Митологични чудовища в древния свят

Историята е пълна с легенди за митични същества, легендарни зверове и свръхестествени чудовища и божества. От хиляди години хората дават живот на тези същества чрез разкази, песни и картини, понякога вдъхновени от истински животни или фосили на такива.

Въпреки че произходът на тези невероятни чудовища често бива дискутиран, и до днес те играят важна роля в някои човешки общества и стимулират изначалното човешко желание за преживяване на свръхестествени усещания. Реалното им съществуване определено изостава по значение от съществуването им в умовете и въображението на хората.

Легендарният кракен

Според скандинавската митология кракенът е гигантско същество, обитаващо моретата, което напада кораби и убива хора. Тялото му било толкова голямо, че понякога го бъркали с остров.

Съществуването на кракена е отбелязано дори в научни текстове, включително в първото издание на Естествена система (Systema Naturae, 1735). Трудът представлява таксономична класификация на живите организми, създадена от шведския ботаник Карл Линей. Кракенът е класифициран като главоного и получава името Microcosmus marinus. Повечето учени смятат, че кракенът всъщност представлява огромен вид сепия, чиито представители достигат 18 м дължина.

Грендел

Беоулф е староанглийска епическа поема, чието действие се развива в Скандинавия. Написана е между VIII и XI век. В нея се разказва историята на великия герой Беоулф, който се притекъл на помощ на датския крал. Беоулф убил чудовището Грендел, което тероризирало цялото датско кралство. Археолози са доказали, че мястото, описано в епическата поема, съществува наистина, но все още никой не знае какво е символизирал звярът Грендел – зъл дух, смъртоносна болест или пък реално хищно животно.

Каппа

В древният японски фолклор Каппа представлява демон, който населява реките и езерата и яде непослушни деца. Буквално „каппа“ означава дете на реката.

Чудовището е описвано с тяло на костенурка, клюн, крайници на жаба и кухина на върха на главата, която се пълни с вода. Според легендите тази кухина трябва винаги да е пълна с вода, защото иначе съществото ще изгуби свръхестествените си сили. Въпреки че много познавачи на японския фолклор смятат, че Каппа вероятно наистина е съществувало, по-скоро „чудовището“ всъщност е представлявало японски гигантски саламандър, който е известен с агресивното си поведение и силните си челюсти.

Легендата за Нян

Според древните китайски легенди новата година започнала с битка срещу митичен звяр, наречен Нян. Този звяр имал тяло на бик и глава на лъв. Към края на зимата, когато нямало никаква храна, звярът слизал към селата, за да яде добитък, посеви и дори хора, от които най-вече деца.

За да се защитят, селяните поставяли храна пред вратите си в началото на всяка година. Вярвало се, че след като Нян се нахрани, той повече няма да напада хора и животни. Хората живели дълго време в ужас, но научили че легендарният звяр се страхувал от три неща – червения цвят, огън и шум. Затова, когато настъпвала новата година, селяните поставяли червени фенери по улиците и червени покривала на вратите и прозорците. Използвали и фойерверки, които сплашвали звяра. Оттогава Нян спрял да идва в селото. В крайна сметка чудовището било заловено от таоистки монах, а оттогава се зародил обичаят на нова година хората да празнуват с шарена декорация и шумни фойерверки.

Водното божество Нага

Нага е легендарно змиевидно същество, обитавало океани, реки и езера. Според легендите можело да достигне стотици метри дължина, а цялото му тяло било покрити с черни люспи. Нагите обикновено са почитани като водни божества, носещи дъжд и бури. Те били и пазители на храмове и свещени места. Тези същества живеели в подземни градове, били способни да говорят и използвали свръхестествените си сили да променят времето и да приемат човешка форма.

Митичната птица Пиаса

Легендата за птицата Пиаса съществувала на американския континент много преди европейците да започнат да го колонизират. Нейният произход се свързва с индианското племе Илиниуек. Неговият вожд, Оуатога, ловувал в долината и живеел спокоен живот, докато не се появил „велик звяр“.

Описанието на това чудовище е дадено от френският мисионер Жак Маркет през 1673 г.: „Голямо е колкото теле, с рога като на елен, червени очи, муцуна на тигър и ужасяващо изражение. Лицето му било подобно на човешко, тялото – покрито с люспи, а опашката му била толкова дълга, че можела да обиколи цялото му тяло.“

Съществуват спекулации, че този митологичен звяр, може би е бил някакъв изчезнал вид птица. Все пак подобни описания се срещат в множество култури, разделени на хиляди километри една от друга.

Менехуне

В хавайската митология Менехуне са древна раса от ниски хора, които населявали Хавайските острови преди да дойдат полинезийците. Някои археолози смятат, че такава раса наистина е съществувала, доказателство за което се явяват множество древни постройки, но са изказани и мнения, че този мит се е появил след контакта на коренното население с европейските заселници.

Но митовете за Менехуне са стари колото и самата полинезийска история. Когато първите полинезийци пристигнали на Хаваите, те открили пътища, храмове и изкуствени речни бентове. Според легендата всеки представител на расата Менехуне бил майстор в определена сфера и изпълнявал специална функция, чието извършване трябвало да овладее до съвършенство. Започвали да строят в ранни зори и ако не съумявали да довършат постройката до другата сутрин, просто я изоставяли.

Проблемът е, че и до днес не са открити човешки останки, които да свидетелстват за наличието на дребна раса хора на Хаваите. Въпреки това са открити множество археологически доказателства, потвърждаващи че в действителност мястото е било населено от технологично напреднала цивилизация много преди да се появят полинезийците.

Кипактли

Ацтеките от Мексико вярвали, че Земята е създадена благодарение на смъртта на голям морски демон, създаден от боговете. Кипактли е описван по много различни начини, но най-вече като смеска между крокодил, жаба и риба. Без значение от описанието ацтеките смятали това безполово същество за източника на целия космос. Кипактли бил ненаситен, а всеки от крайниците му имал по една уста.

Когато боговете започнали да създават света, осъзнали, че Кипактли ще погуби всичко живо и затова решили да го унищожат. Те го разпънали в четири различни посоки и освободили вселената от неговото туловище. Главата му се превърнала в тринадесетте рая, опашката му – в подземния свят, а от тялото му била направена Земята.

инфо: drevnite.com

Вижте още: 

13 ЧУДОВИЩА ПО СТАРИТЕ ПИРАТСКИ КАРТИ И ТЕХНИТЕ ИСТОРИИ

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook