Българските пещери: Деветашка пещера

Разположена в близост до едноименното село, на 7 km от Летница и на 15 km от Ловеч, Деветашката пещера е една от най-големите български пещери.

За да се достигне до пещерата е нужно да се мине по почти километър дълга пътека, започваща малко след отбивката от пътя Ловеч – гр. Левски за село Деветаки в източна посока. Ако времето е влажно достъпа е затруднен и тогава се препоръчва пътя, който води до паркинга на около 50 m от пещерата.

Пещерата е открита през 1921 г. Тя е сред най-големите пещери в България – общата дължина е 2442 m, височината достига до 60 m, а площта – 20 400 m².

На входа са разположени внушителни сводове. Ако влезете в пещерата и продължите напред, на около 40 m навътре ще попаднете на просторна зала с площ от 2400 m². Пещерата има две разклонения – едното е сухо и топло, дълго около 50 метра и завършващо със зала наречена „Олтара”, докато през другото, което е с дължина от почти 2 километра минава прелестна рекичка.

Благодарение на разкопките в пещерата, разбираме, че назад във времето, през V хил. пр. Хр. почти цялата и площ е била населявана. Това заедно с нейната дълбочина и естествените отвори на върха нареждат Деветашката пещера сред най-интересните за археолозите, които се интересуват от каменно-медната епоха – периодът, през който пещерата е била най-обитавана. По време на по-късното Средновековие, пещерата е била използвана не толкова като място за постоянно обитаване, а по-скоро за убежище при появата на някаква опасност.

През началото на миналия век са започнати основните проучвания на пещерата – там са намерени особено интересни – находки от времето на праисторически обитатели. Невероятното място, на което се намира заедно с близостта до река Осъм и пълните с дивеч гори, я е направило подходящо място за живеене през древността.

Бронзова апликация от 5 в. пр.н.е., открита в Деветашката. Снимка: Уикипедияпещера. Експонат на НИМ

В някакъв период от историята си пещерата е била място, в което са съхранявали храни от държавния резерв. После е секретен военен обект – мястото е било с ограничен достъп. До към края на 90-те години на миналия век се използвала за съхранение на гориво (петрол) – това е причината за появата на следите с форма на големи бетонени кръгове по пода.

Днес пещерата е обитавана от различни представители на животинския свят. Тъй като бозайниците, които населяват пещерата изпадат в своя размножителен период през юни и юли, тя изцяло се затваря за посетители. Пещерата е населявана от 12 вида защитени земноводни, южен гребенест тритон, смок мишкар (включен в Червената книга), обикновена блатна костенурка, жаба дървесница, шипоопашата костенурка (включена в Световния червен списък). В района могат да бъдат забелязани 82 вида птици – 13 от тях са част от Червената книга. Освен това там живеят 34 вида бозайници – 4 от тях са включени в Червената книга на България, а 15 са част от Световния червен списък. Ако решите да посетите пещерата, се пазете от прилепите – те са цели 15 вида.

Трябва да отбележим, че в Деветашката пещера са открити кости на общо 136 вида птици от отложения от късен вюрм (среден палеолит). Те са изследвани от проф. Златозар Боев и представляват повече от 1/3 от състава на съвременната орнитофауна на страната. Това нарежда Деветашката пещера на първо място сред палеоорнитологичните находища в България.

инфо: iskamdaznam.com

Вижте още:

Най-дългите пещери в България

Саблинските пещери – мястото, от което мнозина не са се завърнали

Мраморните пещери на Патагония

Едно от най-невероятните места на Земята – ледените пещери Менденхол

Мистерията Белинташ – обикновена скала или източник на окултизъм?

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook