Интересни факти от днес, 26 октомври

2001 г. САЩ узаконяват Патриотичния акт. Целта на федералния закон е да „възпира и наказва американските терористи в САЩ и по света, да улесни разследванията според закона и други”. Текстът е приет след атентатите от 11 септември 2001 г.

1185 г. братята Асен и Петър обявяват в Търново въстание против византийската власт. Това въстание се превръща в освободително движение на българите в днешна Северна България и завършва със създаването на Второто българско царство, управлявано от династията на Асеневци.

Въстанието избухва в благоприятната обстановка, създадена в края на 1185 г., когато в резултат на дворцов преврат във Византийската империя настъпват сериозни вътрешни смутове и тя започва да търпи поражения в битките срещу външните нападатели от запад и северозапад. Нахлулите в пределите й нормани успяват да заграбят Албания и Македония и да стигнат чак до Одрин.

В този момент византийският император се решава на една крайно непопулярна мярка – да обложи българското население с извънреден данък, за да напълни хазната във връзка с предстоящата си женитба за унгарска принцеса. Това предизвиква спонтанното надигане на населението в Северна България, към което се присъединяват и част от власите, живеещи отвъд Дунав.

Начело на въстанието застават двамата търновски боляри Асен и Петър, които са недоволни от отказа на императора да им даде искано от тях владение в Стара планина. Под тяхно ръководство въстанието придобива организиран характер и победите не закъсняват. За кратко време те освобождават по-главните селища от Северна България и успяват да проникнат през старопланинските проходи в Тракия.

През лятото на 1186 г. византийският император Исак II Ангел решава да се справи с въстаниците и с голяма войска тръгва срещу тях. При невъзможността да му се противопоставят Асен и Петър са принудени да изтеглят своята войска на север от Дунав.

След завръщането на императора в Цариград те отново преминават в българските земи със съюзническа куманска конница и продължават въстаническите си действия. Опитът на императора повторно да ги разгроми не успява и през пролетта на 1187 г. той е принуден да сключи примирие с тях, с което официално признава възобновяването на българската държава на север от Стара планина. Заради големия си авторитет по време на въстанието начело на държавата като цар е поставен Иван Асен I (1187-1196).

1582 г. казашкият атаман Ермак Тимофеевич завзема Сибир, столицата на Сибирското ханство. Ермак Тимофеевич Альонин се превръща в легендарна фигура в руския фолклор, като често е описван като завоевател на Сибир.

Първоначално Ермак се издига като атаман на една от многобройните казашки групи по течението на Волга, които периодично воюват с Кримското ханство. Според някои сведения той участва в боевете около Смоленск по време на Ливонската война. През лятото на 1579 г., начело на повече от 500 казаци, постъпва на служба при братя Строганови, като поема защитата на техните селища по горното течение на Кама от нападенията на Сибирското ханство. Строганови са едри търговци, които са получили от цар Иван Грозни монополни права за търговия и колонизиране на Приуралието и Сибир.

През есента на 1581 г. Ермак оглавява военен поход на изток. Според Строгановския летопис, приеман за меродавен от историци като Николай Карамзин, походът е организиран от Строганови, докато Есиповския и Ремизовския летопис приписват инициативата на самия Ермак. Предполага се, че в началото на похода Ермак разполага с около 850 души. На 1 септември 1581 г. те потеглят с 30 лодки нагоре по река Чусовая, които прехвърлят през уралския вододел. След като презимуват по горното течение на река Жаровля, те се спускат по нея и по река Тагил и достигат река Тура.

След няколко успешни сблъсъка с войските на сибирския хан Кучум, Ермак му нанася решително поражение при Чувашев нос на брега на река Тобол, малко по-нагоре от устието й. Казашките части са далеч по-малобройни от сибирските, но разполагат с по-добро въоръжение, включително огнестрелни оръжия, което се оказва решаващо за първоначалните им успехи. Кучум е принуден да изостави столицата си Кашлик и се оттегля с основните си сили на юг към река Ишим.

На 26 октомври 1582 г. Ермак влиза в изоставената столица Кашлик, а през следващото лято подчинява множество селища по течението на Иртиш и Об, но продължава да среща силна съпротива от местните жители. През 1583 г. изпраща пратеници до Строганови и Иван Грозни, но получава подкрепление само от 300 души, които не успяват да помогнат много на оредяващите му войски. Сблъсъците продължават непрекъснато през следващите години и Ермак губи повечето свои атамани.

На 6 август 1585 г. самият той е убит, докато лагерува с отряд от петдесетина души при устието на река Вагай. Остатъците от войската на Ермак се оттеглят на запад от Урал. По-късно походите в Сибир са подновени с по-голямо участие на царски войски.

1795 г. по време на Френската революция е прекратена дейността на Конвента.Законодателното събрание започва дейността си на 10 август 1792 г. след сваляне на монархията. Той обявява създаването на Френска република, а през януари 1793 г. осъжда на смърт краля на Франция Луи XVI.

През юни 1793 г. Конвентът приема новата конституция, която обаче така и не влиза в действие.

Депутатите от Конвента образуват три групировки – жирондисти, якобинци и ”блато”. А в историята на Конвента се различават три периода – жирондински, якобински и термидориански.

При якобинците Конвентът става висш орган на якобинската диктатура. По време на правителството на якобинците Конвентът създава Комитет за обществено спасение и Комитет за всеобщата сигурност. Вторият комитет има за цел да се пребори с кризисната обществена ситуация и получава неограничени права, включително и съдебни.

Дейността на Конвента като институция е прекратена от Директорията на 26 октомври 1795 г.

1954 г. Държавната музикална академия в София е превърната в самостоятелно висше учебно заведение и е преименувана в Българска държавна консерватория.Всъщност Държавната музикална академия е основана през 1921 г. с Царски указ №145 на Цар Борис ІІІ, обнародван в Държавен вестник от 21 юли 1921 г.

Наименованието – Държавна музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” е узаконено с Постановление №52 на Министерския съвет на Република България от 2 март 1995 г. От май 2006 г. Академията е преименувана с Решение на Народното Събрание на България в Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”.

Днес Националната музикална академия „Проф.Панчо Владигеров” е единственото висше училище за професионални музиканти в България, което включва пълния спектър на музикално-теоретичните и изпълнителски специалности.

В творческата структура на НМА се включват академичен симфоничен оркестър, академични студентски оркестри, академичен студентски хор, учебен оперен театър и оперна студия към Националната опера, библиотека с богат фонд и уникални музикални издания, фонотека.

1955 г. Австрия обявява постоянен неутралитет след напускането й от въоръжените сили на съюзниците, победили във Втората световна война.

През 1938 г. чрез аншлус Австрия е присъединена към Нацистка Германия и остава част от Третия Райх до края на Втората световна война през 1945 г. Същата година е окупирана от Съюзническите сили, а отменената Федерална конституция влиза отново в сила. През 1955 г. Австрия обявяват създаването на независима федерална република, с което слага край на окупацията. Австрийският парламент приема Декларация за вечна неутралност.

В наши дни Австрия е парламентарна представителна демокрация, състояща се от девет отделни провинции. Икономически страната е сред най-добре развитите в света.

Австрия е член на ООН (1955 г.), на Съвета на Европа (1956 г.), на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (1965 г.), на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (1973 г.) и на Европейския съюз от 1995 г. През 1995 г. страната става част от Шенгенското споразумение, а през 1999 г. приема еврото като официална валута.

1989 г. Народна милиция разгонва със сила активистите на Независимо сдружение „Екогласност”. В градинката пред сладкарница „Кристал” в центъра на София те събират подписи срещу проекта на водностопанския комплекс „Рила-Места”.

През 1989 г. управлението на БКП е довело страната до трети фалит. Хората живеят в постоянен дефицит от стоки от първа необходимост. На 26 октомври активисти на движението „Екогласност” се събират в градинката пред „Кристал”, за да събират петиция на гражданите до Народното събрание за спирането на строителството на хидропроектите „Рила” и „Места”. По същото време в София паралелно се провежда Европейската среща по опазване на околната среда на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа.

Тогава униформени служители на МВР и на Шесто управление на Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия разгонват активистите и гражданите, демонстрирайки груба сила. Арестувани са около 30 души. Акцията в градинката пред „Кристал” е отразена от няколко чуждестранни кореспонденти, които по това време са у нас да отразят Европейската среща по опазване на околната среда.

1999 г. официално е открит Музеят на Балканските войни в село Топчиево (Гефира), Гърция. Музеят е разположен в къщата, в която през 1912 г. по време на Балканската война престолонаследникът Константинос договаря предаването на Солун от османските войски на гръцката армия.

Топчиево е разположено на националната магистрала Солун-Воден, на 25 км от Солун и на 500 км от Атина. Сградата на музея е известна като Вила Топсин (турското име на Топчиево) и в нея се провеждат преговорите между гръцките и османските военачалници за предаването на Солун на гръцката армия. Всички мебели в музея са автентични и са допълнени с мебели от армейски складове.

Помещението, в което главнокомандващият принц Константинос прекарва нощта, съдържа всички мебели, които той действително е използвал. Експонатите се състоят от снимки и литографии на войните от 1912-1913 г.

Музеят показва и целия набор от военни отличия на гръцката, турската и българската армия, включително изключително редкия български медал, изобразяващи главите на четирите монарси на балканските държави, символизиращи краткотрайния съюз срещу Османската империя, много всекидневни предмети, използвани от офицери и войници, картички, изпращани оттук от гръцкия премиер Елевтериос Венизелос, гръцки и български униформи, сред които и тази, носена от лейтенант-полковник Папакирязис, убит в битката при Лахна.

Музеят разполага и с голяма колекция от гръцки, български и турски оръжия, включително гръцки и български пушки „Манлихер”, турски „Маузер”, гръцки пистолет „Манлихер”, турски пистолети „Маузер” и „Смит & Уесън”, гръцки Шварцлозе M1907/12 картечни, както и цялата гама саби, използвани от гръцките и българските войски.

2001 г. САЩ узаконяват Патриотичния акт. Целта на федералния закон е да „възпира и наказва американските терористи в САЩ и по света, да улесни разследванията според закона и други”. Текстът е приет след атентатите от 11 септември 2001 г.

Законопроектът е утвърден от Палатата на представителите на Конгреса на САЩ с 357 срещу 66 гласа. Сенатът на САЩ приема законопроекта с 98 гласа срещу един против. На 26 октомври Джордж Уокър Буш подписва закона с пълното име „Закон от 2001 г., сплотяващ и укрепващ Америка чрез предоставяне на надеждни инструменти, необходими за борбата с тероризма и неговото въздържане”.

Законът често е подлаган на критики, че дава изключителни възможности на правителството на САЩ за противоконституционно упражняване на власт над гражданите, били те терористи или не, тъй като разширява правомощията на ФБР да извършва електронен шпионаж. Любопитен фак е теорията, че едва ли законът е изготвен в отговор на събитията от 11 септември (каквато е официалната версия) поради краткия срок за неговото официално изготвяне.

инфо: dariknews.bg

Вижте още: 

ЧОВЕКЪТ, РАЗКРИЛ ИЗМАМАТА НА АТЕНТАТА ОТ 11 СЕПТЕМВРИ Е УБИТ ЗАЕДНО С ДЕЦАТА СИ

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook