На днешния ден преди 50 г. Китай тества първата си атомна бомба

На 16 октомври 1964 г. председателят на Държавния съвет на Китай Чжоу Енлай съобщава на китайския народ новината за успешното изпитание на първата китайска атомна бомба (проект 596). Взривът е осъществен на полигона край езерото Лобнор в Северозападен Китай в Синцзян-Уйгурски автономен окръг.

В началото на 1956 г. ЦК на КПК взема решение за развитие на атомната енергетика, в съответствие с която в Китай се предполага да се създадат стратегически ракети и ядрено оръжие.

Към края на 1956 г. за реализацията на програмата е създадено „Трето министерство на машиностроенето” – аналог на съветското Средмаш, като за ръководител на атомната програма е назначен шефът на Държавната сигурност Кан Шен.

Ядрената програма отначало се изпълнява при активното съдействие от страна на СССР: за периода 1950-1960 гг. Китай е посетен от около 10 000 съветски специалисти в атомния отрасъл, като освен това около 11 000 китайски специалисти и 1000 техни учени от атомния отрасъл преминават подготовка в СССР.

На 7 април 1956 г. е подписано първото съветско-китайско споразумение за сътрудничество в атомния отрасъл. На 15 октомври 1957 г. следва второ споразумение, предвиждащо предаване на Китай на технология за направа на ядрено оръжие.

Строителството на завод за обогатяване на уран в Баотоу и Ланчжоу започва през 1958 г. През юли 1960 г., след усложняване на съветско-китайските отношения, помощта от страна на СССР е спряна, съветските специалисти в Китай са отзовани, но това вече не може да спре хода на китайския атомен проект.

Закономерно идва ядреният опит на 16 октомври 1964 г. Първата китайска атомна бомба е създадена на основата на уран-235 и притежава мощност 22 килотона. По пресмятания на западни експерти програмата струва на КНР $4,1 млрд.

Общо Китай провежда на полигон Лобнор 45 ядрени изпитания (23 въздушни и 22 подземни), като последното е на 29 юли 1996 г.

Първото изпитание на пусната от самолет атомна бомба в Китай е извършено на 14 май 1965 г.

На 17 юни 1967 г. китайците осъществяват първото успешно изпитание на термоядрена бомба на основата на уран-235, уран-238, литий-6 и деутерий. Изпитанието отново е извършено на полигон Лобнор, бомбата е пусната от самолет Hong-6 (аналог на съветския бомбардировач Ту-16) с парашут до 3000 м., където е задействан взрив с мощност 3,3 мегатона. След приключване на това изпитание Китай става петата ядрена държава след СССР, САЩ, Франция и Великобритания.

На 24 септември 1996 г. КНР подписва Договора за всестранна забрана на ядрени изпитания.

Ядреният потенциал на Китай

Определянето на точния състав и мащабът на ядрените сили на Китай е извънредно сложно заради режима на секретност. Според оценка на американски учени, ядреният потенциал на Китай през 2009 г. наброява около 180 боеспособни ядрени бойни глави и 240 конвенционални бойни глави за ракети. Според някои оценки страната би могла към средата на 2020-те години да увеличи два пъти ядрените бойни глави на ракетите, които могат да достигнат САЩ.

В началото на 2011 г. Китай публикува „Бяла книга”, в която потвърждава, че провежда политика за поддържане на ядрен потенциал на „минимално необходимо равнище” и неизползване на ядрено оръжие първи. В същото време Китай въвежда на въоръжение четири нови типа балистични ракети, способни да носят ядрен заряд.

През 2004 г. представители на Китай оповестиха, че притежават най-малък ядрен арсенал от другите ядрени държави, което означава, че по-малък от 200 ядрени глави на Великобритания.

Според мнения на експерти Китай не разполага с достатъчно количество разпадащи се материали. Твърди се, че Китай реално разполага само с 2 тона оръжеен плутоний и 16 тона уран, от които могат да се приготвят едва 450-600 бойни глави. Наличният тритий обаче щял да стигне за 300 бойни глави.

През 2012 г. командващият стратегическото командване на ВС на САЩ генерал Р. Келер заяви, че най-реалистичната оценка на ядрения арсенал на Китай са цифри от порядъка на 240 бойни глави.

През 2013 г. в отчета Military and Security Developments Involving the People’s Republic of China на Министерство на отбраната на САЩ, предназначен за Конгреса, се казва, че китайският ядрен потенциал се състои от 50-75 МБР, разположени на суша и на подводници. Други 1100 балистични ракети с малка далечина не са способни да носят ядрено оръжие.

В Китай навлизат на въоръжение нови подводници „Цзин”, които могат да носят до 12 балистични ракети тип Цзюйлан-2 с обсег на действие 8-12 хил. км. Сега обаче са разработвани нови подводници „проект 096”, способни да носят до 24 ракети Цзюйлан-2.

В бомбардировъчната си авиация Китай разполага с 80 броя изтребители-бомбардировачи Xian JH-7 (Летящ леопард) за доставка на ядрени боеприпаси, които превъзхождат по далечина и полезно натоварване американските F-111. Освен това Китай е закупил от Русия 100 изтребители Су-30, също способни да носят ядрено оръжие.

Китай провежда изпитания и на новите стратегически бомбардировачи Xian H-8 и Xian H-9, които по оценка на експерти са от класа на американските В-2.

инфо: lifebg.net

Вижте още: 

ИМАЛО ЛИ Е ЯДРЕНА ВОЙНА В ДРЕВНОСТТА?

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook