Интересни факти от днес, 5 януари

1972 г. НАСА започва да разработва проект по създаване на космическа совалка. Програмата е утвърдена от президентът на САЩ Ричард Никсън. © снимка: Guliver/Getty Images. Източник: dariknews.bg

1933 г. започва строителството на моста Голдън Гейт в Санфранциския залив.Висящият мост отделя Санфранциския залив от Тихия океан. Над залива се простират общо пет моста – Голдън Гейт, Ричмънд-Сан Рафаел, Сан Франциско-Оукланд, Сан Матео-Хейуърд и Дъмбартън.

Мостът свързва град Сан Франциско от южната страна на пролива с градчето Саусалито на северния бряг. Завършен е през 1937 г. и остава мостът с най-голям отвор в света (1280 м) до построяването на Веразено Нероуз в Ню Йорк през 1964 г.

Преди мостът да е бил изграден, единственият кратък маршрут между Сан Франциско и Марин Каунти бил с лодка през една точка на залива на Сан Франциско. Много експерти са защитавали мнението, че над на пролива мост не може да бъде построен. Експертите смятали, че силните ветрове и гъсти мъгли ще пречат на експлоатацията на подобно съоръжение.

Предложението за изграждането на мост било направено през 1916 г. от бившия инженер студент Джеймс Уилкинс. Градският архитект на Сан Франциско обаче изчислил, че цената от 100 млн. долара е непрактична за времето. Той все пак обаче отправил въпрос до други специалисти дали може да бъде построен мост за по-малко пари. На запитването отговорил и Йозеф Щраус, амбициозен инженер, който за дипломната си работа проектирал 89-километров железопътен мост над Беринговия проток.

Първоначалната идея на Щраус била за масивни конзола от двете страни на пролива, свързани с един централен окачен сегмент. Той обещал строежа да струва 17 млн. долара. Местните власти се съгласили с проекта. Те обаче поставили условия Щраус да промени дизайна. Поради последните достижения в металургията било решено като най-практично да се направи висящ мост.

Строежът на моста обаче срещнал сериозна опозиция. Американската служба United States Department of War била притеснена, че мостът ще влияе на движението на кораби, а военният флот се страхувал от сблъсък на кораб или саботаж на моста, който би могъл да блокира достъпа до едно от основното си пристанища. Професионалните съюзи искали да се гарантира, че в строежа ще се предпочитат местни хора. Southern Pacific Railroad, една от най-влиятелните фирми в Калифорния, се противопоставяла заради конкуренцията на нейния фериботен флот и дори завела съдебен процес срещу проекта. Това пък довело до масов бойкот на фериботните услуги.

Щраус бил основен инженер, отговорен за цялостния дизайн и конструкция на моста. Но тъй като той имал малко опит с кабелни висящи конструкции отговорността за това била поверена на други експерти. Малко известният местен архитект Ървинг Мороу направил цялостния дизайн на кулите на моста, схемата за осветяването му и декоративните елементи – улични лампи, перила и пешеходни алеи. Известният оранжев цвят бил използван първоначално като корозионна защита на моста.

1968 г. в Чехословакия започва „Пражката пролет”. Под напора на народните настроения Антонин Новотни подава оставка като първи секретар на Чехословашката комунистическа партия (ЧКП). Новото партийно ръководство за пръв път е оглавено от словак – Александър Дубчек.

Източноевропейската криза от 1968 г. има своята икономическа предистория. В началото на 60-те години във всички източноевропейски държави рязко намаляват високите темпове на развитие, породени от индустриализацията от съветски тип (държавни инвестиции и централизирано планиране без пазарни механизми и конкуренция). Намаляват темповете за нарастване на националния доход и това предизвиква повсеместно търсене на нови стимули за икономическо развитие.

Твърде тясната връзка между икономика и политика при държавния социализъм, както и строгата йерархия в Източния блок, в центъра на който неотменно стои Съветският съюз, превръщат вътрешните промени в една от съюзените страни в международен проблем. Този принцип е онагледен най-ярко от ставащото в Чехословакия. Нейната недовършена десталинизация в периода на „големите сътресения” през 1953-1956 г. само отлага във времето проявите на общественото недоволство от системата. Икономическите проблеми изиграват ролята на катализатор – дискусията по стопанските трудности се води във висшите партийни среди, но не остава затворена там, а предизвиква нарастващи искания за обществени и политически промени.

