Кой и защо промени основната честота в музиката от 432 Hz на 440 Hz

А = 432 Hz

Кратка история на строя от края на 19 век до сега.

A = 432 Hz е съкращение, което означава, че броят на трептенията за секунда на тона ла от първа октава е 432.

Тонът ла е общ тон за всички струнни инструменти. Този факт го прави много удобен за настройване.

A = 440 Hz е международен стандарт за честотата на тона ла от първа октава, който е стандартизиран след конференцията във Франкфурт от 1955 г.

А = 432 Hz е бил валиден концертен строй в Италия от 1882 до 1884 година, преди Виенската конференция от 1885 г., когато в Европа се установява френското ла – “diapason normal” = 435 Hz.

A = 435 Hz е официалната честота за тона ла в Европа (на континента) до 1955 г.

За първи път официално се въвежда употребата на А = 440 Hz в САЩ, в началото на 20 век, като опит да се унифицират едновременно битуващите различни концертни строеве по онова време. Причина да се приеме А = 440 Hz вместо А = 435 Hz, като основна честота за САЩ, са изчисленията на Деган, който изхожда от разликата в средната температура в концертните зали в Европа и САЩ. Според стандарта от 1885 г. ла от първа октава трепти с 435 трептения за секунда при стайна температура (20 °C). Деган е защитник на тезата, че в САЩ не е възможно да се поддържа такава температура в концертните зали и преизчислява стойностите на честотата на ла от първа октава. В крайна сметка той предлага 440 Hz като подходящия вариант на тона ла за САЩ.

Идеята за преизчисляване на височината на тона добива популярност и във Великобритания. Там мотивацията е загряването на духовите инструменти по време на свирене, а не средната температура в залите.
След края на Втората световна война се свиква конференция във Франкфурт с идея да се финализира въпросът за унифициране на концертния строй в целия свят. Резултатът е, че учените излизат с официално решение, което е известно и като ISO 16, в което се утвърждава честотата на тона ла в САЩ и Великобритания, като стандартизирана. Множество френски музиканти подписват петиции срещу смяната на Виенското ла = 435 Hz. Те остават без траен ефект.

Строят А = 432 Hz

В последните 20 години, в Италия се възражда идеята за връщане на по-нисък строй. Този път, обаче, става дума за строя А = 432 Hz. През 1988 година множество музиканти се събират и подписват петиция за приемане на строя ла = 432 Hz, като основен за Италия. Сред тях са Рената Тебалди, Пиеро Капучилли, диригента Джанандреа Гаваценни, Лучано Павароти, и други утвърдили се музиканти.

Доводите са изведени от пракитката на певците – те изтъкват факта, че ла = 432 Hz щади гласовете им. Пиеро Капучилли демонстрира и промяната в регистрите и тембъра на певците, когато пеят в строя А = 432 Hz. От следното клипче ясно личи, че дори тази малка разлика от 8 херца има огромен ефект върху гласовия апарат на човека.

От видеото бихме могли да направим заключение, че Верди е мислил операта „Трубадур“ в 432 строй (фразата на Капучилли завучи много по-цялостно в този строй, защото ми бекарът остава в гръдния регистър, а в 440 тонът става по-висок и попада в т.нар преходни тонове, което налага и различна техника на пеене, докато в 432, няма нужда от промяна).

От физиологична гледна точка, бихме могли да цитираме статията “THE IMPORTANCE OF 432HZ MUSIC” на Brian T. Collins, който в нея пише, че кохлеята в човешкото ухо (охлювът, който трансформира трептенето на въздуха (звука) в нервни импулси) е настроена върху честотата 128, 256, 512, 1024. Това са и честотите, които ото-рино-ларинголозите са използвали още от 19 век, за проверка на слуха.

Какво ни говори това? Нека да видим къде би се наредил тон с честота 256 Hz, например. За целта сравняваме честотата 256 Hz с честотите на тоновете на пианото (в 440 строй с равномерна темперация) и виждаме, че най-близко до този тон е честотата на тона до от първа октава – 261.63 Hz. 256 Hz е с около 5 херца по-ниско от до на пианото.

От Питагор, обаче знаем, че голямата секста ла-до може да бъде описана математически като отношение между две числа – 27/16. Ако умножим по-ниското до 256 Hz с числовото отношение на интервала ще получим кореспондиращото му ла:

256 * 27/16 = 16*27 = 432 Hz

Това не би трябвало да ни изненадва.

Народните инструменти в много култури – Китай, Афганистан, Турция и дори в България са настроени точно в този строй. Всеки може да провери гайдата на гайдаря Петър Бонев, който през топлите месеци свири в градинката пред Софийския университет, под зоркото око на Св. Климент Охридски. Изтегля си честотата 432 Hz от тук, сваля си я на телефона, и когато минава покрай него си я пуска. Ако звучи хармонично – значи е в този строй.

Това говoри, че нашите предци, настройвайки инструментите си, вероятно по вътрешния си слух и усещания, съвсем целенасочено са търсили най -„благия“ тон, на който инструментът да звучи най-близко до човешкия глас. А от физиката си никой не може да избяга, и естествено са попадали в строя А = 432 Hz.

Много са и записите на автентична и обработена солова и хорова народна музика – българска, китайска, афганистанска – които потвърждават тези наблюдения. Всеки сам може да провери и да се убеди в това.

Сторят A = 432 Hz се среща натурално и в най-чист вид сред малките деца. Оказва се, че характерният им напевен говор и песнички, които пеят, звучат точно в този строй, когато децата пеят сами, без съпровод (пиано, плейбек). При възръстните 432 строя е най-достъпен за наблюдаване по време на богослужение. Много често молитвите, които клириците изговарят велегласно, звучат именно в строя A = 432 Hz. Тези две наблюдения са направени от диригента на Камерния орекстър 432 – Иван К. Янакиев, който от юли 2014 г. пише докторска дисертация в Институте за изследване на изкуствата на Българската академия на науките върху тема свързана с 432 строя и влиянието му върху човека.

Интересен факт е, че усещанията, които слушането на музика в строя A = 432 Hz създава у слушателите съвпадат при по-голямата част от хората, които са споделили своите преживявания. Музиканти и неспециалисти говорят за изчезване на напрежението, което усещат при сторя 440/442. Друго характерно субективно преживяване, което се среща при повече хора е усещането за свобода и лекота на музиката. Това в никакъв случай не означава, че музика, изсвирена в строя 432 автоматично става по-добра. Във всеки строй може да се свири зле. Просто 432 строя спомага за по-лесно протичане на съвършената музикална идея, уловена за първи път от композитора.

За съжаление единствения начин човек да преживее пълноценно който и да е музикален строй е да чуе музика на живо. Записите са бегло копие – една студена и прецизна репродукция, лишена от същинския дух на живото изпълнение. Затова ние от Камерния оркестър 432 каним всеки да чуе за себе си това, за което говорим тук, на живо и да реши дали 432 строя има стойност за него. И 2000 думи изглеждат безсилни пред 1 минута жива музика. Нека всеки опита сам да попее в този строй – това е най-лесно достъпното. Тон ла = 432 Hz може да бъде изтеглен от тук.

Жалко е, че се използват всякакви прийоми, за да се отклоняват човешките души и мозъци от най-важните аспекти в живота и да се съсредоточават върху материализъм и егоизъм. Използват се дори звуци и песни, за да се постигне хаос в главите ни. Обичам музика и е много жалко, че има хора, които търсят да я използват злонамерено