Интересни факти от 4 декември

1998 г. започва сглобяването на Международната космическа станция. Първите шестима астронавти излитат с космическата совалка „Ендевър”, за да скачат т.нар. Unity модул към „Заря” – първият изстрелян модул на станцията.

1533 г. Иван Грозни става велик княз на Московското княжество. След това той става цар на Русия от 1547 до 1584 г.

Иван Грозни е основател на Руското царство и най-дълго управлявалият владетел на Русия. По негово време е завладяно Поволжието, започва колонизацията на Сибир и са създадени много основни държавни институции, просъществували до 18 в.

Основаването на Руското царство е продължителен исторически процес, чието начало като имперски проект слага папа Сикст IV, успявайки да ожени пребиваващата в Рим племеница (София Палеологина) на последния византийски император Константин XI за дядото на Иван Грозни – Иван III.

1639 г. Джеръмая Хорокс и Уилям Крабтрий за първи път наблюдават пасаж на Венера. При астрономическото явление планетата Венера преминава между Слънцето и Земята (или друга точка на наблюдение), при което става видима върху слънчевия диск. По време на пасажа Венера може да се наблюдава от Земята като малък черен диск, движещ се по Слънцето.

Преди векове обаче „пасажът на Венера” е бил най-важното астрономическо събитие в света. Хората са го очаквали със същото вълнение, с което днес очакват срещата с извънземни. А великите тогава сили са се впуснали в бясна надпревара кой пръв ще измери пасажа.

Десетки експедиции са пращани да проследят пасажа. Залогът е бил много голям, тъй като това е бил единственият за времето си начин да се измери разстоянието от Земята до Слънцето, наричано астрономическа единица. 122 години след наблюдението на Хорокс и Крабтрий, на 6 юни 1761 г., руският учен Михаил Ломоносов, наблюдавайки поредния транзит на Венера, открива атмосферата на Венера.

Днес небесното явление може да изглежда и незначително, но пък се случва толкова рядко, тъй като орбиталната равнина на Венера е наклонена на 3,4 градуса и не винаги двете условия – планетата да е едновременно в долно съединение и в орбитален възел са изпълнени. Повторението му ще е чак след 105 години – на 11 декември 2117 г.

1904 г. открито е първото музикално училище в България. През 1913 г. училишето става държавно, а през 1921 г. е преобразувано на музикална академия.

Създаването на музикалното училище се свързва с името на Иван Шишманов, министър на просвещението от 1903 до 1907 г. По негова инициатива група музиканти, които ще останат в историята, като създатели на първото в България музикално учебно заведение: Петко Наумов, Н. Ив. Николаев, К. Стоянова, М. Черен, К. Йермарж, Х. Визнер, А. Мацак, К. Кауцки и Дим. Х. Георгиев, полагат основите на новото училище.

Решено е, че то ще бъде частно, но субсидирано от държавата и ще работи под прекия контрол на Министерство на просвещението. Уточнява се и преподавателският състав: Катя Стоянова, Мара Черен, Николай Николаев, Карел Йермарж, Петко Наумов, Хенри Визнер, Алоис Мацак, Карл Кауцки и Димитър Хаджигеоргиев.

Официалното откриване се извършва тържествено на 16 януари 1905 г. През следващите години броят на записалите се ученици бързо нараства. Полага се основата на ученически хор и оркестър. През есента на 1907 г. е решено да се учреди граждански хор към музикалното училище под негово ръководство.

1908 г. в София е открит първият киносалон в България, втори в Европа. Само година след историческата прожекция на братя Люмиер в „Гран кафе” в Париж кинематографът прониква и в България.

Първото кино в столицата е „Модерен театър” на бул. „Мария-Луиза”. Около 1910 г. започва реализацията на първите български филми, прохожда и бизнесът с кино, който първи осъзнава необходимостта от обединяване на усилията си в свой интерес.

1971 г. индийската армия навлиза в Източен Бенгал, което по-късно довежда до откъсването му от Пакистан и създаването на държавата Бангладеш.

До средата на 20 в. историята на Бангладеш е тясно свързана с тази на Бенгал, по-обширна историческа област, включваща части от съвременна Индия. След Индийското въстание от 1857 г. властта в Индия преминава от Британската източноиндийска компания към британската корона, като в Бенгал е назначен вицекрал със седалище в Калкута. През 1905 г. Бенгал за пръв път е разделен на две части – западна (с център Калкута) и източна (с център Дака), но през 1911 г. това разделение е премахнато.

При оттеглянето на британците от Индийския субконтинент през 1947 г. са образувани две нови независими държави, разделени на религиозен принцип – Индия с предимно индуистко население и Пакистан с предимно мюсюлманско население. Бенгал също е разделен на две части, като източната, по-късно наречена Източен Пакистан, става част от Пакистан, чиято територия включва още и области в срещуположния край на субконтинента и отделени от Източен Пакистан с 1700 км индийска територия.

Източен и Западен Пакистан, макар и обединени от исляма, имат различни езици и традиции. Въпреки сходната демографска и стопанска тежест на двете области, държавното управление и армията са в голяма степен доминирани от висшите класи на Западен Пакистан. Това започва да създава напрежение между двете части на страната, сред първите признаци на което е Бенгалското езиково движение, възникнало през 1952 г.

През 60-те години партията Бенгалска народна лига се обявява за автономия на областта и влиза в остри сблъсъци с централното правителство. Напрежението силно нараства през 1970 г., когато при опустошителния циклон Бхола в Източен Пакистан загиват половин милион души, а спечелилата изборите Народна лига не е допусната до управлението.