Първите прояви на политическата криза в Чехословакия могат да се открият в дискусиите по време на три от пленумите на ЦК на ЧКП от 1967 г. На тях започва да се говори за причините за намаляване на икономическите темпове на растеж, като на последния пленум те се търсят и в политическата сфера.

Най-ярко недоволствата се чуват от страна на интелигенцията, която в системата на държавния социализъм се превръща в изразител на общественото мнение, нещо като „съвест на нацията”. В Чехословакия обществото е събудено от Четвъртия конгрес на Съюза на чехословашките писатели, състоял се на 27-29 юни 1967 г. Критиките на няколко писатели предизвикват реакцията на ЦК на ЧКП – наложени се партийни наказания и е иззет вестникът им Литерарни новини. Обществото реагира в защита на писателите и така започва подготовката за промените през 1968 г.

Промените в Чехословакия, започнали на 5 януари 1968 г., през следващите дни и седмици се развиват с нарастваща скорост. Един от близките сътрудници на Антонин Новотни – ген.-майор Ян Шейна, през януари е обвинен, че подготвя военен преврат с цел да предотврати свалянето на Новотни. Но след като Новотни подава оставка от партийния пост, ген. Шейна се усеща застрашен и тайно напуска Чехословакия, минава през Австрия, за да намери убежище в САЩ.

Скандалът ускорява промените и на 22 март 1968 г. Новотни е принуден да подаде оставка и като президент. Последва го и главният прокурор, а заместник-министърът на отбраната ген.-полк. Владимир Янко се самоубива.

Политическите промени продължават. На 30 март Националното събрание избира за нов президент ветеранът от Втората световна война ген. Лудвик Свобода. Априлският пленум (1-5 април 1968 г.) на ЦК на ЧКП утвърждава нова мащабна реформаторска Програма за действие на ЧКП, която окончателно трябва да бъде утвърдена от извънредния конгрес на ЧКП.

На 8 април 1968 г. президентът Свобода назначава нов премиер – реформатора инж. Олдржих Черник, който обявява федерализирането на държавата, което е едно от главните искания на словаците. В същото време вождове в Кремъл смятат провежданите реформи в Чехословакия заплаха за целия Източен блок и за сигурността на самия Съветски съюз. Чехословакия се намира в средната отбранителна линия на Варшавския договор и при евентуалното й преминаване на страната на Запада увеличава заплахата за Съветския съюз, което по времето на Студената война е неприемливо.

Съветските ръководители първо се опитват да притиснат Чехословакия да изостави или ограничи провежданите реформи чрез преговори. Когато обаче опитите им се провалят, предприемат военна намеса. В нощта на 20 и 21 август 1968 г. войските на Източния блок от Варшавския договор (без Румъния) нахлуват в Чехословакия и започва т.нар. „Операция „Дунав”.

1969 г. от СССР е изстрелян автоматичния космически апарат „Венера 5”.Автоматичният космически апарат е изстрелян в 6.28 ч. (по Гринуич) с помощта на ракетата носител „Мълния-М”. Целта била изследване на планетата Венера.

При създаването му били отчетени параметрите на атмосферата на Венера, получени при полета на междупланетната станция „Венера 4”. Спускаемият апарат бил разчетен за работа при температура 290°C и налягане до 25 атмосфери.

При наближаването на Венера сондата отделя капсула с тегло 405 кг, в която се намира научната апаратура. При полета си към повърхността на планетата тя събира данни и ги изпраща на Земята, като същевременно спуска на Венера герба на СССР и барелеф с лика на Владимир Илич Ленин. Модулът навлиза в атмосферата откъм нощната страна на планетата на 16 май с.г. и предава данни в продължение на 53 минути. По време на спускането се извършват измервания на температурата, налягането, осветеността и химичния й състав.

Спускаемият апарат престава да изпраща данни, когато налягането достига 27 атмосфери. Това станало на височина 18 км над повърхността. Анализът на атмосферата показал, че тя се състои от 97% въглероден двуокис, 2% азот, не повече от 0,1% кислород, и незначително количество водна пара.

