Третият райх в търсене на Светия Граал

2

Учените твърдят, че този потир от оникс в златен обков, намиращ се в базиликата “Свети Исидор” в град Леон, Северна Испания е Светият Граал

Мемоарите на оцелелите сподвижници на Хитлер сочат, че той искрено вярвал в мистични висши сили. Нещо повече – бил уверен, че тези сили просто били длъжни да му помогнат в изграждането на новия световен ред. Един от артефактите, на които разчитал за такава „помощ“, бил Светият Граал.

Разбира се, преди него тази задача се опитвали да решат десетки, ако не и стотици хиляди други хора – умни, грамотни, материално обезпечени и несвързани с морални ограничения. И никой не успял. Нито един музей в света не е обявил, че е собственик на този артефакт. Средновековните легенди разказват за Граала доста неясно и смътно, очевидно с цел окончателно да объркат търсачите на съкровища. И най-важното – никой никога не е виждал Граала, затова и описанията на чашата са само приблизителни.

Но, щом фюрерът е наредил – трябва да се изпълнява. И мощната машина на цялата германска държава се завъртяла да търси, както се казва в старата приказка: „не знам какво, не знам къде“. Отговорността за намирането на Граала била възложена на райхсминистъра на вътрешните работи Хайнрих Химлер. Той вече имал „специализация“ в изпълнението на редица задачи от особен характер: опитвал се да създаде раса от свръх-хора, търсил загадъчните страни Шамбала и Атлантида. Сега на ред бил Светият Граал.

Химлер възложил тази задача на подчинените си, по-специално на създадения специално за практикуване на подобни „изследвания“ институт “Аненербе”. Във финансирането на операцията нямало ограничения. Служителите в „Аненербе“ начело с професор Ото Клюзе изучили всички достъпни архиви и стигнали до следния извод: ако Граалът е бил намерен от европейските рицари, той най-вероятно е скрит на територията на Европа.

Предположението, че Граалът може да се съхранява някъде в Германия, веднага било отхвърлено – Германия била проучена надлъж и нашир. Англия също била изключена – ако британците притежавали този артефакт, щели да разтръбят това по цял свят. В случай, че Граалът се намирал във Франция, то след антихристиянската „велика френска революция“, непременно щял да изплува на повърхността, за да бъде осквернен от революционерите.

Затова основната зона за търсене на реликвата в Европа станали Италия и Испания – по-точно, трудно достъпните райони на Алпите и Пиренеите. Специални екипи на СС, замаскирани като туристи, ден и нощ претърсвали скалите, внимателно проучвали действащите и изоставени храмове и манастири, както и всяко място, където някога преминавали кръстоносци или живеели християнски общности.

В интерес на истината, трябва да се отбележи, че нацистките търсачи не копаели дупки в манастирите и не разрушавали стените на храмовете – а само внимателно ги изследвали за наличие на скривалища. За това спомогнало авторитетното изявление на професор Клюзе, че понеже Граалът е светиня, не може да бъде закопан в земята като обикновено съкровище – а трябва да се съхранява, както се полага на реликва, на почетно място.

Освен християнските общности, германците още по-внимателно проучвали местата, където, според легендите, се криели представители на една от най-големите еретични секти – катарите.

Катарите се появили през XII век. Те категорично отричали всички християнски символи: кръстове, икони, както и съществуването на рая, ада и Страшния съд. Били си разработили свои собствени ритуали и символи, в центъра на които бил именно Светия Граал. Защо ли? Причината била, че църквата официално не признава Граала за свещена реликва. Именно затова Граалът се превърнал в символ на организираните еретици сред западното християнство.

Условна столица на катарите бил замъкът Монсегюр, който се намира в дебрите на Пиренеите. Замъкът (по-точно онова, което е останало от него след обсадата му през XIII век), както и околните планини, били изследвани с истинска германска педантичност. Търсачите намерили много интересни неща, по-специално затрупани с камъни пещери, където все още има запазени следи от неандерталци. По стените им се намират тайни знаци, направени от унищожените катари, дори и символи на ордена на темплиерите. Изглеждало, че търсенето всеки момент ще успее. Но Граалът останал в неизвестност. Е, затова пък германската армия вече имала най-подробните карти на Алпите и Пиренеите…

Един от най-активните търсачи на Светия Граал бил Ото Ран – фанатичен изследовател, истински немски “Индиана Джоунс”, който пламенно вярвал в съществуването на Светия Граал и си бил поставил за задача да го намери на всяка цена.

Ото Ран дори влязъл в СС само, за да може спокойно да се занимава с издирването на реликвата. Той лично обходил надлъж и шир развалините на замъка Монсегюр и още десетки различни места. Когато търсенето не се увенчало с успех, Ран опитал да напусне СС – но това не била организация, от която можело лесно да се излезе. Той не само не бил уволнен, но настойчиво му препоръчали да поработи като надзирател в концлагер. Ото Ран разбрал, че е попаднал в капан, от който няма измъкване и се самоубил.

А после започнала Втората световна война, което сериозно разширило зоната на търсене. Сега специалните екипи, без вече никой да ги притеснява, ровели на воля в архивите и манастирите на завладените държави. Полша и балканските страни били буквално преровени. Фюрерът се готвел за големия поход на Изток срещу Русия и затова имал трескава нужда от такава могъща реликва като Светия Граал – ако наистина съществувал…

Така или иначе, чашата останала неоткрита – но едва ли точно заради нейната липса нацистите загубили Втората световна война.

инфо: iskamdaznam.com

Вижте още:

 

 

 

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook  

 

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.