Психологът от концлагера

1

Виктор Франкъл помогнал на стотици хора да оцелеят, търсейки смисъла

Той е бил убеден, че трябва да се търсят не отклоненията и неврозите, а смисълът. Така той се разочаровал от Фройд и започнал да лекува със слово, полагайки основите на съвременната психотерапия. Той помагал да търсят смисъла отначало на болните в клиниките, а после и на затворниците от нацистките концлагери. Това дало възможност да оживее той самият и хиляди други в Холокоста. И до днес неговият метод променя живота на много хора по целия свят.

Великият психиатър Виктор Франкъл умира преди 18 години.

В съдбата на Франкъл като в огледало се отразява съдбата на всички европейски евреи от XX век. Той е роден в началото на века във Виена. Родителите му били държавни чиновници. Бащата спазвал еврейските традиции, но не ги налагал на трите си деца. Майката се грижела съвестно за тях с любов и внимание.

Докато Виктор Емил Франкъл растял, кръжецът на доктор Фройд се разширявал, а психоанализата престанала да бъде маргинално движение в психологията. Напротив, ставала все по-популярна. Франкъл бил във възторг от Фройд. Водел кореспонденция с него. И когато навършил 19, Фройд му помогнал да публикува статия в „Международния журнал за психоанализа“.

Но Франкъл категорично

отказвал да възприема човека предимно като носител на неврози.

Струвало му се, че на човека трябва да се помага и да се търсят не отклоненията, а смисълът. И той тръгнал по свой собствен път разочарован от юношеския си кумир.

„Като млад, минах през ада на отчаянието, преодолявайки очевидната безсмисленост на живота чрез краен нихилизъм – спомня си Франкъл. – С течение на времето успях да си изработя имунитет срещу нихилизма. Така създадох логотерапията“. Франкъл отказва да вярва, че душевните болести могат да се лекуват само медикаментозно. Школата на Фройд отхвърля сантименталностите – ръкостискания, прегръдки, съчувствие.

Франкъл бил сигурен, че

душата може да се лекува само със словото.

Думата била за Франкъл не само речева единица, а квинтесенция на идеята и смисъла. Смисъла, който той помагал на своите пациенти да търсят.

На 23 г. като студент във Виенския университет създал Център за консултации на младежта – помагал на връстниците си на намерят смисъла на живота, чиято загуба ги довеждала на границата между живота и смъртта. На 25 г. взема докторска степен и работи в психиатричната университетска клиника.

През 1938 г. Австрия встъпва в съюз с нацистка Германия. За евреите настават тежки времена. На евреина Франкъл е забранено да лекува пациенти с арийски произход. Но той започнал частна практика и оглавил отделението по неврология на Ротшилдската еврейска болница. И отново спасявал хора. Но този път не от суицидни кризи, а от концлагери.

През него минавали стотици душевно болни, на които той поставял диагноза „клинично здрав“,

тъй като нацистите унищожавали психично болните, смятайки ги за развален материал.

През 1941 г. се оженил за медицинската сестра Тили Гросер. Един американски университет му предложил преподавателско място и виза за САЩ, но можели да заминат само той и жена му. Престарелите му родители трябвало да останат във Виена. Той не могъл да ги остави. През това време Фройд вече е напуснал Австрия. Сестрите му остават сами и загиват в концлагерите.

През 1942 г. арестуват цялото семейство на психиатъра и го пращат в Терезиенщат. Да оживее го спасява само онзи смисъл, който той е открил още в ученическите си години – психологическата помощ. Тайно от управляващите лагера Франкъл и доктор Карл Флейшман създават нелегална психологическа служба.

Помагат на затворниците да не се отчайват в този ад, не им позволяват да загубят смисъла.

„Няма такава ситуация, в която да не ни е дадена възможност от живота да намерим смисъл и няма такъв човек, за когото животът да не държи някакво дело.“ В това било трудно да се повярва, но тези редове Франкъл формулирал в ада на Аушвиц. „Възможността да се осъществи смисълът е винаги уникална и човекът, който може да я реализира, винаги е неповторим“, пише Франкъл.

Той наблюдавал затворниците и техните мъчители. Като че ли бил в някакъв зловещ психологически експеримент. Водел записки през цялото време и вече след войната издал книгата „Да кажеш на живота „Да“: Психологът в концлагера“.

Той минал през 4 концлагера, сред тях – Освиенцим и Дахау. Жена му загинала в Берген-Берзен. Майка му и баща му – в Аушвиц.

След войната оглавил виенската неврологична клиника, лекувал, пишел, четял лекции. Книгата му е преведена на 30 езика. През 1947 г. се жени отново за медицинска сестра. Чест гост в дома на младото семейство е немският философ Мартин Хайдегер – някога яростен защитник на нацистите.

„Добри и лоши хора имаше и от двете страни“

– повтарял Франкъл. И продължавал да помага на хората да търсят смисъл в живота.

Когато четеш книгите на Франкъл, ти се струва, че всички следващи опити в търсене на смисъла губят смисъл. Той успял да разкаже кой е човекът наистина. Едва ли ще е преувеличено, ако кажем, че той е променил и спасил живота на стотици хора, но не успял да промени света.

В книгата си „Човек в търсене на смисъла“ Франкъл казва: „Инстинктите не диктуват на човека какво му трябва. И за разлика от човека на вчерашния ден, традициите не му диктуват какво е длъжен да прави. Тъй като не знае нито какво му е нужно, нито това – какво е длъжен, човекът е загубил ясна представа за това какво иска. В крайна сметка той или иска това, което искат другите (конформизъм), или прави това, което другите искат от него (тоталитаризъм)“.

Починал на 2 септември 1997 г. на 92 г.

инфо: spisanie8.bg

Вижте още: 

ДОКЛАД ВЕЦЛЕР-ВЪРБА ИЛИ ПРОТОКОЛИТЕ НА АУШВИЦ

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.