Прокоба тегне над сградата на Народното събрание – построена е върху старо турско гробище

n

Красивата и представителна сграда в центъра на София е построена през 1884 г. само за няколко месеца по проект на австрийския архитект от български произход Константин Йованович. Това става по време на правителството на Петко Каравелов. Парламентът е открит тържествено с водосвет и с грандиозна софра на 25 ноември 1884 г. След това е дострояван на два пъти през годините. През 1944 г. е ремонтиран основно, когато бомба срива западното крило на сградата. Парламентът има дълга и интересна история, на моменти дори мистична и невероятна, но е факт че и до днес изследователи и депутати твърдят, че над него тегне зла прокоба. И че тя трябва да бъде най-сетне победена, за да стане България нормална държава.

Историята

Иван Вазов свидетелства, че сградата е построена върху терен, който преди това е бил цигански катун. „Мястото, дето днес горделиво се извисява зданието на Народното събрание, тогава беше купище извън града. Няколко цигански колиби бяха разпънати там“, пише Вазов през 1905 г. И допълва: „Първото обиталище на депутатите обаче не е белокаменната постройка, а дъсчена барака за зрелища. Тя била скована в южната част на Градската градина. Народното събрание се събираше в бараката, в която амбулантната трупа на Георгя Попова даваше представленията си“. Константин Иречек пък разказва, че когато за първи път видял въпросната барака, решил, че там се провеждат изложби на добитък. Чак по-късно разбрал, че това бил българският Парламент. Скоро въпросният скован коптор пламва и изгаря до основи.

В книгата си „Неизвестно за известните български родове, улици и сгради“ Мариана Първанова потвърждава хипотезата с бараката и катуна. „Малцина софиянци знаят, че първоначално Народното събрание се е намирало на друг адрес – в Градската градина, на мястото на сегашната столична галерия. А малко по-късно е било временно преместено на ул. „Московска“ (сега „Къщата с часовника“). През 1884 столичната управа му предоставила парцел за строителство в тогавашните покрайнини на града.

Тук, в най-високата точка на столицата, се намирал древният некропол на антична Сердика. Според народното поверие проклятие тегне върху сграда, издигната върху костите на мъртъвци.“

Най-ценното нещо в сградата са дървените банки на депутатите – преди за 120 души. Сегашните са изработени през 60-те години на миналия век от варен бук по уникална технология. Сглобявани са на цели редове по доста сложен начин.

Най-въздействащо обаче е фоайето от северния вход с белите стълбища и двата реда колонади. Тук особено впечатлява огромният кристален австрийски полилей, тежащ повече от тон. Той се сваля веднъж годишно, за да бъде почистен.

По своето архитектурно решение уникален е и Клубът на народния представител – познат повече като депутатското кафене. Навремето това помещение е използвано от Тодор Живков за конфиденциални срещи. За него специално била направена дървена врата, през която можело да се влезе от трибуната направо в кафенето, припомня Първанова.

Едно от най-ценните неща е библиотеката. Само тук могат да се намерят всички стенографски дневници от заседанията на българския парламент от неговото учредяване през 1879 година до сега. Добре познатият на всички българи девиз „Съединението прави силата“ е бил махнат само веднъж през 1938 г. и заменен с „В съединението е силата“. Промяната обаче не била възприета добре и старият надпис бил възстановен.


Мястото е било римско и турско гробище – но не какво да е, а за крадци, убийци и други бандити в тогавашната Османска империя. Като че ли това зарежда с лоша енергия депутатите, които от над век свършиха много неща, които изобщо не са за припомняне и разказване. Но тази прокоба си има последствия и панически опити за бягство от нея. Безспорен факт е, че след 10 ноември се положиха неуморни усилия Народното събрание да бъде преместено от тази сграда, но всички до един са неуспешни. За най-подходящо място винаги се е считал бившият Партиен дом, където е бил шикозният за времето си кабинет на Тодор Живков. Бивши депутати се шегуват обаче, че тази идея не е била приемана еднозначно, защото някои народни представители вярвали, че в Партийния дом още бродят червени призраци и че тръпки ги побиват само като минат край сградата.

Подозренията се засилват и от мрачния факт, че броени дни след спечелване на конкурса за основен ремонт и преустройство на сградата, умира авторът на проекта арх. Борис Камиларов. А той е предвиждал този „шедьовър“ на комунистическата грандоманщина да бъде облагороден и очовечен със стъклена фасада. Конкурсът за Партийния дом е проведен, когато шеф на Парламента е проф. Огнян Герджиков, който е и най-големият радетел за преместването на заседанията в бившата соцобител. Герджиков обаче се отказва след смъртта на арх. Камиларов, както и поради тръгнали слухове, че се кани да сложи някой и друг лев в джоба си от предстоящия ремонт. В крайна сметка и до днес в Партийния дом се провеждат само заседания на парламентарни комисии.

Неочакваната смърт на арх. Камиларов обаче пак отприщва слуховете за прокобата над Парламента и за двете гробища под него. Твърди се, че кабинетът на шефа на Народното събрание е точно върху римското гробище и според някои учени за това дори има исторически документи. Под северната част на сградата пък е било турското, наречено още „позорно“. Може пък духовете на престъпниците да се разхождат невидими и да тормозят депутатите – от някога и сега.

Неотдавна езотерикът Иван Марков обяви пред медиите, че в цялата сграда на Парламента са вградени демонични символи. Според него демоничните знаци са поставени още по времето на Георги Димитров. Твърди се, че през 1947 г. е предприет мащабен ремонт, който се ръководи от тогавашния парламентарен шеф Фердинанд Козовски. Самият Димитров бил спряган за последовател на тайно окултистко движение на злото, а Козовски бил неприкрит сатанист, свидетелстват съвременници.

В ремонта на старата сграда се намесва и масонът Кимон Георгиев (тъст на бившия омбудсман и председател на НС Гиньо Ганев). По нареждане на Георгиев във фоайето са монтирани обърнати конуси, поставени в три редици по шест. По този начин се образувало нумерологичното число 666, възприето като символ на дявола. Розетката, монтирана на тавана на пленарната зала, съдържа пентаграми, които нарушават положителната енергия, продължава езотерикът. Сатанинските знаци, вплетени и в килима на Парламента, са тълкувани като хипнотизиращи и отнемащи позитивното излъчване на присъстващите.

„До момента обаче не е открита защита, която да спаси от демонистките сили избраниците на народа“, твърди Марков. Избавлението на депутатите било в премахването на дяволските символи и в основния ремонт на Парламента или в смяна на сградата. Езотерикът е убеден, че всички окултни символи в Парламента създават дисхармония. „Съвкупността от лоша енергия напълно съвпада с поведението на депутатите“, категоричен е Иван Марков.

инфо: http://www.standartnews.com

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

3 коментара
  1. Виктор Петров 4 години ago
  2. Аз 4 години ago
  3. Veselina Iordanova 4 години ago

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.