1972 г. НАСА започва да разработва проект по създаване на космическа совалка.Програмата е утвърдена от президентът на САЩ Ричард Никсън. Впоследствие силна поддръжка на проекта на първите космически кораби за многократно използване оказва и Роналд Рейгън. Совалките стават ключово звено от програмата му „Звездни войни”.

Предисторията на проекта „Космическа транспортна система” започва още през 1967 г., година преди първия полет по програмата „Аполо” (11 октомври 1968 г.), в направен обзор за перспективите на пилотираната космонавтика след завършване на лунната програма на НАСА.

На 30 октомври 1968 г. двата главни центъра на НАСА (центърът за пилотирани полети MSC в Хюстън и Космическият център „Маршал” в Хантсвил) се обръщат към американските космически компании с предложение да изследват възможностите за създаване космически системи за многократно използване, което да намали разходите на космическата агенция в условия за интензивно използване.

През септември 1970 г. целевата космическа група под ръководството на вицепрезидента на САЩ Спиро Егню, специално създадена за определяне на следващите стъпки в усвоявянето на космическото пространство, оформя два детайлно разработени проекта на възможни програми. Големият проект включва космически совалки, орбитални буксири, голяма орбитална станция около Земята (за 50 души екипаж), малка орбитална станция около Луната, обитавана база на Луната, пилотирани експедиции към Марс, стъпване на хора на Марс. Малкият проект пък включва само голяма орбитална станция около Земята. И в двата проекта обаче се предвижда изграждането и обслужването на тези обекти да става чрез „совалки”.

Съществували и планове за създаване на „атомен шатъл” – совалка с ядрена двигателна установка, разработвана и изпитвана през 60-те години. Атомният шатъл трябвало да изпълнява полети между земната орбита и орбитите на Луната и Марс.

Президентът Ричард Никсън обаче отхвърлил всички варианти, защото и най-евтиният изисквал по 5 млрд. долара годишно. Така НАСА се оказала пред тежък избор – да започне нова голяма разработка или да обяви прекратяване на пилотираната програма.

Решено било да се настоява за създаване на совалката, но с предназначение да не е космически кораб за изграждане и обслужване на космическата станция, а като система, която да носи печалби и да изплаща инвестиците по него за сметка на извеждане на комерческа основа в орбита на спътници.

Икономическата експертиза потвърждава, че теоретически при условие за не по-малко от 30 полета годишно и при пълно отказване от корабите за еднократна употреба, Космическата транспортна система може да стане рентабилна. Любопитен факт е, че именно заради очакванията постоянно да сноват между Земята и околоземните орбити, са наречени Space Shuttle (космически совалки). След тези предварителни разчети е предвидено шатълите да извършват по 24 старта годишно и всеки от тях да направи общо по 100 полета в космоса.

НАСА се фокусира напълно върху сглобяването на космическа совалка в края на 70-те години. Изпълнението на проекта било възложено на компанията North American Rockwell, като първоначално бил построен совалкатта „Ентърпрайз”, който всъщност бил използван единствено за отработване на кацането и никога не е летял в космоса.

Произведени били общо пет кораба за полети в космоса – „Колумбия”, „Чалънджър”, „Дискавъри”, „Атлантис” и „Индевър”. Благодарение на совалките през 1990 г. е изведен в космоса телескопът „Хъбъл”, после до него са изпълнени четири експедиции по обслужването му. С тях в орбита е изстреляна и рентгеновата обсерватория „Чандра”. Те са основният транспорт за реализиране на проект за Международната космическа станция – 19 полета за извеждане на модули с големи габарити, включително на руския модул „Рассвет”.

Но всъщност програмата „Спейс Шатъл” не оправдава големите очаквания тези космически кораби да се превърнат в „совалки” с два полета месечно. За 30 години те са изпълнили едва 135 полета.

1976 г. режимът на Пол Пот преименува държавата Камбоджа на Кампучия. По време на Виетнамската война военните сили на САЩ извършват бомбени нападения срещу Камбоджа. През 1970 г. под „диригентството” на ЦРУ е извършен държавен преврат и генерал Лон Нол заграбва властта и провъзгласява Кхмерската република.

След петгодишна борба, през април 1975 г., след изтеглянето на американските войски от Индокитай, властта е взета от Пол Пот и Червените кхмери. Правителството на Лон Пол е свалено и е установен режим на т.нар. „аграрен социализъм“. Провъзгласена е „Демократична Кампучия”. Поставено е началото на кървава диктатура, чиито жертви в последващите годин надхвърлят 3 млн. души.

Пол Пот забранява парите и пазара, а така също и всякаква частна собственост. Цялата частна собственост се превръща в национална и на гражданите им е разрешено единствено да притежават своите черни униформи и приборите си за хранене. Дори и децата се възприемат като национална собственост. Когато навършат пет или шест години, те са отделяни от семействата им и са изпращани в институции, където ги възпитават в духа на революционните принципи.

Камбоджанците са лишени от правото да изповядват свободно своята религия – той изобщо забранява религията. Всички храмове и църкви са разрушени. Нещо повече – слага се край на всяка съществуваща институция като училище, болнична система, брак и семейство. Всичко това се превръща в непреодолима пречка за насърчаването и популяризирането на революцията, извършвана от Пол Пот.

През януари 1976 г. в Демократична Кампучия е приета нова конституция. На този етап все още не е оповестено съществуването на Комунистическата партия на Кампучия. През април с.г., една година след превземането на Пном Пен, Пол Пот става министър-председател на Демократична Кампучия, използвайки фалшивата легенда, че е 47-годишен общ работник от ферма за евкалиптови дървета.

През декември 1978 г. виетнамски войски навлизат в Камбоджа и това води до свалянето на режима на Пол Пот в началото на 1979 г. Започва 10-годишна виетнамска окупация и почти 13-годишна гражданска война. На 7 януари 1979 г. новото правителство на Хун Сен провъзгласява Народна република Кампучия, която в продължение на 12 години осъществява програма за изграждане на миролюбива, истински демократична, неутрална Кампучия, със социалистическа специфика.

На 23 октомври 1991 г. в Париж, под натиска на ООН, е подписан мирен договор, който обявява примирие и дава мандат за организиране на демократични избори. Договорът е подписан между ръководителите на трите политически групировки – Червените кхмери, военните формирования на бившия премиер Сон Сан и привържениците на Нородом Сианук. Конституцията от 24 септември 1993 г. провъзгласява страната за конституционна монархия.

Мирът, осигурен с участието на ООН, се оказва крехък, а управляващата коалиция, поради силни политически противоречия, работи твърде неефективно.

2005 г. научният екип на Майкъл Браун, Чадуик Трухильо и Дейвид Рабиновиц открива най-голямата планета-джудже в Слънчевата система – Ерида. Откритието си те правят при изучаване на снимки, направени в обсерваторията „Паломар” на 21 октомври 2003 г.

Първоначално екипът възнамерявал да обяви откритието едва след като бъдат направени допълнителни наблюдения, които да позволят по-точно определяне на размера и масата. Те обаче били принудени да избързат след като разбрали, че във вече публикувано от тях в интернет резюме има ключова дума, водеща до достъпните записи на един от ползваните телескопи, генерирани при тяхното наблюдение.

Ерида е деветото по големина тяло в Слънчевата система. По време на изучаването й се оказва, че обектът е по-голям от Плутон, което поставя въпроса дали това тяло не може да се нарича планета. Последвалата дискусия завършва с решение на Международния астрономически съюз, който приема нова дефиниция за планета, според която Плутон, заедно с Ерида, Макамеке, Хаумея и Церера 1, е включен в нов клас – планети-джуджета.

Любопитен факт е, че първоначално, тялото е наречено 2003 UB313. Заради раздора, който откритието внася в астрономическата общност по отношение на дефиницията за планета обаче, то е наречено на древногръцката богиня на раздора Ерида.

2007 г. в Тайван е пуснат в движение високоскоростен влак (300 км/ч).Високоскоростният железопътен проект е на стойност 18 млрд. долара. Влакът THSR 700T се движи между столицата Тайпе и южния град Каосюнг, намалявайки времето за пътуване от 4,5 часа до 90 минути.

инфо: dariknews.bg

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook