Нашествието на германските мумии

Снимката е илюстративна

Мумии в Германия? Да, няма грешка

Те изскачат по една, по две, по десетина. На всеки няколко месеца пристига съобщение, че някой е намерил в подземията на замъка или църквата си прекрасно запазени мумии. Те са на по 300-350 години, от Новото време. И са пръснати из цяла Германия.

За тях се знае много малко, за разлика от далеч по-старите им “посестрими” в Египет. Те обаче са също толкова загадъчни и крият история, която все още не е изучена от специалистите.

Защо въобще са мумифицирали хора по тези земи, е основният въпрос, на който няма отговор. До неотдавна не беше ясно и как всъщност са се запазили в продължение на стотици години телата на мъже, жени и деца, включително копринените им рокли и кожените обувки.

Днес историците започват да повдигат завесата.

Фрайхер фон Холц не получава много подаръци от съдбата.

Въпреки че е от благородническо семейство, животът му не е лесен. По време на 30-годишната война (1618-1648) се бие като наемник за шведската армия. Не пада обаче убит на фронта, смъртта го застига по съвсем негероичен начин – на 35-годишна възраст умира от грип или отравяне на кръвта. И чак тогава става важен.

Роднините му го обуват в скъпи ботуши от телешка кожа. Полагат останките му на специално място – в луксозна гробница във франкския замък Зомерсдорф край Ансбах (днешна Бавария). Там той се ползва с привилегията на египетските фараони – тялото му не се разлага.

370 години след смъртта си благородникът все още лежи добре запазен в своя саркофаг, все още с кожените си ботуши. Неотдавна тялото му напуска за пръв път покоите си в замъка и е подложено на основен преглед от археолози от музеите „Райс-Енгелхорн” в Манхайм. Специалистите са категорични: той няма никакви външни наранявания и е бил в цветущо здраве, преди да го покоси смъртоносната инфекция.

Екип от учени изследва мумията с компютърен томограф и реконструира лицето й. Резултатът е, меко казано, вдъхващ респект: Фон Холц, чийто ръст от 1,80 м е внушителен за времето си, има широко, четвъртито лице – като на състезател по ръгби, и изумително здрава челюст, с която е можел да чупи орехи.

Защо обаче е мумифициран?

“Ние познаваме историята на египетските мумии по-добре от това, което се намира в нашите гробници”, признава пред сп. “Шпигел” археологът Вилфрид Розендал. Той е един от малкото учени, които се занимават с оцелелите в подземията тела. Веднъж на 3-4 месеца някой свещеник или барон му съобщава, че е открил мумия под църквата или замъка си. Неотдавна Розендал се натъква на 12 прекрасно запазени тела от една благородническа фамилия в Илерайхен, Швабия.

“Дълго време нямахме никаква представа защо съществуват тези благороднически гробници”, казва Розендал. Наистина, всички намерени мумифицирани тела са на хора от благороднически фамилии.

Документирани до момента са близо 1000 мумии,

съхранени през вековете в подземия в Германия, пише “Шпигел”. В много случаи са запазени и части от дрехите, с които са погребани. До тях са положени и важни предмети: гребени, подправки, монети.

Изумително големият брой елитни гробници принуждава изследователите да променят мнението си: доскоро са смятали, че при мумифицирането става дума за единични и случайни явления, а сега находките навяват на мисълта за ритуал. Може би наистина богатите и могъщите в ранния период на Новото време са желаели съвсем съзнателно да бъдат погребани така, че телата им да се консервират.

На гореща следа в това отношение се натъква археологът Андреас Щрьобл. В писмо до църковния съвет на берлинска църква от 1710 г. една баба на име Катарина Щайнкопен моли починалата й внучка да бъде положена “в арката под църквата, където да издържи на разлагането”. Бащата на детето, придворен съветник, предоставя за тази цел 10 райхсталера – колкото годишната заплата на кочияш по онова време.

