Лидия Шърман: Шампионката отровителка (част 2)

продължение от част 1

Хорейшио Шърман, Франки и Ейда

Две години тя живяла нашироко и харчела наследството си. Но към 1870 година средствата й намалели и тя започнала да се оглежда за трети съпруг. Започвайки работа като икономка при Хорейшио Шърман в Дарби, Кънектикът, тя завъртяла и неговата глава, въпреки че отначало той я наел, за да се грижи за децата му. Съвсем скоро станала госпожа Шърман. Хорацио имал две деца – бебето Франк и четиринадесетгодишната Ейда. Въпреки че била влюбена в Хорейшио Шърман, този път Лидия не успяла да случи на съпруг. Хорейшио пиел и биел, а Лидия нямало да търпи подобно отношение. Той пропилял с порока си и малкото останали й пари.

Майката на Хорейшио, която живеела с тях, се грижела за малкия Франк – сина на Хорейшио от първата му съпруга. Един ден той направил непредпазлива забележка пред жена си, в смисъл че направо му се иска Франк да умре, за да може майка му повече да не живее с тях. Това се сторило на Лидия чудесна идея и тя сложила арсеник в млякото на Франки. След него отровила и Ейда.

Пиенето на Хорейшио се влошило. Той безкрайно обичал дъщеря си и смъртта й го сломила. Харчел всички пари, които Лидия му давала, за алкохол. Тя успяла да го убеди да се включи в организация, където лекуват алкохолна зависимост и той за известно време спрял да пие. След което продал пианото за триста долара и прекарал доста време в запои. Прибрал се след седмица болен. На Лидия най–накрая й писнало. Тя сложила арсеник в бутилката му с бренди и колкото повече пиел, толкова повече се разболявал.

Когато дошъл докторът, Шърман казал „Може да е някоя от старите ми болежки”. Но този път докторът бил подозрителен и не вярвал, че симтомите отговарят на алкохолизма на Хорейшио. Той заподозрял, че някой го трови.
Хорейшио починал на следващия ден и доктор Биърдсли направил аутопсия на тялото. Подозренията му се потвърдили, когато излязъл химичният анализ на стомашното съдържимо на Хорейшио Шърман. Той бил починал от отравяне с арсеник и Лидия била арестувана за убийството му. Телата на Франки и Ейда били ексхумирани и било установено, че те също са починали от отравяне с арсеник. Тогава ексхумирали и Денис Хърлбърт и добавили още едно обвинение в убийство към делото на Лидия Шърман.

Делото

Процесът срещу Лидия Шърман започва на 16 април 1872 година. Той продължил осем дни. Делото било отразено във всички вестници в САЩ. В статиите често се обсъждало колко обикновена изглеждала госпожа Шърман. Спретнатата и скромна четиридесет и осем годишна обвиняема дошла в съда облечена с черна вълнена рокля, черно–бял шал, сламена шапка и черни ярешки ръкавици. Тя изглеждала спокойна и почти бодра зад тънкия си дантелен воал.

Защитата се опитала да убеди съда, че Хорейшио Шърман e приел арсеник случайно или пък се e опитал да се самоубие заради финансовите си затруднения и скорошната смърт на двете си деца. Но доказателствата срещу Лидия били съкрушителни. Тя била призната за виновна в непредумишлено убийство и осъдена на доживотен затвор. Ако била съдена в друг щат или ако била мъж, щяла да бъде осъдена на смърт чрез обесване.

Бягство

Лидия била въдворена в Шатския затвор в Кънектикът, където прекарала малко повече от 4 години преди да избяга. След дълга подготовка, тя била подпомогната в това бягство от пренебрежението на надзирателите и от няколко приятели. С малко пари в джоба си, тя напуснала Хартфорд само за да бъде арестувана отново в Провидънс и върната обратно в затвора.

Последици:

Докато очаквала присъдата си, Лидия Шърман продиктувала изповедта си, в която признавала повечето от убийствата, в които била обвинена. Книгата се превърнала в бестселър. За нея са написани няколко книги: „Жени, които убиват” от Ан Джоунс, „Лидия Шърман – признанията на архиубийцата от Кънектикът: кървави дела извършени хладнокръвно, много отравяния, процес и присъда” от Т. Р. Календър, „Фатално: Отровният живот на жена серийна убийца” от Харолд Шектър.

За нея има написана и детска песничка.

Lydia Sherman is plagued with rats
Lydia has no faith in cats.
So Lydia buys some arsenic,
And then her husband gets sick;
And then her husband, he does die,
And Lydia’s neighbors wonder why.

Lydia moves, but still has rats;
And still she puts no faith in cats;
So again she buys some arsenic
This time her children; they get sick,
This time her children, they do die,
And Lydia’s neighbors wonder why.

Lydia lis in Wethersfield jail,
And loudly does she moan and wail.
She blames her fate on a plague of rats;
She blames the laziness of cats.
But her neighbors’ questions she can’t deny—
So Lydia now in prison must lie.

Автор: Стела Георгиева

инфо: kriminalnidosieta.com

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook