Сакралният смисъл на числата (част 2)

продължение от част 1

От  дълбока древност числата играят важна и многостранна роля в живота на човека. Древните хора са им приписвали специални и свръхестествени свойства – едни числа са вещаели щастие и успех, други можели да предизвикат удар от съдбата.

В предишната статия ви представихме символиката на цифрите от 0 до 4. Днес продължаваме.

Цифрата 5

Това е числото на свещения брак, тъй като се явява сбор от женското (четно) число две и мъжкото (нечетно) три.

В гръцко-римската традиция петицата е число на бракосъчетанието, любовта, единението; число на Венера, тъй като годините на Венера образуват групи по пет години. Аполон като бог на светлината притежава пет качества – той е всемогъщ, всезнаещ, вездесъщ, вечен, единствен.

В християнството петицата символизира човека след грехопадението; петте сетива; петте точки, образуващи кръст; петте рани на Христа; петте риби, с които са се нахранили пет хиляди души, петокнижието на Мойсей.

В будизма сърцето има четири посоки, които заедно с центъра образуват петица и символизират универсалност. Съществуват пет Дхиани Буди – Вайрочана, Акшобхя, Ратнасамбхава, Амитабха и Амогхасидхи.

Китайците имат пет елемента, пет атмосферни субстанции, пет състояния, планети, свещени планини, зърна, цветове, видове вкус, отрови, могъщи амулети, основни добродетели, посвещения, вечни идеали, пет вида отношения в човечеството.

В еврейската традиция пет е сила и твърдост, разбиране на същината.

В Кабала петицата означава страх.

В индуизма това са петчленни групи на света, пет елемента на финото и дълбоко състояние, пет основни цвята, сетива, петте лика на Шива и два пъти по пет въплъщения на Вишну.

В исляма – петте стълба на вярата, петте божествени присъствия, петте основни догми, петте действия, петкратната ежедневна молитва.

Цифрата 6

Означава равновесие, хармония. Най-плодовитото от всички числа (Филон).

В нумерологията цифрата 6 означава съюз между два триъгълника – мъжки и женски, единият от които стои върху основата си, а другият е обърнат с върха надолу. Този знак е добре известен като щита на Давид (звездата на Давид, шестоъгълник, изобразен на знамето на Израел.

Цифрата 7

Смята се и за свещена, и за божествена, и за магическа, и за щастлива. Седмицата е почитана много столетия преди нашата ера, в Средновековието, почита се и днес.

Във Вавилон в чест на главните богове бил построен храм със седем стъпала. Жреците на града твърдели, че хората след смъртта, преминавайки през седем врати, попадат в подземното царство, заобиколено от седем стени.

В Древна Гърция числото седем е наричано число на Аполон, един от най-важните богове на олимпийската религия. От митологията е известно, че атиняните ежегодно изпращали седем младежи и седем девойки на Минотавъра, обитаващ лабиринта на остров Крит. Дъщерята на Тантал – Ниобия, имала седем синове и седем дъщери; Нимфата Калипсо от остров Огигия държала Одисей в плен седем години; цял свят знае седемте чудеса на света и т.н.

Древният Рим също боготворил цифрата 7. Самият град е построен на седем хълма, река Стикс около подземното царство седем пъти обтича ада, разделен при Вергилий на седем области.

Християнството, юдаизмът и ислямът признават седеметапния акт на създаването на Вселената. Но в исляма цифрата 7 има особен смисъл – седем небеса; попадащите на седмото небе изпитват висше блаженство. Затова цифрата 7 е свещена за исляма.

В християнските свещени книги цифрата 7 се споменава много пъти: Всеки, който убие Каин, ще бъде седемкратно отмъстен; „и изминаха седем години на изобилие… и настъпиха седем години на глад“, „И изброй си седем съботни години, седем пъти по седем години, за да ти излязат в седемте съботни години четирийсет и девет години…“ и т.н.

Великият пост при християните е седем седмици. Известни са седем чина ангелски, седем смъртни гряха. В много страни съществува обичай на коледната трапеза да се поставят седем блюда, чието название започва с една буква.

В браминските и будистките вярвания и богослужения цифрата 7 също е свещена. От индусите е тръгнал обичаят да се даряват седем слона за щастие – фигурки от кост, дърво или друг материал.

Седмицата много често е използвана от знахари, гадателки, вещици: „вземи седем пакета със седем различни билки, запари ги със седем води и пий седем дни по седем лъжици…“

С цифрата 7 са свързани множество загадки, знаци, поговорки: „Седем пъти мери, един път режи“, „Зад седем морета“ и т.н.

Цифрата 8

Осем е числото на новооткрития рай, а също възобновление, възстановяване, щастие. Осмият ден пораждал нов, съвършен човек. След седем дни на пост и покаяние, на осмия настъпва духовно обновление.

При питагорейците 8 означава триизмерност и стабилност.

В шумеро-семитската традиция 8 е магичното число на Небето.

При будистите осмицата е пълнота, съвкупност на всички възможности. Осемте символа на доброто предзнаменование.

При китайците осмицата означава цяло, всички възможности в проявен вид, успех. Ба гуа са осем триграми и двойки противоположности, обикновено разположени във вид на кръг, който символизира времето и пространството. Осемте радости на човешкото съществуване.

В християнството означава възстановяване и възраждане. Кръщелният съд обикновено е осмоъгълен, което символизира мястото на възраждане. Осемте блаженства.

В Египет осем е числото на Тот.

При евреите – числото на Господа; осемте дни освещаване на Храма.

В индуизма 8х8 означава редът на небесния свят, установен на земята. Строежът на храмовете възпроизвежда мандала, на която е присъща същата символика – 8х8. Съществуват осем области на света, осем слънца, части на деня, чакри.

В исляма – престолът, управляващ света, се държи от осем ангела, съответстващи на осемте посоки и осемте групи букви от арабската азбука.

При японците осем означава много; на небето има осем богове.

Цифрата 9

Означава всемогъщество и представлява Тройна триада (3х3). Това е числото на окръжността, оттук и делението на 90 и 360 градуса.

При питагорейците деветката е пределът на всички числа, в който съществуват и се въртят всички останали. Това число е небеснои ангелско, раят на земята.

Девет е свещено число в скандинавската и древногерманската символика.

В християнската символика деветката фигурира рядко. Има тройни триади на ангелските хорове, девет сфери и кръга около ада.

При будистите цифрата 9 е висша духовна сила, небесно число.

При китайците 3х3 е най-благоприятните от всички числа, означаващо също осемте посоки плюс център в качеството на девета точка, както в Залата на Светлината. Има девет основни обществени закона и девет класа чиновници.

В гръцко-римската традиция съществуват девет богове, а по-късно – и девет музи.

При евреите деветката е чисто разбиране, истина, тъй като деветката възпроизвежда себе си при умножение.

В Кабала символизира за деформиране.

Числото 10

Число на Космоса, десетката съдържа всички числа, а следователно – всички неща и възможности; това е основа и превратна точка на всички сметки.

Означава нещо всеобхватно, закон, ред, власт.

1+2+3+4=10 – символизира божественото; единицата означава точката, двойката – дължината, тройката (тригълник) – плоскостта, четворката – обемът или пространството.

При питагорейците десетката е възобновяване на реда, съвършенство.

В Рим това число се изобразявало със знака Х – съвършена фигура, означаваща пълнота.

Десетката също е число на края на пътешествието и завръщането в изходната точка. Одисей е странствал девет години, а на десетата се върнал. Троя била в обсада девет години и на десетата паднала.

При китайците десетката се изобразява във вид на кръст, чийто център е образуван от йероглифа чи, което символизира човешкото Аз, пред който лежат два пъти – ин и ян, това е съвършената фигура. Десетте небесни стебла (Ган) вероятно са свързани с десетдневната седмица на най-разпространения цикъл.

При християните Десет са Божиите заповеди, притчите за десетте девици, таланти. На Бога е посвещаван десятък.

В Кабала десет е числовата стойност на буквата J-йод – Вечното Слово, първата буква на името на Бога. Символизира блестящата способност към разбиране, божествената подкрепа.

В исляма голяма роля играе юшурът (десятък), данък върху земите, който трябвало да отива за общи нужди.