Блудният райх

4

По време на Първата и Втората световна война немските власти се опитвали да установят контрол над проституцията на окупираните територии.

Първоначално това се правело за предотвратяване на разпространението на венерически заболявания от проститутките върху войниците, но нацистите внесли елемент на расов отбор в санитарната политика.

В статия, публикувана в изданието Gender & History, историците Марен Рьогер и Емануел де Брьойне разказват как точно е бил осъществяван контролът и до какво е довело това.

В предвкусване на оргии в Париж

Първите седмици на Първата световна война били ознаменувани с нахлуването на Германия в Белгия и Франция. Очаквало се, че войната ще бъде кратка, и това силно повлияло на сексуалното поведение на немските войници.

Както пише историкът Дагмар Херцог, мобилизацията нарушила традиционните сексуални структури в сферата на взаимоотношенията между половете и предоставила на гражданите нови възможности за реализиране на желанията.

Поради очакванията за бърза война командването на немската армия първоначално не се замисляло за регулиране на сексуалното поведение на служещите. Обратното – властите смятали, че войната ще допринесе за моралното и биологичното възстановяване на нацията, въплътени в героичния и целомъдрен мобилизиран войник. Но разбира се, сексуалното насилие над гражданите на окупираните територии скоро станало нещо нормално.

Периодът от септември до ноември 1914 година бил повратна точка както в хода на военните действия, така и във въпроса за половото поведение на войниците. Целите, поставени пред армията, не били постигнати. Служещите не олицетворявали онзи идеал, към който ги призовавали да се стремят, и очаквали грандиозни оргии в Париж, но сега им предстояло да се задоволят с провинциални белгийски и френски проститутки.

Една от столиците на проституцията станал Брюксел – много войници, отправящи се към фронта, решавали да се поразтушат там за последен път.

В резултат командването на германската армия трябвало да признае факта, че войната ще бъде продължителна, а венерическите заболявания, които войниците получавали в бордеите, можело да подкопаят бойния им дух.

Призивите да не се поддават на „френския разврат“ и да се пазят за жените си, очакващи ги у дома, не довели до нищо, тъй като мъжете, вземащи участие в бойните действия, имали нужда от сексуално разтоварване.

На фронта били разпространени листовки за опасностите от случайните полови връзки, в които имало препоръки да се използва презерватив. В началото на 1915 година окупационните власти не само прекратили ликвидацията на публичните домове на завзетите територии, но и започнали активно да регулират тяхната работа.

В Белгия проститутките и жените, подозирани в проституция, били принуждавани да преминават медицински преглед два пъти седмично. Подобна процедура имало и за войниците. За тази цел била сформирана морална полиция, в чийто състав влизали немски офицери и представители на местната администрация. Имената на жените, преминали изследване, попадали в специален списък – смятало се, че по този начин всички проститутки ще се водят на отчет.

Окупационните власти забранявали проституцията на определени места – около сгради, където бил настанен немският гарнизон, около административни постройки, в барове и хотели, нерегистрирани в моралната полиция.

Германската армия строго контролирала бордеите, като ги разделяла на войнишки и офицерски – вторите били по-комфортни и с по-качествени услуги.

Профилактична диктатура

„Профилактичната диктатура“, както неофициално била наречена тази политика, включвала насилствена хоспитализация на жени, заразени с венерическа болест. Първоначално, както и в предвоенни времена, те били лекувани в обществените болници, но те не се справяли с нарастващия поток пациенти и за инфектираните проститутки били създадени специални диспансери. В тях жените били държани буквално в затворнически условия и към тях се прилагали телесни наказания.

Посланието на тази политика било просто: ако голяма част от проститутките не се намирала в бордеите, където можело да бъдат контролирани, то поне заразените следвало да се изолират от обществото.

Местното население било шокирано далеч не от това в какви условия били държани жените. Проституцията в това време се възприемала изключително като нещо мръсно, бич на обществото, и откритите венерически диспансери я направили видима за социума. Местната преса пишела за довоенна Германия като за гнездо на разврат – и ето че сега немците носели своите болести в Белгия и заразявали с тях белгийските жени.

От друга страна, германските окупационни власти обяснявали разпространението на венерически болести с изостаналостта на региона и примитивните понятия за хигиена на местното население. Немците смятали себе си за спасители на тъмните европейски страни. Те смятали поляците за притежатели на примитивни инстинкти, белгийците – за аморални, а Франция – за родина на блудството и порнографията. Окупаторите активно разпространявали мита, че френските проститутки умишлено заразявали немските войници с венерически болести.

Жителите на Южна и Югоизточна Европа били смятани за „мръсни“ от немците. В Румъния войниците били предупреждавани, че косите на местните гъмжат от въшки, и забранявали половите контакти с румънки. „Опасността от зараза от улични момичета е прекалено висока; медицински изследвания се провеждат само в публичните домове“, гласял текстът на една от листовките. Подобни предупреждения се издавали и в Полша, и в Литва.

Между Първата и Втората

След Първата световна война на териториите, намиращи се под немска окупация, се наблюдавал бум на венерически болести. В Белгия това довело до истинска паника сред населението. Неправителствени организации активно обсъждали въпроса за регулиране на проституцията.

В много европейски страни били въведени нови положения. Например в Полша активно се обсъждало забраняването на проституцията, бордеите били обявени извън закона, а техните собственици били заплашени от затвор. Приблизително същата била ситуацията и в другите европейски страни.

Адолф Хитлер и Националсоциалистическата партия, дошли на власт през 1933 година, изповядвали двойни стандарти. От една страна, проститутките били признавани за асоциален елемент и били пращани в концентрационните лагери, от друга – в началото на Втората световна война Третият райх разработил система от бордеи в градовете, на окупираните територии и дори в концлагерите. Регистрираните проститутки били лишавани от всички права и свободи.

Третият райх

На 1 септември 1939 година нацистите започнали военна операция по завземане на Полша. Научени от опита на Първата световна война, те веднага създали система за контрол над проституцията, чието основно послание била поголовната регистрация на всички секс работнички. Провеждани били обиски, проверки на хотели и ресторанти.

Полша станала първата страна, в която окупационните власти организирали бордеи, впоследствие тази практика била разпространена и на другите завзети територии. Там, където било възможно, нацистите се опирали на вече съществуващата инфраструктура на сексуалните услуги. Например във Франция и Холандия системата за регистрация на бордеите и проституцията била гладка, затова там практически нямало какво да се добави.

Съвсем друга била ситуацията в СССР. През 1936 година КПСС обявила, че проституцията в страната е изкоренена, и сферата на сексуалните услуги отишла в сянка. Нацистите трябвало или да търсят сутеньори, които им намирали проститутки, или да градят войнишки бордеи от нулата. По подобен начин постъпвали в Полша и Франция. И все пак уличната проституция продължавала да съществува и дори да расте. Във военни условия жените търсели начин да припечелят за преживяване.

Създаването на публични домове било обусловено от борбата с венерическите болести, също и от въпросите на политиката и сигурността. Първо, това трябвало да спира разпространението на болести, второ – да предотврати предаването на военни тайни на трети лица.

Третата причина се заключавала в това, че сексуално удовлетворените войници били по-малко склонни да насилват местните жени, което трябвало да повлияе положително на имиджа на армията. Освен това бордеите се разглеждали като мярка за противодействие на хомосексуалните връзки сред войниците, които нацистите смятали за противоестествени.

Много важна била и нацистката идеология, която не допускала смесване на расите. Например славяните били смятани за низша раса и половите контакти със славянски жени били забранени за арийците – нацистите се страхували от кръвосмешение.
В тази категория например попадали полякините, чехкините и съветските жени. Въпреки това войниците на вермахта имали право на полови сношения със славянки в рамките на официалните публични домове.

Но от системата били изключени еврейките, които според расовата йерархия на Третия райх, се намирали на най-ниското стъпало. Документални свидетелства сочат, че еврейските проститутки били арестувани, изпращани в затвора, а след това „разселвани в специални домове, където били държани отделно“. Трудно е да се каже какво означава това. Възможно е да става дума за организация на специални бордеи за „расово непълноценни“, но по-скоро след известно време те просто са били убивани. Интересно е, че недвижимите имоти, напуснати от евреите (къщи, синагоги), често били превръщани в места за срещи.

В бордеите на фронта обикновено работели местни проститутки, а често нацистите водели там и европейски секс работнички – например от Холандия, Франция и Полша.

Когато жените ставали част от системата, техните права и свободи съществено се ограничавали. Налагало им се да преминават редовни медицински изследвания и ако се окажело, че проститутката страда от венерическо заболяване, тя била хоспитализирана до пълно оздравяване.

Впрочем такива били официалните препоръки на окупационните власти, а в действителност инфектираните жени често били убивани – защо да се харчат средства и време, когато проблемът можел да се реши просто.

Политика на принуда

В немската политика на контрол над проституцията през Първата и Втората световна война се проследяват различия. Независимо че в двата случая тя била основана на принуди, Третият райх стигнал и по-далече – нацистите внесли расова идеология в нея.

По време на двете войни немците разпространявали рестриктивни практики не само върху проститутките, но и върху жените, подозирани в проституция. Наказанията за тях били сурови, но това не се отнасяло за немските войници, влизащи в полови връзки с тях.

Не е чудно, че това положение било приемано безропотно от цивилната администрация на окупираните територии. Политиката, провеждана от нацистите, била близка и до населението на тези страни, където проституцията също била смятана за социално осъждано занимание – тя оправдавала насилието не само спрямо проститутките, но и към жените изобщо.

инфо: drevnite.com

Вижте още:

 

 

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.