В началото на 1972 г. пакистанското правителство арестува водачите на Народната лига и организира масови репресии, при които загиват около 30 000 души. В отговор Народната лига създава в Калкута правителство в изгнание. Последвалата Бангладешка освободителна война продължава до декември, когато Индия се намесва на страната на Източен Пакистан и Пакистан е принуден да признае независимостта на областта под името Бангладеш.

След отделянето на Бангладеш управлението на страната е поето от Народната лига и нейния дългогодишен лидер Муджибур Рахман, който скоро установява еднопартиен социалистически режим. През 1973-1974 г. страната е обхваната от масов глад. През 1975 г. Рахман е убит, но режимът се запазва още няколко години, управлявайки при военно положение. През 1977 г. на власт идва генерал Зиаур Рахман, който основава своя Бангладешка националистическа партия и донякъде либерализира политическия и стопанския живот. Той е убит от военните през 1981 г.

От 1982 до 1990 г. страната управлява генерал Хусейн Мухамад Ершад. През 1990 г. е възстановено демократичното управление, като начело на страната неколкократно се сменят кабинети на Народната лига и Националистическата партия.

1976 г. Жан-Бедел Бокаса обявява републиканско управление в Централната Африканска империя (дн. ЦАР). Година по-късно той възстановява монархията и се обявява за император Бокаса I.

Салах Ед-дин Ахмед Бокаса е роден през 1921 г. в малко селце в тогавашна Френска екваториална Африка. Принадлежи към племето м’бака. Баща му е екзекутиран от французите, когато е едва 6-годишен. Бокаса е отгледан от католически мисионери, а по време на Втората световна война служи в свободните френски сили и печели много военни отличия. Напуска френската армия през 1964 г., за да оглави военните сили на наскоро създадената ЦАР в качеството си на братовчед на президента Давид Дако.

През 1966 г. организира преврат, обявява се за президент и взема властта, като постепенно налага твърд авторитарен режим. В начинанията си е подкрепян от Франция. Дружбата е затвърдена и с присъствието на френски войски на коронацията на Бокаса за император през 1977 г. Франция оттегля подкрепата си през 1979 г., когато лидерът на ЦАР опитва да се сближи с Муамар Кадафи, и през септември той е свален с преврат от бившия президент Дако, докато отсъства от страната.

Жан-Бедел Бокаса управлява изключително жестоко страната си близо четири години, преди да бъде свален след външна намеса. Сред приписваните му и впоследствие потвърдени престъпления е дори човекоядство.

Бокаса е осъден задочно на смърт, заменена впоследствие с доживотна присъда. Диктаторът умира през 1996 г. на 75-годишна възраст, след като през 1986 г. се е върнал в родината си.

1980 г. обявен е разпадът на британската рок-група „Лед Цепелин”. През годината бандата изнася няколко концерта в Европа като подготовка за голямо турне в САЩ, но плановете пропадат, след като на 25 септември в къщата на Джими Пейдж, където групата репетира, барабанистът Джон Бонъм е намерен мъртъв в леглото си. Причината е свръхдоза алкохол. Останалите членове са потресени от случилото се и единодушно решават да сложат край на групата.

Две години след смъртта на Бонъм, „Лед Цепелин” издава компилацията Coda, която съдържа неиздавани песни от сесиите по записите на всички студийни албуми. Преплетени са различни стилови насоки от типичния рокендрол на 50-те до свободна интерпретация на пънка. През 1983 г. албумът заема пето място в класацията за поп албуми на „Билборд”.

1998 г. започва сглобяването на Международната космическа станция. Първите шестима астронавти излитат с космическата совалка „Ендевър”, за да скачат т.нар. Unity модул към „Заря” – първият изстрелян модул на станцията.

До 4 декември 2008 г. са скачени 24 от общо 32 модула. Международната космическа станция е завършена към края на 2011 г. с изключение на руския сегмент. Очаква се съоръжението да функционира поне до 2020 г.

Космическата станция е съвместен проект между НАСА, Федералната космическа агенция на Русия, Японската агенция за аерокосмически изследвания, Канадската космическа агенция и Европейската космическа агенция. Тя е на ниска околоземна орбита и може да бъде видяна от Земята с невъоръжено око.

2002 г. състои се първият полет на самолет от новата държавна авиокомпания „България Ер”, създадена след фалита на националния превозвач БГА Балкан.Авиационното дружество е правоприемник на дъщерната фирма „Балкан ер тур”, регистрирана през 1991 г.

„България Ер” е създадена от правителството на Симеон Сакскобургготски, месец след фалита на авиокомпания „Балкан”. Първият полет е изпълнен по направлението София – Лондон – Париж – София с 60 пътници на борда.

От 30 юни 2004 г. „България ер” е национален превозвач (носител на националния флаг) и лети до 22 държави, като осъществява редовни международни полети до 15 от тях (Русия, Германия, Великобритания, Швейцария, Испания, Франция, Италия, Чехия, Австрия, Холандия, Белгия, и Израел).

През октомври 2006 г. правителството продава 30 159 акции за 13 млн. лева. Купувач е „Балкан Хемус груп” ЕАД, собственост на холдинга „Химимпорт”, който притежава и авиокомпаниите „Хемус ер” и „Виаджо ер”.

инфо: dariknews.bg

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook