След лагера забраняват на дядо Влайчо да предсказва бъдещето

%d0%b4%d1%8f%d0%b4%d0%be-%d0%b2%d0%bb%d0%b0%d0%b9%d1%87%d0%be

Въпреки преследванията хората се трупали на тълпи при него и го нарекли „пророк на народа“

Вече ви разказахме за невероятните способности на ясновидеца дядо Влайчо от село Коньово и как вероятно заради предсказанието му за смъртта на Георги Димитров бил изпратен в комунистическите лагери.
Ето част от стотиците любопитни случки и спомени, събрани за него и любезно предоставени на „168 часа“ от наследниците на феномена – Жечо и Мария Жечеви.
Забраната съсипала живота на пророка от село Коньово, защото хората не преставали да го търсят за помощ.
След като предсказва с точност кончината на вожда Георги Димитров, както вече „168 часа“ писа, дядо Влайчо е изпратен в комунистическите лагери. Без вина и присъда през 1947 г. той е въдворен за цели 6 години в Перник, Бобов дол, мина „Качулка“, лагера „Куциян“ и накрая в ТВО на остров Белене. Като истински духовен великан приема със смирение тежката си и незаслужена съдба и
през цялото време се стреми да помага на другите,
свидетелстват хора, които са го виждали в затворите. Според разкази на съвременници на няколко пъти е предвидил срутване в мините и е спасил живота на десетки, като ги е предупредил предварително. Невероятен спомен е запазен и за неговото освобождаване от лагера.

През 1953 г. един ден началникът на лагера донесъл решението на кого колко му остава още да стои. Без всякакви аргументи за дядо Влайчо казал, че ще лежи още толкова, колкото е лежал дотогава в същия лагер – три години.

Тогава се случило нещо неочаквано – в разрез със строгия правилник ясновидецът се обадил от строя: „Не е вярно, след два месеца ще бъда освободен!“

Само фактът, че ръководството било объркано от скорошната смърт на Сталин, спасил пророка от тежки наказания. Не щеш ли, след два месеца – през август 1953 г.,
лагерът наистина бил разформирован
и Влайчо Жечев излязъл на свобода.

Когато ги пускали началникът на лагера, който запомнил думите му, не могъл да се начуди. Разбира се, той не вярвал на никакви паранормални способности. Извикал го насаме и директно със строг тон го попитал: „По кой канал Държавна сигурност те информира за закриването на ТВО?“

„Ако имах хора в Държавна сигурност аз нямаше да съм тука“, отговорил скромно дядо Влайчо. (Вж. спомени на Божил Стоянов.)

Когато го освободили от лагера, отишъл най-напред у свои приятели, а после се прибрал при роднините си в родното Коньово. За да не бъде в тежест на никого, веднага започнал работа към ТКЗС, но славата му била голяма и хората продължавали да го търсят. В онези години тази популярност можела да му донесе само нови неприятности. За разлика от Ванга, която се ползва с официалното покровителство на властта, за Влайчо нямало кой да се застъпи. Принудил се дори да напусне селото, но хорската мълва неизменно го откривала и той живеел почти в нелегалност.

Мария Жечева е успяла да открие и автобиографията на ясновидеца. Там простичко и ясно той описва ситуацията:

„Едно създадено такова положение на никого не е добре: на които ме търсят и не могат да ме намерят, не е добре, на братовото ми семейство, гдето е обезпокоявано всеки ден, не е добре, на мен не е добре, мили ми са хората. На властта не е добре.

Тия страдащи все се озлобяват против нея…
Моля се, чета си редовно Словото и все очаквам умилостивяване от Исуса за многото ми грехове и многото грехове на пощурелия цял свят. Амин.“

В спомените си дядо Влайчо пише още:
„Аз си дойдох в селото. На брата си в семейството отидох. За да не бъда в тяжест, отидох да работя на пчелина на Стопанството. Десет години бях там като отговорник на пчелина. По съвест работих. Не ми правеха ревизии. Аз съм гледал да има икономии, дори съм се отказвал от известно число трудови дни. Загдето съм се върнал от затвора в моето село и гдето съм влезнал в пчелина, не много, но премного съжалявам, но не се връща. Аз пак трябваше да избягам в някоя местност, непозната, недостъпна, и там да се подготвя за по-висока Духовна работа и тогава да се върна в селото, но аз дочаках отново да се трупа публика около мен. И аз отначало им се молих да не идват при мен, а да отиват в църква да се молят, понеже сега има закон. Гласуват, че който се занимава с гадание, наказва се със затвор и глоби, но
колкото им се молих, те по-много се трупаха
и аз почнах да ги наричам чуми, вампири, самодиви, което като стар човек не ми правеше чест. Но най-после реших да избягам от селото и да не се връщам там, а народът пак си върви и ме търси…“

Наследниците на пророка си спомнят интересни факти и за това как се е зародила дарбата му. Веднъж например той споделил с племенниците си: „Още като бях малък, като се помня, много често, когато играех на улицата с децата, ме нападаха някакви духове – такива рошави, нечисти деца. Аз се разревавах и отивах при мама. Когато ме прегърнеше, всичко изчезваше и аз се успокоявах. Трудно ми беше да играя с децата.“

А пред близки приятели разказвал: „Още в четвърто отделение имах видение. Пасях воловете в гората и видях война. Прибрах се в село и казах, а те не ми вярват. Казват ми: Много знаеш.

15 септември 1912 г. се обяви войната с Турция. Камбаната на църквата заби за мобилизация. Аз бях на 19 години. В селото хората едни плачеха, други бяха по кръчмите и се черпеха. Аз излязох до гората, която е близко до селото ми – около 300-400 метра, и там в усамотение се молих и плаках за България.“
През 1916 г. Влайчо също е извикан в армията. Изпратен на фронта, той категорично отказва да използва оръжие за да убива хора. Но още оттогава се прочува с прорицателската си дарба и започнали да гледат на него с други очи. След видение познал, че неговата част ще се прибере в България точно на 30 януари 1917 г., както и става.

Когато се завърнал в село слухът за неговото ясновидство вече се бил разнесъл навсякъде. Още през 1920-1921 г. народът на тълпи идва при него. Пристигат дори хора от съседни страни – Гърция и Румъния. Даже съселяните му започнали да претендират, че многото хора пренасяли болести. Затова дядо Влайчо се принудил да си направи приемна на една от бащините си ниви на няколко километра извън селото.

Построил стаи за себе си и за гостите, насадил и красива градина. Понякога опашката била толкова голяма, че дошлите чакали по 4-5 дена да ги приеме. Никога не вземал пари. Говори се, че дядо Влайчо усещал хората отдалече дали са добри или лоши, здрави или болни. Затова, макар и рядко, се случвало и да върне някои, които идвали с лоши помисли.

Хората питали за най-различни проблеми – дали ще си дойде жив някой от война, ще оздравее ли някой близък от семейството, и дори къде да се копае кладенец, и той познавал на всички.

След излизането му от лагерите отново станало така, но през 1965 г. отново му забраняват да приема хора.
„Сутрин когато станехме от сън двора беше ограден от хора, а щом отворехме пътната врата не можехме да се разминем. Но това доведе до нова беда. Един ден го извикаха в съвета и като се върна у дома беше много натъжен. Разбрахме, че е идвал началникът на милицията от Нова Загора и му е казал, че от него ден е в домашен арест“, пише за този период в книгата си „Дядо Влайчо – феноменът от Коньово“ Мария Жечева.
Легенди се разказват и за лечителските способности на Влайчо Жечев. Наследниците му са запазили повече от 700 благодарствени писма на хора, които свидетелстват, че успешно им е помогнал.

„Чичо притежаваше изключителната способност да насочва биоенергията си в полза на здравето на хората“, казва Мария Жечева.

„…вие помогнахте на мойто дете Янчо да чува и да проговори, което никой доктор и професор не можа да каже, че ще се оправи. Само вие за моето семейство сте професора и Господа. И сега Янчо, когато е в пълна изправност, всички останаха в учудено положение. От къде и как. Всякой пита как се е оправил. Аз им казвам, че единствено с дядо Влайчо.“, пише например Т.Я. от с. Върбово, Хасковско.

Написани на простонароден език те са най-доброто свидетелство за възможностите на феномена:
„… Аз съм много благодарен от вас и вечно няма да те забравя, няма да забравя моите мъки, които ги изпитвах тогава с мойта жена. Всеки ден ревях като малко дете и се чудих кой път да хващам. И на много лекари ходих, но нямаше лек, но като писах на вас и вие като ми писахте, аз го направих и жена ми оздравя и това лято набра осемстотин низа тютюн и е много благодарна от вас, щото вие га изцерихте“.
Живеел като аскет и материализма го отвращавал. Затова говори и в стихотворението си „Моето село“:

„…Общо в църква не ходят
не обичат Господа и не му се молят
за работа за пари и за двете си говорят,
а понякога и за празни работи си спорят.

Цялата им философия е за тялото
материалното ги привлича отхвърлят душата
но когато ги намерят нещастие и теглата
тогава се разкайват и четат от Небето Словата

Невежество и глупости колкото искаш!
А образцово село във вестниците пишат.
Така не е, но светлото учение на Исуса е важно
прилагано с любов за селото е главно.“

От любов хората го нарекли „пророк на народа“, но той си останал скромен и обръщал внимание само на духовното, казват близките му. В наши дни все още ходят хора на поконение на гроба на дядо Влайчо, а в родното му село Коньово е открит и музеен кът посветен на ясновидеца.

инфо: 168chasa.bg

Вижте още:

 

 

 

 

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.