Хиперборея – слънчевата северна страна

4

Картата на Герхард Меркатор, на която ясно се вижда Хиперборея

Загадката Хиперборея е толкова стара, колкото и Атлантида. Много гръцки и римски историци са разказвали за тази легендарна страна. Съществувала ли е наистина, или е само част от митологията, в която сме повярвали така, че продължаваме да я търсим и днес? И ако я е имало, къде точно се е намирала?

За разлика от Атлантида, която човечеството, в усилията си да я открие, е разходило из всички океани и морета, за Хиперборея се знае, че се е простирала някъде на север, и то вероятно в земите на днешните Европа или Азия. Дали обаче Гренландия, Сибир, Китай или пък цяла Арктика? Споровете продължават.

Буквално Хиперборея означава “отвъд Борей”, 

т.е. отвъд северния вятър. Това е била най-северната страна, за която древните гърци са знаели, но както за тях, така и за римляните тя е била абсолютна тера инкогнита. Никой от тях не е бил неин съвременник.

“Повечето изследователи са на мнение, че цивилизацията на хиперборейците е съществувала преди около 15-20 хил.  години”, казва руският учен Валерий Демин, който упорито издирва останки от нея на Колския полуостров и твърди, че тя  се е намирала именно там. Според него това са били високоразвити същества и са притежавали дори летателни апарати.

Но откъде се е взела тази високоразвита цивилизация толкова отдавна?

Ако вярваме на някои легенди, хиперборейците са извънземни, които се движели из Вселената и в един момент колонизирали част от Земята. Настъпил обаче голям катаклизъм и унищожил Хиперборея. Оттук нататък има различни варианти. Единият – че следващият цикъл от човешкото развитие продължил на също толкова митичния континент Лемурия, но със съвсем друг вид същества, вторият – че част от северните хора успели да оцелеят, преминавайки на юг, като от тях произлезли предците на бялата раса, третият – в който на никого не му се иска да повярва, че всички там, в Арктика, са измрели. Между другото това за расата по-късно е използвано дори от нацистите в тяхната идеология.

Във всички намерени или цитирани ръкописи се твърди, че Хиперборея е страната на вечната пролет, където

слънцето грее 24 часа в денонощието.

Значи няма грешка – трябва да става дума за земи около Северния полюс.

“Зад Рипейските планини, от другата страна на Аквилон (древноримското название на северния вятър, еквивалент на гръцкия борей), живее щастлив народ, който се нарича хиперборейци, достига преклонна възраст и се прославя с чудни легенди. Слънцето там грее половин година… от пролетното до есенното равноденствие светилото изгрява само веднъж и залязва само един път. Цялата страна е на слънце, с благодатен климат, без никакъв вреден вятър… Не бива да се съмняваме в съществуването на този народ”, пише римският учен Плиний Стари в своята “Естествена история” през 1 в. сл.н.е.

Той продължава описанието си с това, че хиперборейците не познават дисхармонията и тъгата. Смъртта им настъпва чак когато се уморят от живота, когато са му се насладили достатъчно. Тогава организират угощение, а после просто скачат в морето от някоя скала.

Северните хора били прочути и с музикалните си умения, и с празненствата, на които били майстори. Всеки ден устройвали веселия и пиршества, танцували и свирели на лира.

“Болести никога не навестяват тази свещена раса, 

далеч от тежък труд и битки, те живеят необезпокоявани от безмилостната мъст на съдбата”, описва ги древногръцкият поет и писател Пиндар през 5. век пр.н.е.

Вероятно благодарение на тази сигурност и спокойствие хиперборейците са живеели по 1000 години, както гласят легендите.

Този северен народ е тясно свързан с гръцките богове. Според описанията на Пиндар

Аполон прекарвал всяка зима 

в страната отвъд северния вятър. Местните пък му пращали в Гърция, на неговия остров Делос, всяка година за дар първите  плодове, които узрявали, твърди Плиний Стари. Същото с големи подробности разказва и Херодот шест века преди него. Пак според Пиндар Херакъл донесъл тъкмо от Хиперборея маслиновото дърво, чиято клонка се превърнала в символ и награда на победата в олимпийските игри.

И Персей често посещавал слънчевата страна, а нейният народ му дарил крилатите сандали, вълшебната торба и шапката невидимка, с помощта на които успял да убие Медуза Горгона.

5

Картата на Абрахам Ортелий. Амстердам, 1572 г. Горе вляво Oceanvs Hyperborevs разделя Исландия от Гренландия.

Митология и история са така оплетени в разказите за тази приказна страна, че и до днес поддържат мистиката за нея. Все пак има и някои, смятани за веществени доказателства за съществуването на Хиперборея. Това са няколко

географски карти, най-важната от които е

на известния средновековен картограф Герхард Меркатор, издадена от сина му Рудолф през 1595 г., в центъра на която се вижда легендарният континент Хиперборея. В средата му има огромно езеро, от което четири реки се изтичат към океаните. Карта с митичната страна изготвя и колегата му Абрахам Ортелиус.

През 17. век скандинавците се самоидентифицират с изчезналата цивилизация. В Швеция дори твърдят, че Скандинавският полуостров всъщност е и Хиперборея, и Атлантида.

Интересно, но не са много хората, дръзнали да търсят останки и следи от тази древна митична цивилизация. Руснаците са най-активни. По думите на Валерий Демин

през 1922 г., със съгласието лично на Феликс Дзержински

(основател на Всеруската извънредна комисия, предшественика на КГБ), е изпратена експедиция начело с Александър Барченко на Колския полуостров. Тя открива тайнствени подземни проходи. И до ден днешен обаче не са известни резултатите от нея, защото всички от екипа са репресирани и убити през 30-те години, а папките или са в дълбока секретност, или са унищожени.

Демин тръгва по същия маршрут два пъти – през 1997 и 1998 г. Запаленият руснак е убеден, че високоразвитата Хиперборея е била на Колския полуостров, и според него доказателства за това са находките му от района на “свещеното езеро” Сейдозеро. Там той открива останки от древен път, покрит с обработени каменни плочи, минаващ в непроходимата тундра. На брега върху огромна, съвсем отвесна скала се вижда

70-метрово изображение на човекоподобно същество

с разперени ръце. До него може да се достигне само с алпинистка техника. Древна легенда гласи, че това е Койва – победен и превърнат в сянка чужд бог. Демин обаче има и друго обяснение – такива контури, приличащи на сянка, оставали по повърхността на твърдите тела след ядрен взрив. Близо до разпятието Демин се натъкнал и на няколко съвсем правилни пирамиди, като египетските, само че миниатюрни. Той намерил и огромен камък с форма на куб, изсечен от скалата с неизвестно какви тайнствени инструменти.

Сред откритията му е и нещо, което той нарича „древна астрономическа обсерватория”, с 15-метров улей, издигащ се нагоре към звездите. Тя напомняла на знаменитата обсерватория на Улугбек край Самарканд.

А доказателство за това, че хиперборейците са умеели да летят или са владеели техниката на летене, са според Демин скални рисунки близо до Онежското езеро. На тях се виждат неща, които може да се оприличат на въздушни балони, както и един

предполагаем летящ хипербореец

“Тези и други находки ни позволяват да предположим, че някога в северната част на днешната ни родина е процъфтявала високоразвита цивилизация. Тя може да е загинала в резултат на мощен природен катаклизъм като падането на метеорит, което е предизвикало земетресения, цунами и други бедствия. Следствие на катаклизма би могъл да бъде и ядрен взрив. Ако всичко се е случило така, Хиперборея не е изчезнала безследно – тя е оставила потомци – арийците, а те от своя страна – славяните и руснаците. Това може да означава, че ние сме потомци на най-древната и загадъчна цивилизация на синята планета”, твърди Валерий Демин.

инфо: obekti.bg

Вижте още: 

ШОКИРАЩ АЛУМИНИЕВИЯТ АРТЕФАКТ ОТ АЮД, РУМЪНИЯ

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.