Просвещението – епоха на „светъл разум“ с тъмни последици

Философията, политиката, науката и връзките с обществеността в Европа били радикално ревизирани през целия 18-ти век – който с лека ръка бил наречен „епоха на Разума“ или просто „Просвещение“.

Дейците на Просвещението не само във Великобритания, Франция, но и в цяла Европа поставили под съмнение традиционните християнски ценности на европейската цивилизация и твърдели, че обществото може да бъде подобрено с помощта на рационални преобразования.

Просвещението донесло на света много творби, изобретения, научни открития, правни документи, жестоки войни, бунтове и въстания. Две революции – американската и френската, са пряко вдъхновени от идеалите на Просвещението. Те отбелязват върха на неговото влияние и началото на упадъка му – след тези кървави революционни събития никой вече нямал нужда от него.

Първите лястовици на Просвещението през ХVІІ век са английските философи Франсис Бейкън и Томас Хобс, френският мислител Рене Декарт и водещите представители на натур-философията на Ренесанса – Галилео Галилей, Йоханес Кеплер и Готфрид Вилхелм Лайбниц. Историческите корени на епохата датират от 1680-те години, когато в Англия бил публикуван основният труд на Исак Нютон „Математически начала на естествената философия“, а Джон Лок отпечатал своя „Опит върху човешкия разум“ през 1690 година . Тези две произведения дали научния, математически и философски инструментариум за основните резултати на Просвещението.

През 1784 г. немският мислител Имануел Кант в есето си „Отговор на въпроса: какво представлява Просвещението?“ дал за дефиниция на епохата следната фраза: „Дръзнете да знаете! Имайте смелостта да използвате собствения си разум!“.

Твърдението на Джон Лок, че човешката природа е променлива и знанията се придобиват чрез натрупване на опит, а не чрез достъп до някаква външна истина, математическият анализ на Исак Нютон и неговите оптични теории предоставили мощна база за философската школа на Просвещението.

И все пак през ХVІІІ век не е имало всеобхватно, обединено Просвещение – ако не вземаме предвид широко разклонената мрежа от масонски ложи, чрез която неговите революционни идеи се разпространявали. Така се създали френска, шотландска, английска, немска, швейцарска и американска версия на „века на Разума“.

Често мислителите изразявали диаметрално противоположни възгледи. Така например, Лок се различавал от Хюм, Волтер от Русо, Фридрих Велики от Томас Джеферсън. И все пак тези дебати и разногласия се основавали на общите теми на Просвещението – рационално разбиране за природата и света, борба срещу християнството, вяра в т. нар. „исторически прогрес“.

След като възприело идеите и възгледите на френските мислители Волтер, Русо, Монтескьо, Буфон, Дени Дидро, Висшето Просвещение получи характеристиката, която му била дадена във „Философски речник на Волтер“ – че то е „хаос от ясни идеи“. Този труд нападал яростно християнството и Църквата. „Философският речник “ е чаша, която трови всички хора на всяка възраст с отровата на безбожието…“ – пише абат Шодон.

Друга важна идеологическа публикация от този период е „Енциклопедия“ на Дени Дидро, в която водещите фигури от епохата обединяват усилията си да прокарат нови идеи, способни да разрушат тогавашното общество.

ХVІІІ век е периодът на т. нар. „просветени монарси“ като пруския крал Фридрих Велики, който, според собствените му думи, позволявал на поданиците си „да разсъждават колкото искат за каквото искат, само да се подчиняват“. В „епохата на разума“ явно на краля не му достигал достатъчно разум да осъзнае, че под такъв благовиден предлог ще дойде момент, когато поданиците ще забравят за „подчинението“.

„Просветени революционери“ като американските „бащи на нацията“, робовладелците Томас Пейн и Томас Джеферсън, отразили идеите на Просвещението в „Декларацията на независимостта“, с която били образувани САЩ.

Това била епоха на упадък на вярата в Бога и спад на влиянието на Църквата. Джон Лок, заедно с френския мислител Пиер Бейл, се отдали изцяло на идеята Църквата да се отдели от държавата – като първа крачка към окончателното й унищожаване. Материалистите търсели „научни“ аргументи в опит да докажат, че Вселена сама, без намесата на Бог, определя своя ход.

Епохата на Просвещението е време на разцвета на тайните общества. Масони, розенкройцери, илюминати „преобръщали световната духовна система“, предлагали „нов морал“, езотерични ритуали и церемонии. За разпространението на тези идеи били създадени нови интелектуални платформи – градски кафенета, аристократични и литературни салони. Тогава все още се спазвала някаква атмосфера на тайнственост. Но в наше време вече са отхвърлени всякакви „теории на конспирацията“ и когато днес туристи посещават Вашингтон, им предлагат обиколка на града с подробни разкази за масонските символи, втъкани в неговия архитектурен план.

Великата френска революция, започнала през 1789 г., е кулминацията на по-късното Просвещение. Провеждана под мотото “Свобода, равенство, братство”, тя не само заменила стария ред с нов, но извършила такъв масов терор, пред който бледнеят всички масови кланета на свирепи владетели или деяния на католическата Инквизиция. Руската революция през 1917 г. се провела като нейно копие – неслучайно Ленин дълги години изучавал опита и резултатите от френската революция в библиотеките на Цюрих и Женева

Така Просвещението се оказало само преходен етап, който подготвил почвата за кървавите тоталитарни диктатури на ХХ век, независимо от добрите намерения на неговите дейци и активисти. Но това не би трябвало да ни учудва. Известно е с какво е покрит пътят към ада…

източник: iskamdaznam.com

Вижте още:

10 страховити фотографии от викторианската епоха

Плътската любов – табу през епохата на Възраждането

5 от най-ужасните професии, които хората са имали по време на Викторианската епоха

Истини и легенди за философския камък

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook