Анунаки – кои са тези древни същества и какво казват древните текстове за тях (част II)

Изображение: wikipedia.org

продължение от част 2

Централна теза в теорията за древните космонавти според Закария Сичин е за митични същества, известни като Анунаки. Според него те кръстосали собствената си ДНК с тази на хомо еректус за да създадат човечеството, а след това да го използват като роби за добиването на злато и други минерали. Днес тези Анунаки често са представяни като еквивалент на старозаветния Бог създател. Но какво всъщност казват древните клинописни текстове за Анунаки? Как хипотезата за Древният астронавт се вписва с това, какви били те според митологията на Древният свят?

Връх Хермон е разположен в южния край на Антиливанската планинска верига, пресичайки границите на Сирия и Ливан. Най-високият връх на Хермон достига 2832 метра. Гилгамеш е бил известен в древния свят с проучванията си за знанията за света преди потопа, както е казано в Угаритския епос за Гилгамеш (редове 5-9): „Той изследва навсякъде местата местата на боговете, знаеше общата мъдрост за всички неща. Онзи, който изминал далечен път, прекосил океана, широкото море, чак до изгрева на слънцето: той върна вест от предишната епоха“. Тези пасажи ни водят до широк кръг интерпретации направени от Липински относно старата вавилонска версия на епоса за Гилгамеш, където древният цар пътувал до планината Хермон – обиталището на Анунаки.

Гилгамеш – великанът

Концепцията за древните знания от света преди потопа всъщност е присъща на много източни култури. Например, има подобна история в апокрифната книга на Каинам, син на библейския Арфаксад: „И синът порасна, и баща му го научи да пише, и той отида да си търси място да остане в град. И намери писмо, което предишните поколения бяха издълбали върху скала, и прочете какво пише там, и го преписа и съгреши поради това, защото съдържа учението на Стражите, в съответствие с което те са наблюдавали поличбите на Слънцето и Луната и звездите във всички небесни знаци. И той го записа и не каза нищо по въпроса, защото се страхуваше да говори с Ной за това, за да не би да се ядоса на него заради това.“ (Юбилеи 8: 1-5)

Интересното е, че има няколко древни източника, които предполагат, че самият Гилгамеш е бил полу-бог или полу-божествено същество с гигантски ръст. Според списъка на шумерските царе, Гилгамеш е петият цар на Урук, който царувал някъде между 2800 г. и 2600 г. пр. н.е. Въпреки, че съществуват митоде, според които бащата на Гилгамеш е крал Лугалбанда, списъкът на шумерските царе посочва, че истинският му баща е бил „дух на лилу, първосвещеник на Кулаба“ и той е описан в епоса като „две трети бог“.

Смята се, че Гилгамеш е постигнал победа над царете на Киш, централизирайки властта на Урук и правейки от него голям, силен и разширяващ се град. В няколко фрагмента от XII в. пр. н.е. откритият в древния Угадир Гилгамешски епос, Гилгамеш е описан като „Превъзхождащ всички други цари! Известен с големия си ръст“ (ред 16) и отново „Гилгамеш, прочут с телесния си ръст, герой роден в Урук убиващ див бик!“ (редове 18-19). Редове 34-36 от Угадирският епос за Гилгамеш ни дават конкретни подробности за размера му. Според информацията там Гилгамеш е имал височина между 4,8 и 5,4 метра. В тази връзка интересно е да кажем, че в някои фрагменти от свитъците от Мъртво море се назовават няколко велики нефилима като Оя, Махуей, Хея и Гилгамеш.

Гиганти, които царуват на планината Хермон

Връщайки се към темата за планината Хермон, Гилгамеш не е единственият древен гигант, пряко свързан с тази видна местност. Няколко старозаветни книги, които отразяват битката на Мойсей и израилтяните срещу васанският цар Ог: „…и пределите на васанския цар Ог, който беше от останалите исполини и живееше в Астарот и в Едраи…“ (Исус Навиев 12:4). Във Второзаконие Ог е описан, като: „Защото само васанският цар Ог беше останал от оцелелите от исполините; ето, леглото му беше желязно; то е още в Рава на амонците. Дължината му беше девет лакътя и широчината му – четири лакътя, според лакътя на мъж.“ Това означава, че Ог може би е имал височина около четири метра.

В Исус Навиев 12:5 се казва за Ог: „и владееше над планината Хермон и над Салха, и над целия Васан, до границата на гесурците и на маахатците, и над половината Галаад до границата на есевонския цар Сион.“

Субекти от Подземния свят

Още един фактор, свързващ Анунаки с историята на техните потомци, е статута им на подземни същества. В месопотамските писмени сведения Анунаките често са изобразявани като съдии на мъртвите, които отиват в Подземното царство или ще останат, като „духове на земята“. В плочи открити в Нипур около 2000 г. пр.н.е. Анунаките са „седемте съдии“, които придружават Ерешкигал, кралица на подземното царство.

Хвърли се в Ада

Планинското обиталище на ханаанският бог, Ел също често се свързва с тайни или скрити пещери и подземни реки. Липински свързва това пък с изворите на река Йордан, един от който е извора на Бании, започващ своето начало от подножието на планината Хермон. Освен това той уточнява, че в древни времена се смятало, че под тази планина се намирал „един от изворите, от които идват водите на Потопа… изригване на подземния океан, на който се смята, че лежи земята“.

В Книгата на Енох Бог заповядва на архангел Михаил: „върви, вържи Семяза и неговите сътрудници, коита са се обвързали с жени… вържи ги за седемдесет земни поколения…“, докато на Рафаил се заповядва: „Завържете Азазел за ръце и крака и го хвърлете в тъмнината..“

Също така се споменава съдбата на съгрешилите ангели и в новозаветните книги „… Бог не пощади ангелите, които съгрешиха, а ги хвърли в ада и ги предаде оковани във вериги на тъмнината…“. Думата преведана като „Ад“ в този стих, всъщност е за гръцкият Тартар, отнасящ се до най-дълбокия подземен свят в гръцката митология – затвора на титаните.

Титаните били не само гиганти, но също както Анунаки, те са потомство на земната богина Гея и небесният бог Уран. Някои учени смятат за вероятно гръцкият мит до голяма степен да се основава на по-старите източни митологии. Същото се казва отново в Книгата на Юда, стих 6, в която се споменава: „Ангелите, които не са запазили своето първо обиталище, а са го напуснали те ще бъдат оковани във вечните вериги в тъмнината.“

Истинската идентичност на Анунаки

Широко известно е, че архетипните митове на месопотамските и близкоизточните култури амат общ произход и, че сюжетите на тези митове и истории се появяват и в библийските и небиблейските текстове. Целта на тази статия е да идентифицира специфичната митична концепция зад Анунаките в Древния свят.

Противно на голяма част от популярната днес литература и други източници, данните записани от академичните изследователи и научни работници, които са проучвали клинописни плочи и други древни текстове, показват, че истинската идентичност на Анунаки трябва да бъде открита в източната традиция и, че те са полубогове родени от кръстосването между божествени същества и смъртни жени. Тези същества често се свързват със света преди потопа и по-късно им се отрежда роля в подземния свят. Това подсказва че Анунаки не е еквивалент на „Елохим“, който създал човека в Книгата Битие, а по-скоро те трябва да бъдат сравнявани с Нефилимите и падналите ангели, описани в Битие, Книгата на Енох и други небиблейски текстове.

източник: drevnite.com

Вижте още:

Греъм Хенкок: Срещнах се с пазителя на Кивота

Всемирният Потоп е истина, променила коренно живота на хората

Нибиру се вижда от Земята? (видео)

Беловодие – руската Шамбала

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook