Историята на едно мистериозно оцеляване (част 1)

Смъртта на нацистката империя е събитие, поне официално приветствано от по-голямата част от човечеството, но съдбата на агонизиращите разсейки на хитлеристката върхушка още дълго ще предизвиква неудовлетворителни отговори.

Тук обаче не става въпрос само за теории на конспирациите, за творения на псевдоисторици или на журналисти, търсещи сензация (въпреки че и такива не липсват). Става въпрос за събрани от различни, често секретни източници данни от разузнаването на замесените в конфликта Велики сили, които еднозначно сочат, че една голяма част от топ нацистите се измъкват (не и без помощта на някои от горепосочените разузнавания) от присъдата на победителите и успяват да се укрият в земи извън Европа.

Надвисналият над Райха крах кара елита на германското разузнаване да започне да обмисля

различни варианти за спасението на нацисткото ръководство 

от неминуема гибел. Първоначално чрез тайни канали се опипва почвата за сключване на сепаративен мир с Великобритания и САЩ, който се проваля по различни причини. Тогава германското ръководство се приготвя за активизиране на няколко секретни плана, които трябва да подсигурят безопасността и евакуацията на висшите функционери, преноса на документация и секретните технологии, укриването на нацистката хазна и, разбира се, личните вещи на фюрера.
Мобилизирана е цялата агентура на SS (Schutzstaffel – вътрешната полиция на нацистката партия, превърнала се в орган за терор на режима) и SD (Sicherheitsdienst – службата за сигурност на SS) по света. Действа се основно по две стратегически линии.

Секретната операция „Шлюз” 

предвижда спасяването на голям брой видни нацисти в Южна Америка преди всичко чрез канали в Бавария, Швейцария или Австрия. Под личното наблюдение на секретаря на Хитлер Мартин Борман се работи и по плана „Райнголд”, който цели изнасянето на нацистката хазна и укриването й в различни части на Европа.

Добре известно е, че в това време Южна Америка става дестинация номер едно за бягството на нацистки военнопрестъпници. Достоверно доказано е, че едни от най-търсените обвиняеми във връзка с холокоста – д-р Йозеф Менгеле и Адолф Айхман – намират убежище там заедно с още стотици по-малко известни германски военни, политици, учени.

Дали обаче не става въпрос и за много по-мащабна сензация? Храна за размисъл в тази насока дава книгата на един унгарски емигрант в Аржентина – Ладислав Шабо, който твърди, че Южна Америка и по-точно Патагония служели за

прехвърляне на нацистките лидери в секретна база в Антарктида. 

Авторът набелязва няколко загадъчни появи на няколко немски подводници по бреговете на Аржентина през лятото на 1945 г., когато Втората световна война в Европа вече е завършила. Според хипотезата на борда на подводните лодки U-977 и U-530 се намирали високопоставени германски политици, сред които и самият Адолф Хитлер.

Тук версиите са няколко. По-късно други, станали модерни сензационни журналисти като Абел Басти, ще твърдят, че Хитлер е живял в Патагония, където починал в края на 60-те години. Самият Шабо хвърля сензационната теза, че лидерът на Райха заедно с най-приближените си хора се е настанил в немската база в Нойшвабенланд (Нова Швабия), в сегашната Земя на кралица Мод в Антарктида.

Трябва да се каже, че изследователи от Третия райх действително са посещавали антарктическите територии. През 1938-1939 г. е документирана научна експедиция, която имала за цел да проучи тази част на Ледения континент и евентуалните възможности за добив на подземни горива за германската икономика оттам. Експедицията оставя богат документален материал заедно с подробни данни за изследванията на биологията, метеорологията, океанологията и земния магнетизъм в тази част на континента. Покрай другото въздушната подсигуровка на експедицията хвърляла за маркировка вимпели с нацистка символика – пречупени кръстове.

Контратезата – вторият живот на Райха 

Историята казва, че това е и краят на германските антарктически проучвания, но сензационната книга на Ханс-Улрих фон Кранц „Свастика в ледовете” контрира – авторът предполага, че още на следващата година нацистите започват създаването на секретна База 211 в подземията на Нова Швабия.

Писателят се базира на спомените на есесовеца Олаф Вайцзекер, участник в експедицията от 1938-1939 г. Според думите на Фон Кранц германската експедиция открила система от свързани една с друга пещери с езера и дори растителност, които предлагали запаси от топла вода и подходящ климат. Откритието позволило в годините на Втората световна война германците да реализират огромни строителни и укрепителни дейности. През 1942 г. в Нова Швабия живеели вече повече от 10 хил. души, сред които някои от най-добрите учени и инженери на нацистка Германия. Мероприятията били част от известната мания на фюрера да търси врата към един паралелен свят, чрез който може да постигне безсмъртие – известни в това отношение са изследователските експедиции в Тибет.

Но в Антарктида реализациите на проекта за хилядолетния Райх достигнали невиждан мащаб. Построени били две оборудвани военни бази, няколко металургични и машинни предприятия, строителница за създаване на подводници. След падането на Берлин, още през 1945 г. или според други версии през лятото на 1946 година, Адолф Хитлер се установява в Антарктида в град, наречен Нови Берлин.

инфо: obekti.bg

Вижте още: 

ТАЙНА, ПАЗЕНА ОТ ДЕСЕТИЛЕТИЯ – АНГЕЛА МЕРКЕЛ Е ДЪЩЕРЯ НА ХИТЛЕР?

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook