпраща заселници до Марс още до 2025 година. Когато хората и всички доставки от които се нуждаят, започнат да пристигат с тонове на Марс, съществува риск техният биологичен подпис да преодолее, да „задуши“ и промени всякакви следи от древен или съвременния живот на Червената планета.

Само през последната седмица главният изпълнителен директор на Boeing Денис Муйленбург и президентът на SpaceX Гуин Шотуел заявиха, че се надяват хората да стигнат до Марс в рамките на следващото десетилетие. А Шотуел разясни, че когато това се случи, планетата никога няма да бъде същата.

Космическият предприемач Джеф Грийсън, който е председател на борда на фондация „Тау Zero“, разясни въпроса по време на конференцията Breakthrough Discuss.

„Ако всичко, което искате да правите със Слънчевата система е да я наблюдавате, трябва да знаете, че има хора като нас, които биха искали да правят и неща различни от наука на тези планети.“

Крис Маккей, учен в Изследователския център на НАСА, постави въпрос по повод искането на Грийсън така: „Колко време ние учените ще се опитваме да задържим „замърсителите“ далеч от планетите, които проучваме“?

Карол Стокър, колега на Маккей в НАСА, отговори, че трябва да има някакъв определен и „ограничен брой изследвания на планетата, преди да се разреши нахлуването на други хора, включително предприемачи.

Тези изследвания трябва да обхванат „няколко добре избрани“ места, където евентуалният марсиански живот може да се крие под радиационната повърхност на планетата.

„Ако там не открием живот, тогава с доста голяма степен на достоверност можем да кажем, че наистина няма живот на Марс и няма да има конфликт между науката и предприемачите“, казва Стокър.

Астробиолозите биха искали да научат повече за биохимията на евентуалния марсиански живот и дали той би бил толкова различен от земния живот, че да представлява наистина чужд генезис, а не случай на кръстосано планетарно разместване на микробите, каквото може да се получи. Те също така биха искали да видят как евентуалните марсиански организми биха взаимодействали с организми от Земята и дали тези взаимодействия биха имали отрицателни ефекти.

Определянето на това, което една форма на живот прави на другата, би било от решаващо значение за планетарната защита не само за марсианските организми, но и за хората и земния живот като цяло. От едната страна някои биха казали, че рискът да се навреди на евентуалния живот на Марс е толкова голям, че човешки крак никога не бива да се допуска на Червената планета.

Нещо повече, има Договор за космическото пространство на възраст вече 51-години, който задължава да се избегне „вредното заразяване“ на други небесни тела със земни микроби.

От друга страна обаче, привържениците на заселването на Марс казват, че нишите, в които би могъл да съществува живот на Марс, най-вероятно са дълбоко под повърхността на планетата и ако има живот той е изолиран така, че човешката дейност ще представлява много малък риск за него.

„Можеш да разрушиш Марс и въпреки това микробите на Марс ще оцелеят“, казва Робърт Зубрин, основател и президент на неправителственото Общество на Марс.

На конференцията се чуха и гласове, които твърдят, че земният живот вече е пристигнал на Марс чрез метеоритите, както и чрез сондите и роувърите на НАСА изпратени на Червената планета. Затова е твърде късно да се притесняваме за биологична инвазия, казват те.

Принстънският професор Чиба обаче предупреждава, че „докато не знаем повече, трябва да бъдем внимателни. След като започнем да изпращаме хора на Марс, не трябва да допуснем да се разруши биосферата на планетата“, казва той. „На първо място, трябва да предприемем стъпки, които да сведат до минимум нашето въздействие. И това ще трябва да се направи както с мястото на което ще кацнем, така също и с техниката която ще занесем там. Трябва да се опитаме да сведем до минимум броя на микробите, които ще изхвърляме с техниката и които ще изтичат от нашите костюми“, заявява Чиба.

Ако учените изключат дефинитивно съществуването на местен марсиански живот, тогава предпазните мерки не би трябвало да са толкова строги, казва Чиба.

Според учените вземането на решения по тези въпроси не е спешно належащо, защото първото пътуване до Червената планета най-вероятно ще се забави до 30-те години на нашия век, което е в съответствие с обявения от НАСА график за проучване на Марс.

Кой знае? Докато първият астронавт тръгнал към Марс, стъпи в ракетата BFR на SpaceX или друг космически кораб, вероятно ще има множество роботизирани мисии, които да разрешат веднъж завинаги въпроса за това има ли живот на Марс. Това ще даде достатъчно време на космическите експерти, учените и бъдещите заселници да се споразумеят за правилата които трябва да се следват на планетите от слънчевата система посещавани от хора, пише изданието GeekWire.

инфо: megavselena.bg

Вижте още:

Човекът е “биологично оръжие”, заразяващо въздуха с микроби

Чешмяната вода носи повече микроби от тоалетната

Над 99% от микробите в човешкото тяло са неизвестни на науката

Откритият метан на Марс означава, че е възможно на планетата да има живи микроби

За още интересни новини харесайте страницата ни във Facebook  тук