Животът на чукчите

Снимка: sanovnik.bg

Най-отдалеченият, труднодостъпен, непроучен и суров район на Русия е Чукотка. Той представлява полуостров в североизточната част на Сибир, чиито брегове се мият от Берингово и Чукотско море. Това е крайната точка на континента Евразия. И най-студената.

На това място човекът се чувства като песъчинка в безбрежната ледена пустиня. Откъм двата океана – Северен ледовит и Тихия океан, в които Чукота се врязва като клин, се чувстват свежи повеи на вятъра, а флората и фауната са наистина уникални, защото принадлежат на Арктика. Това е единственият руски регион разположен и в двете полукълба. Само на две места на планетата 180-ят меридиан, разделящ източното и западното полукълбо, минава през суша. Това става на Чукотка и островите Фиджи в Тихия океан.

Това е един от най-рядко населените региони на Земята. На обширната територия на Чукотка живеят едва 50 хиляди души от няколко сродни етнически групи. Какво представлява природата на Чукотка, какви хора и как живеят сред безмълвната ледена пустош, е въпрос, който предизвиква интерес и заслужава внимание.

Природи особености на Чукотка

Природата на Чукотка представлява тундра. На огромни хълмисти пространства растат само мъх и дървета – джуджета. Това са миниатюрни брезички, върбички и други дървета, пълзящи по земята, както и трева.

Лятото в тази географска ширина е кратко и хладно. Полярното лято обаче идва с арктическите плодове, гъби и цветя. Това прави тундрата шарен килим, който пламти ярко с цветовете и ароматите си. В най-затулените места обаче дори през лятото се вижда сняг.

Той пада още в края на октомври след периода на мъглите и дъждовете и вали до юни на следващата година. Тогава над Чукотка се спуска дългата полярна нощ и слънцето се вижда само за 1-2 часа през деня. Но пък природата се реваншира на хората с чудните Северни сияния – истинско пиршество на природна красота.

Пролетта е кратка и идва само за да стопи снеговете и да даде път на дъхавото и пъстроцветно лято.

Сред тази сурова природа могат да живеят само сурови и смели хора, защото там слабите просто не оцеляват.

Население на Чукотка

Сред населението на Чукотка като местни може да се посочат чукчите. Предците им са се появили сред суровата тундра още преди новата ера. Тези странни хора наричали сами себе си луораветлан, което ще рече истински хора.

Какви са истинските хора, наричани от останалите просто чукчи?

Населението, известно с това название, е част от арктическата раса, която е група от по-голямата монголоидна раса. Характерни черти на расата са тъмната коса и очи; изпъкналият тесен нос; дългата глава, при която широчината е по-малко от 75 процента от дължината.

Сродните им групи са коряките и ескимосите. При преброяване преди 30 години числеността на чукчите е определена на 15 хиляди, сега са нараснали с около хиляда човека.

Начин на живот на чукчите

За начина на живот на тези хора се разказват много истории, които разводняват и изкривяват в голяма степен истината за малобройния и жилав народ в студена Арктика.

Условията на живот на Чукотка са твърде различни от начина, по който тече живота на хората в умерените области, на който сме свикнали. Първоначално е съществувало разделение между самите чукчи в зависимост от местообитанието. То е на две групи – тундрови и брегови чукчи и дори названието им е различно.

Тундровите чукчи наричали сами себе си чаучу, което се превежда като владеещ елените. Другите се наричали рамаглит, в превод жители на крайбрежието.

Не само названието е различно. Начинът на живот също е различен, тъй като е повлиян от териториални особености.

Тундровите чукчи били номади, които пътували непрекъснато, преследвайки стадата диви елени, които ловували. В по-късно време те усвоили еленовъдството и го превърнали в основен поминък за всички жители на севера. Когато елените изяждали всичката храна на дадено място, чукчите поемали на път, в търсене на нови пасища.

Предците на чукчите живеели първоначално най-вече във вътрешността на Чукотка, но в началото на І хилядолетие след Христа те си придвижили към крайбрежието, асимилирали ескимосите частично и възприели много черти от техния начин на живот и културата им.

Крайбрежните чукчи станали основно ловци на морски животни. През зимата и пролетта ловяли тюлени, а през лятото и есента – моржове и китове. Ловът на риба съществувал като странична дейност, която не била особено популярна. Ловът на птици бил по-добре развит, отколкото риболовът.

Домовете на чукчите са твърде различни от къщите на хората в умерените ширини. Традиционното жилище на чукчата се нарича яранга. Това е шатра с неправилна форма. Опората се прави от дърво, а в крайбрежните райони – от цели кости на китове. Елементарната конструкция се покрива с еленови или моржови кожи.

Дрехите на чукчите са изработени основно от кожите на елени или моржове. Наред с това те се занимават със занаяти и са особено сръчни в художествената обработка и гравюрата на бивни и кости. Сред заниманията за развлечение са надбягванията с кучешки и еленски впрягове.

Езикът на чукчите

Древният местен език на тази етническа група се нарича чукчи-камчатски. Говорят го хората в най-източния район на Сибир, главно в автономния район Чукчи. Според едно преброяване от 2002 година 7 хиляди души говорят чукчи-камчатски. Знанието на древният чукийски език намалява и сега повечето чукчи говорят руски.

Езикът на чукчите е тясно свързан с Коряк. Чукчи, коряк, керек, алутор и ителмен формират чукчо-камчатското езиково семейство. Има културни прилики между чукчите и коряките главно в отглеждането на елени. И двете народностни групи наричат себе си истински хора.

Езикът на чукчите се използва основно в семейството като средство за комуникация при ежедневната трудова дейност. Използва се като основен език при обучението в началното училище, но в живота руският е този, на който комуникират със света.

В Червената книга на ЮНЕСКО езикът на чукчите е вписан като застрашен от изчезване.

Интересни факти за чукчите и техния живот

Чукчите са известни с един феномен – този на доброволната смърт. Възрастни хора се самоубивали или молели близки роднини да го направят. Поводът за доброволната смърт не е лошото отношение към тях, а тежките условия на живот.

Чукчите са отлични воини, те са единственият народ, който не се покорява на руската експанзия през ХVІІ век.

При чукчите, ако двама души се сблъскат на входа на някакво помещение, предимство се дава на влизащия с неговата топлина, а после идва ред на излизащия. Хората, които живеят в условията на постоянен студ са се научили да ценят топлината и затова първо пропускат влизащия, който носи топлината си в помещението.

Един от деликатесите на чукчите е Копальхен. Това е необикновено ястие, създадено, в случай че ловът и риболовът не са достатъчни като хранителен запас. На практика е гнил елен и всъщност е смъртоносен деликатес. Чукчите обаче не получават хранително натравяне, защото от малки консумират редовно тази храна и организмът им свиква с нея, изграждайки имунитет срещу отровата.

Храната се приготвя, като чукчите улавят жив елен и няколко дни не го хранят, за да се изчистят червата му. Животното се умъртвява чрез удушване. Трупът се заравя в земята, а на върха се поставя торф, за да отблъсква хищници. Под земята месото ферментира и след няколко месеца може да бъде изкопано и консумирано.

източник: sanovnik.bg

Вижте още:

В най-депресиращият град в света е студено през 280 дни годишно (снимки)

Уникални снимки на изчезващи племена по целия свят

Как в тундрата се мият, ходят до тоалетна и раждат?

Интересни факти за най-студеното място в света

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook