Великият и непоносим Айнщайн

Геният бил лишен от всякакви морални задръжки в отношенията си с жените

Алберт Айнщайн е признат за един от най-големите умове на планетата. Определението гений не звучи пресилено по отношение на него, пише impressio.dir.bg

В същото време, по сведения на съвременниците му от по-близкото му обкръжение, ученият бил непоносим за домашните си. Отличавал се с тежък и труден характер и да се съжителства с него не било никак лесно. И на двете му съпруги им се наложило да търпят неговата взискателност, непостоянство, и направо казано – неморалното му отношение към брака. Всичко това, разбира се, се оправдавало в обществото с обяснението, че Айнщайн е „необичаен“ човек – гений.

С първата си съпруга Айнщайн се запознал като ученик в Цюрихския политехникум. Милева Марич била тогава на 23 години, а той на 17.

Родителите на Айнщайн били категорично срещу този брак, но той от малък не се съобразявал с чужди съвети – дори и с тези на родителите си.

„Аз загубих разсъдъка си. Умирам от любовен плам и страст. Възглавницата, върху която спиш, е стократно по-щастлива от моето сърце. Ти идваш при мен нощем, но за съжаление, само в съня ми!…“, пише влюбеният Айнщайн в писмо до бъдещата си съпруга Милева Марич през 1901 г.

Тези признания, обаче, не траяли много време. Милева му родила дъщеря преди официалната им сватба, и Айнщайн без всякакво угризение й предложил да дадат детето за осиновяване от техни бездетни роднини?!?

Фактът, че Айнщайн има дъщеря, родена през 1902 г., става известен едва през 1997 г., т.е близо век по-късно, от едни писма на Айнщайн, попаднали за продажба в аукцион.

Чудно, че след такава чудовищна жертва от страна на Милева Марич – да се прости с първородната си рожба заради Айнщайн, родиелите й не й забранили да се омъжи за него?…На всичкото отгоре, вместо да се чувства виновен, кандидат младоженецът поставил предбрачни условия на бъдещата си съпруга:

„Ако искаш брак, ти трябва да се съгласиш на условията ми, заявил геният на бъдещата си първа жена. Първо, трябва да се грижиш за облеклото ми и леглото ми; три пъти на ден ще ми носиш храна в кабинета; ще се откажеш от всички лични контакти с мен, с изключение на онези, които изисква приличието в обществото; винаги когато те помоля за това, ще напускаш спалнята и кабинета ми. И ти ще вършиш всичко това, без дума на протест, и без да очакваш от мен каквато и да е проява на чувства!“

Колкото и да е чудно, Милева Марич приела безпрекословно предбрачните условия на Айнщайн и ги спазвала до края на брака им.

През 1904 г. им се родил син Ханс Алберт.

Вторият им син – Едуард, роден през 1910 г., страдал от шизофрения и завършва живота си в психиатрична клиника.

Нито децата, нито брачният „манифест“ на Айнщайн обаче, спасяват брака му от провал. С Милева Марич се развеждат официално през 1919 г. – пет години след като фактически вече били разделени.

В духа на странните си предбрачни условия, Айнщайн приготвил и бракоразводни такива. Обещал на бившата си съпруга, че ще й даде Нобеловата си награда, когато я получи?!?

И за чест на Айнщайн, след време той изпълнява екстравагантното си обещание – когато става Нобелов лауреат, дава на бившата си съпруга Милева Марич 32 000 долара.

Марич преживяла тежко развода си с Айнщайн.

Изпаднала в депресия от раздялата им, докато самият той само три месеца след развода им, се оженил отново – за своята братовчедка Елза.

Алберт Айнщайн – вляво с Марева Милич, вдясно – с Елза

Айнщайн й бил благодарен за нейните грижи по време на негово боледуване и така се размекнал, че дори се съгласил да осинови двете деца на Елза от предишния й брак.

В първите години на втория брак на Айнщайн, в семейството царяла истинска идилия, поддържана от отстъпчивата Елза. Самият Чарли Чаплин, който им гостувал, я описва така:

„От тази жена с квадратна фигура лъха такава жизнена сила! Тя откровено се наслаждава на величието на съпруга си и дори не прикрива ентусиазма си да го хвали!“

Традиционните семейни устои, обаче, били чужди на характера на великия учен. Неговата природа била като разрушителна сила, която не търпи хармонията. Самият Айнщайн признава това в едно изказване за свой приятел:

„Мен ме възхищаваше неговата способност да живее дълги години в съгласие с жена си – тази задача аз на два пъти се опитах да реша, и два пъти се провалих“.

Айнщайн, с втората си съпруга Елза и доведената си дъщеря Марго

Иначе, Айнщайн бил силно любвеобилен, и в своите многочислени увлечения не знаел никакви морални ограничения. Той постоянно имал някакви връзки с жени. Сдобил се с любовница още на първата седмица след сватбата си с Елза. Някои от любовниците си нагло водел на гости в дома им. Въпреки това, бракът му с Елза просъществувал до смъртта й през 1936 г.

Айнщайн умира почти две десетилетия след нея – на 18 април 1955 г.

източник: impressio.dir.bg

Вижте още:

Българският гений, който създаде енергия от нищото и отрече Айнщайн

Тайната как да научиш нещо: съвет от Алберт Айнщайн към сина му

Физици се опитват да обединят всички природни сили и да поправят провала на Айнщайн

Айнщайн бил расист

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook