Всяка черна дупка е различна вселена: може би ние живеем в една от тях

Все по-често съвременната наука си задава въпроса за съществуването на мултивселена. Полският физик теоретик Никодем Поплавски смята, че този екзотичен научен феномен може да е свързан с не по-малко мистериозни обекти – черните дупки, пише Daily Star.

Ученият изказва смело предположение, че всяка черна дупка може да съдържа в себе си напълно различна вселена. Поплавски също така не изключва, че нашата Вселена, заедно с всички нас, може да се намира в черна дупка, която от своя страна се намира в още една Вселена.

В момента на науката е известно, че черните дупки, поне в нашата Вселена, може да се различават по размер. Техните мащаби варират от свръхмасивни чудовища до най-малките. Например в центъра на галактиката M87 има колосална черна дупка с размери 38 милиарда километра.

Но според Поплавски независимо от размера всяка черна дупка може да скрие в себе си цяла галактика.

„Така наречената „бебешка“ Вселена е отделен затворен клон на пространство-времето със собствен времеви мащаб. Тя изглежда по-голяма от своята „родителска“ Вселена, защото се намира от другата страна на хоризонта на събитията. Това е като машината на времето от „Доктор Кой“, необходимо е да влезете в телефонната кабина, за да разберете, че сте в нещо повече от просто кабина“, обяснява физикът теоретик.

Въпреки че съществуването на черни дупки е предсказано още през 1783 г. от английския математик Джон Мичъл, концепцията е приета едва след като става част от общата теория на относителността на Айнщайн. Оттогава физиците създават все по-нови и по-подробни модели на това какво всъщност представлява този загадъчен обект.

„Като се има предвид теорията за гравитацията (Айнщайн – Картан), всяка черна дупка е в състояние да породи в себе си нова, дъщерна вселена, след което се превръща в мост на Айнщайн – Розен (или червейна дупка). Последната става свързващо звено между новата вселена и нейната родителска вселена“, обяснява ученият.

По този начин нашата вселена може да се намира във „вътрешността“ на черна дупка, която се разполага в друга вселена. Поплавски смята, че законите на физиката се прехвърлят от родителските вселени към новородените, така че е малко вероятно алтернативните светове да са твърде различни един от друг. Но шансовете да се попадне в тези алтернативни вселени за съжаление клонят към нула.

„Мостът Айнщайн – Розен към новата вселена ще бъде непроходим“, обобщава физикът теоретик.

Това обаче изобщо не означава, че черните дупки не могат да помогнат на човечеството в изследването на най-отдалечените ъгълчета на Космоса. Например ужасяващото гравитационно поле на черна дупка може да се използва като ускорител за космически кораби, ускорявайки ги до невероятни скорости.

Най-близката до Земята черна дупка е само на 1500 светлинни години, това е Gaia BH1 и има маса с 10 пъти по-голяма от тази на Слънцето.

източник: actualno.com

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook