Седем начина да се почувствате в отвъдното

Преходът от живота към смъртта в обикновеното съзнание често се асоциира с ярка светлина в края на тунела.

Но както изяснява BBC Future, фиксирани са съобщения за много други доста странни случаи и учените възнамеряват най-сетне да изяснят това.

През 2011 година господин А, 57-годишен социален работник от Англия, постъпва в болницата в Саутхемптън, след като припада по време на работа.

Лекарите тъкмо поставят катетър в слабините му, когато сърцето му спира. А когато спира постъпването на кислород в мозъка, осцилограмата се протяга в тънка нишка. Господин А. се възнася. Но независимо от това той помни какво се е случило после.

Персоналът незабавно прилага автоматичен външен дефибрилатор (АВД), машина, която чрез електрошок дава възможност отново да се пусне сърцето. А. чува как механичен глас произнася два пъти: „Дайте разряд!“ Между тези две команди той отваря очи и вижда странна жена, която го приканва от далечния ъгъл на стаята, летейки някъде под тавана.

Той се присъединява към нея, оставяйки своето невиждано тяло там, където то се намира. „Почувствах, че тя ме познава. Чувствах също, че мога да ѝ се доверя и че тя не е тук без причина. Но каква беше тази причина, не знаех – спомня си по-късно А. – В следващата секунда вече бях там горе и гледах отвисоко себе си, сестрата и още някакъв плешив мъж.“

Проверката показва, че в болничните записки са отбелязани две устни команди за прилагане на АВД. Дадените по-късно от господин А. описания на намиращите се в стаята хора, които той не можел да види, преди да загуби съзнание, и техните действия също са абсолютно точни. Той описва неща, случили се за три минути, за които, ако се доверяваме на нашите знания по биология, той не е можел да има представа.

Историята на мистър А., описана в доклад, публикуван в списанието на Европейския съвет по реаниматология, е само един от случаите, които опровергават общоприетите представи за предсмъртните състояния на човека. Досега изследователите изхождаха от това, че щом сърцето престане да бие и да изпраща животворящи потоци кръв в човешкия мозък, човек престава да осъзнава себе си и всичко наоколо.

От този момент човек всъщност е мъртъв. Но колкото по-надалече се придвижваме в изучаването на науката за смъртта, толкова по-добре започваме да разбираме, че такива състояния са обратими.

В продължение на много години тези, които са успели да се върнат от подобни непостижими за разума места и състояния, нерядко са споделяли спомени за преживените от тях събития. Докторите в повечето случаи не обръщат внимание на такива свидетелства и ги наричат халюцинации, а изследователите доскоро не горяха от желание да се потопят в изучаването на подобни състояния на „почти смърт“ основно поради това, че ги смятаха за излизащи извън пределите на научното познание.

Но Сам Парния, лекар, който се занимава с пациенти в критични състояния, и директор на изследванията в областта на реаниматологията в Медицинската школа към университета „Стони Брук“ в Ню Йорк, съвместно с колеги от 17 лечебни и научни центрове в САЩ и Великобритания, решили да поставят край на гаданията за това, което изпитват и не изпитват хората, намиращи се на смъртен одър.

Учените смятат, че са успели да съберат научни данни за потенциално последните моменти от живота на умиращите. За четири години те анализирали повече от две хиляди случая на спиране на сърцето, тоест моментите, когато сърцето престава да бие и човек официално се смята за мъртъв.

Сред тези пациенти лекарите успели да върнат от мъртвите 16%. Парния и колегите му успели да поговорят със 101 от тях, тоест с всеки трети.

„Нашата цел беше да се опитаме да разберем на първо място какъв е той, смъртният опит, от ментална и когнитивна (познавателна) гледна точка – казва Парния. – И още. Ако си имаме работа с хора, които твърдят, че са възприемали случващото се в момента на смъртта слухово и визуално, трябва да разберем действително ли са осъзнавали какво се случва с тях.“

Седем привкуса смърт

Господин А. не е единственият пациент, в чиято памет се е съхранила собствената му смърт. Почти 50% от хората, които са били запитани от изследователите, са успели да си я припомнят. Но за разлика от господин А. и още една жена, чийто разказ за пребиваването извън собственото тяло не може да бъде проверен въз основа на външни данни, опитът на другите пациенти, изглежда, не е бил свързан с тези събития, които са се случили непосредствено във времето на тяхната смърт.

Вместо това те възпроизвеждали някакви подобни на съновидения халюцинаторни сценарии, които Парния и съавторите му разбили на седем тематични категории.

„Повечето от тях не съответстват на това, което се нарича околосмъртно преживяване – казва Парния. – Изглежда, че менталното възприятие на смъртта е доста по-широко, отколкото се смяташе в миналото.“

Седемте тематични категории на преживяванията са такива:

• страх;
• видения на животни и растения;
• ярка светлина;
• насилие и преследване;
• дежавю или „вече видяно“;
• видения на семейството;
• спомени за събития след спирането на сърцето.

Тези ментални преживявания варират по своя характер от напълно ужасяващи до предизвикващи състояние на блаженство. Някои хора например си спомняли, че изпитвали чувство на страх, страдания или преследване.

„Трябваше да премина през някакъв ритуал и това беше ритуално изгаряне – спомня си един от пациентите. – С мен бяха четирима души и всеки, който лягаше, умираше… Виждах как погребват хората във вертикално положение.“

Друг си спомня как го „дърпали дълбоко под водата“, а още един разказва: „Казаха, че ще умра и че най-бързият начин да умра е да произнеса последната кратка дума, която мога да си спомня.“

Впрочем другите запитани изпитвали противоположни усещания. 22% съобщили, че изпитвали състояние на „умиротворение и приятност“. Някои виждали нещо живо: „всякакви растения, но не цветя“ или „лъвове и тигри“, някои се озовавали в сияние на „ярка светлина“ или се присъединявали към семейството си.

Други съобщавали за ясно усещане на дежавю: „Знаех какво възнамеряват да направят тези хора, преди да са го направили.“ Изострени чувства, изкривено възприятие на хода на времето и чувство на откъснатост от собственото тяло също се оказали доста разпространени усещания, за които разказвали преживелите смъртта.

Макар да е „напълно очевидно, че хората изпитват нещо по времето, когато са мъртви“, казва Парния, това, как тези индивиди интерпретират своите преживявания, напълно зависи от техния минал живот и опита, точно както и от предишните им убеждения.

Някой роден в Индия може, връщайки се от мъртвите, да разкаже, че е видял Кришна, а човек от Средния запад на САЩ след аналогично преживяване да разкаже, че е видял Бога, какъвто си го представят американските християни, живеещи в този край.

„Ако баща от Средния запад каже на своето дете: „Когато умреш, ще срещнеш Исус и той ще бъде преизпълнен с любов и състрадание“, разбира се, детето ще си представи точно това – разказва Парния. – Той ще се върне и ще каже: „Да, татко, ти беше прав. Наистина видях Исус!“

Но нима някой от нас може всъщност да познава Исус или Бог Отец? Вие не знаете какъв е Бог. И аз не зная какво е това Бог. Освен че е човек с дълга сива брава. Но това е всичко на всичко картинка.“

„Понятие си нямам какво означават всички тези неща – душа, рай, ад. Съществуват очевидни хиляди и хиляди различни интерпретации, които зависят от това, къде сте се родили и какъв е вашият жизнен опит – продължава той. – Важно е да се отделят всички тези свидетелства от религиозните учения и да се разгледат те обективно.“

Типични случаи

Учените засега не са успели да установят признаците, които предварително да сочат кой най-вероятно ще може да си спомни собствената си смърт. Те също не могат още да обяснят защо едни хора преживяват ужасяващи сценарии, а други, напротив, изпадат в еуфория.

Както казва Парния, има вероятност хората, преживели „почти смърт“, да са доста повече, отколкото сочат цифрите, получени в хода на изследването. При мнозина спомените за това просто се изтриват в резултат на оток на главния мозък след спиране на сърцето, както и вследствие на силните успокоителни средства, които им дават в болницата.

Дори ако хората не могат ясно да си спомнят какво са изпитвали по време на смъртта, този опит може да окаже въздействие върху тях на подсъзнателно ниво. Парния издига хипотеза, с чиято помощ се надява да обясни различните реакции на пациентите, изпитващи спиране на сърцето, след оздравяване – едни губят страх пред смъртта и започват да се отнасят към живота по-алтруистично, при други се развива посттравматично стресово разстройство.

Парния и колегите му вече планират въз основа на получените данни да проведат нови изследвания, с които да решат някои от тези проблеми. Те също се надяват, че работата им ще помогне да се разшири традиционният дискурс за смъртта, за който са характерни крайности, и да го освободи от ограниченията, свързани с религиозни възгледи или скептичен подход.

Смъртта следва да се разглежда по същия начин, както всеки друг предмет от научното познание.

„Всеки, който има повече или по-малко обективен ум, ще се съгласи, че тук са необходими по-нататъшни изследвания – казва Парния. – Ние имаме и средства, и технологии. Дойде време да го направим.“

инфо: megavselena.bg

Вижте още: 

СПОМНЕТЕ СИ МИНАЛИТЕ ЖИВОТИ С ПОМОЩТА НА СЪНИЩАТА

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook