Палачът на Сталин убива 50 хиляди души

%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d0%bd

Василий Михайлович Блохин е отдаден на родината си генерал, обожествяващ Сталин, убеден, че трябва безпрекословно да изпълнява всичките му заповеди. Той е един от най-верните приближени на “червения цар” и за него се смята, че е изпълнил без никакво колебание и без каквито и да е въпроси 50 хиляди убийства по време на сталинските репресии и през Втората световна война. Колкото и невъзможно да звучи това, според историци в някои дни верният служител осъществява по 300 разстрела – без да му мигне окото, без да му трепне ръката.

Оплаква се само че оръжието му прегрява, затова единственото му изискване е да не ползва руски, а немски пистолети, защото те успяват да смогнат на натоварения му работен ден. Всъщност Блохин възприема дейността си именно така – като обикновена работа. Той не страда от угризения на съвестта, нито от кошмари, изпълнява поставените му задачи с отдаване и изключителна прецизност. В книгата си “Сталин – дворът на червения цар” изследователят Саймън Монтефиоре пише: “Народният комисар на вътрешните работи Ежов лично създава система за екзекуции. Вместо да използва килиите на “Лубянка” или други затвори, както правят неговите предшественици, той използва друга сграда на Народния комисариат на вътрешните работи зад “Лубянка”. Затворниците са застрелвани в тила, телата им са поставяни в метални сандъци и откарвани в крематориум. А след това прахът се е събирал в масови гробове. (…) Сталин обаче никога не присъства на изтезания или екзекуции, но уважава екзекуторите. Смъртното наказание официално се нарича “най-висша мярка на наказание” и най-често се използва всяващото ужас съкращение ВМН. Сталин го нарича също “черна работа”, която смята за благородно служене на партията. Майсторът на “черната работа”, който ръководи този мрачен ритуал, е Блохин, свадлив чекист на 41 години с безстрашна физиономия и черна коса, сресана назад. Той е един от най-плодовитите екзекутори на миналия век. Избил е хиляди хора лично, като понякога си навлича касапска найлонова престилка, за да не си изцапа униформата. И въпреки това името на това чудовище е убягнало на историята. В царския двор на Сталин Блохин се спотайва на скришно място, но винаги е там.”

Всъщност наричаният по-късно “кървав генерал” и “безмилостен убиец” приживе е възприеман точно обратното, като герой, като един от най-изпълнителните деятели на съветските органи за сигурност, и е особено уважаван от Йосиф Сталин. Доказателството за това е, че по време на службата си Василий Михайлович стига до чин генерал-майор и е удостоен с цели седем съветски ордена. Как от син на беден селянин Блохин успява да се издигне до кръга на най-привилегированите в Народния комисариат на вътрешните работи. Амбиция, жажда за кръв или пълно безчувствие? Според някои историци Василий Михайлович не е бил нито жесток, нито прекалено решен да се издига в кариерата. Напротив – описват го като напълно обсебен от Сталин, от идеите му, от личността му; напълно отдаден на родината и изпълнен с искрена омраза към враговете на народа и противниците на съветската власт. Определят го като краен идеалист и педант. Разказват как държи винаги да носи униформа, която трябва да е перфектно изгладена, и не се разстройва от убийствата, които извършва, а единствено ако дори капчица кръв попадне върху него.

Затова винаги изпълнява задачите си стриктно, бързо, без драма, без следи. Осъдените на смърт чрез разстрел лично премахва, но предпочита двама офицери да държат жертвата, докато той я застрелва в тила – винаги облечен в плътна престилка и с дълги над лактите ръкавици. Според някои това е проява на граничеща с лудост педантичност, но според други – начин да живее своя двойствен живот. Защото извън сградата на Народния комисариат на вътрешните работи, Василий Михайлович е предан съпруг и любящ баща. Семейството му няма никаква представа какви точно задачи изпълнява генералът и съпругата му дълги години вярва, че най-вероятно го товарят със скучни административни задачи, защото Блохин винаги се прибира навреме вкъщи и винаги е спокоен, ведър и проявяващ загриженост към дъщеря си. Майката и момичето разбират истината едва след смъртта му, но не могат да я приемат.

Според други Сталин истински харесва Блохин, защото му има доверие. За него Василий Михайлович никога не представлява опасност, никога не предизвиква съмнения. Той е до такава степен верен на съветския лидер, че именно на него се поверяват най-тайните и най-важните екзекуции – тези по време на сталинските чистки. Смята се, че той разстрелва видните осъдени лица като например Михаил Тухачевски, Станислав Викентиевич Косиор, Йона Якир, Влас Якович Чубар, Йероним Уборович. На него се пада тежката задача да неутрализира и приближените на Сталин, които лидерът набелязва в измама. Така в някои ситуации Блохин застрелва дори тези, които допреди ден са му давали преки заповеди – какъвто е случаят с народния комисар на вътрешните работи Николай Ежов, обвинен в шпионаж, организиране на въстание и планиране на убийството на съветския лидер.

В “Сталин – дворът на червения цар” Саймън Монтефиоре пише: “Между 24 февруари и 16 март 1939 г. Блохин участва в екзекуциите на 413 високопоставени затворници, между които маршал Ергов, бившите членове на Политбюро Косиор, Постишев и Чубар. Берия предлага на Сталин да прекратят арестите, тъй като скоро няма да остане никой. На следващия ден Сталин размишлява пред Маленков: “Мисля, че вече се отървахме от враговете. Нуждаем се от нови сили, нови хора.” Но, разбира се, лидерът никога не стига реално до убеждението, че вече няма врагове. Разказът продължава: “На 16 януари 1940 г. Сталин подписва 346 смъртни присъди. В списъка са смесени чудовища с невинни. Фигурират едни от най-ярките таланти на изкуството като Бабел и театралния режисьор Мейерхолд, както и журналистът Колцов (прототип на Карков в романа на Хемингуей “За кого бие камбаната”). В списъка е и самият Ежов заедно с невинните му братя, племенници, с метресата му Гликина. Повечето са безмилостно измъчвани… Ежов посреща присъдата си – смърт чрез обесване – без смелостта, проявена от много от собствените му жертви. Когато я чува, той припада, но е подпрян от охраната и отведен на бесилото, където го очакват Берия и екзекуторът Блохин.”

Всъщност Блохин си навлича омразата на самия началник на съветските тайни служби Лаврентий Берия. Но дори той не успява да препъне кървавия генерал. Саймън Монтефиоре пояснява: “Берия отнася на Сталин да подпише смъртната присъда на палача Блохин, но той категорично отказва, изтъквайки, че вършената от него “черна работа” е много важна за партията. Блохин е пощаден, за да избие още хиляди невинни.”

Всъщност името на генерала на смъртта се свързва и с масовата екзекуция на полски граждани, станала известна под името Катинско клане. През пролетта на 1940 г. по заповед на Политбюро са разстреляни над 20 хиляди полски граждани – офицери, учени, лекари, артисти, държавни служители, задържани като военнопленници. Те са обявени за “врагове на съветската власт” без каквито и да било причини или доказателства. Версиите на авторите се разминават. Според едни Блохин лично посещава лагери край Катин и само за 20 дни разстрелва над 7 хиляди пленени полски граждани. Според други източници самият Блохин никога не е стъпвал в Катин, но в щабквартирата на НКВД в град Калинин той убива над 6 хиляди пленници. Разстрелите се извършват в мазето, винаги през нощта и труповете след това сe извозват тайно и се хвърлят в масови гробове. Факт е, че зверствата се прикриват повече от 50 години и от СССР отричат това военно престъпление. За участието си във варварския акт Блохин получава специална похвала от Сталин и допълнителна премия към заплатата си заради “усърдието, с което е изпълнил тази задача”.

След смъртта на Сталин обаче отношението към Василий Михайлович се променя коренно. Той е уволнен, лишен е от званието генерал-майор и е обвинен в жестоки престъпления. Само година по-късно Блохин почива. Според някои от биографите му причината е алкохолизъм, но според други генералът на смъртта сам я предпочита и се самоубива. Едва след това се разкрива истината за задачите, които е изпълнявал, което шокира семейството му. Колкото и странно да звучи, но и днес има хора, които възприемат Блохин не като един от най-жестоките убийци на миналия век, а като човек, отдал целия си живот на своя водач и лидер; като идеалист, изпълнявал всички заповеди, без дори да се замисли.

инфо: 168chasa.bg

Вижте още:

 

 

Подкрепете Световни Загадки!

Ако харесвате Световни Загадки и искате сайтът да продължи да съществува, подкрепете ни с дарение.

Световни Загадки е проект, който поддържаме с огромно желание и ентусиазъм, но и с много труд. Сайтът е безплатен за своите читатели и се издържа от реклама, което не винаги е достатъчно. Ако искате да сте сигурни, че и в бъдеще всички ще могат да имат достъп до информацията на сайта, можете да направите еднократно или месечно дарение с бутона [Donete] по-долу. Благодарим Ви!

 

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.