В Берлин е най-големият мавзолей,

става ясно неотдавна. 140 мумифицирани тела на благородници се съхраняват под църква близо до Александерплац. След откриването на писмото на баба Катарина учени изследват по-подробно гробницата и установяват, че съществува изключително ефективна вентилационна система. Всички помещения са свързани с малки отвори помежду си и през всичките тези изминали столетия са идеално проветрявани.

И в най-малките гробове в подземията Розендал и Щрьобл намират

отлично измислени системи за проветряване.

Но това не е единственият трик, с който телата оцеляват. Оказва се, че ковчезите под тях са постлани със стърготини, които попиват изтичащите телесни течности като памук.

За съжаление много от гробниците са унищожени през годините заради строителни работи. Често така важните вентилационни отвори са зазиждани от работници поради незнание. А в някои църкви те са затворени съзнателно като предпазна мярка срещу мародери. Щом спре движението на въздуха, за няколко седмици мумиите се предават.

И пак да се върнем на въпроса: откъде възниква този обичай?

99% от мумиите са намерени в протестантски райони: Франкония, Саксония, Тюрингия, Бранденбург, Берлин, Северна Германия. Според археолога Райнер Сьорис от Касел е възможно

реформаторът Мартин Лутер да е в основата

на този култ към мумифицирането. В книгата на Хиоб (част от Библията, която Лутер превежда на немски) Сьорис намира следното изречение, с което подкрепя тезата си: “Аз зная, че моят спасител е жив и той ще ме възкреси от пръстта и после ще се покрие с тази моя кожа и в моето тяло ще види Бог”.

Възможно е заможните протестанти да са прибягвали до мумифициране, защото са се опасявали, че възкресението им няма да се състои, ако тленните им останки изгният в земята. Със сигурност суеверието е играло своята роля. Близките често заграждали ковчега така, че мъртвият да не може да стане. Страхът от призраци, които напускат гробовете си и нападат живите, е бил голям.

Археолозите продължават да се ровят в тайните на миналото. Щрьобл изследва телата от 18. век, намерени под църквата “Йоан Кръстител” в Хановер, разказва “Шпигел”. Там покой са намерили представители на двете благороднически фамилии Фон Хансинг и Фон Гроне. Но има нещо много странно: четири дъщери на едно от семействата умират в 4 последователни години.

Вирус ли е покосил малките? Или става дума за убийство?

Подробно изследване на добре запазените меки тъкани на мумиите вероятно ще даде информация за състоянието на органите им.
Уникален поглед в миналото позволяват и прекрасно съхранените 29 тела под манастирската църква в Риза. Това според археолозите е безценно историческо място. Никъде другаде не е възможно да се изследват такива автентични облекла, носени от богаташите през изминалите столетия.

Едно момиче е със съвършено запазена копринена рокля, а на главата си има шапчица с панделка. Други са с дълги роби и нощни бонета. Почти всички са идентифицирани, не е сигурна самоличността единствено на най-видния, за когото се предполага, че е Ото фон Оделебен.

Саксонският офицер воюва заедно с Наполеон.

През 1812 г. участва в похода към Русия, който завършва с фиаско, а през 1813 г. – в битката край Лайпциг, в която французите са разгромени. После пише книга за Наполеон и военните си преживявания.

Генетичен анализ ще покаже дали това наистина е този прочут офицер. Той също не загива в бой, а издъхва като чиновник на бюрото си.

Заради мумиите в църковния съвет в Риза тече разгорещен спор. Една част от членовете му искат гробницата, до която се стига само по една тясна стълба, да бъде отворена за туристи. Повечето обаче са против, защото се страхуват за опазването на безценното историческо съкровище.

инфо: obekti.bg

Вижте още:

Тайнствена мумия на Хуманоида Атакама

В този булченски магазин мумия рекламира роклите

Мумията на двуглавия гигант Кап Дуа – загадка без отговор

Мистериозната мумия на Сангха Тенсин

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook