Четвъртият кръстоносен поход

В началото на ХІІІ век на престола в Рим е предприемчивият папа Инокентий ІІІ. Тъй като Третият кръстоносен поход оставя Йерусалим в ръцете на арабите, папата си поставя за цел да промени това положение и да отвоюва за християните свещения град чрез рицарите-кръстоносци.

По време на един турнир във феодалния замък Екри година преди началото на ХІІІ век, започва фактическата подготовка за похода. Планът е армията на кръстоносците да наброява около 30 хиляди човека, от тях над 4000 рицари, двойно повече оръженосци и около 20 хиляди пехотинци, които да бъдат основната масова сила.

Целта е да се достигне Египет с кораби, а оттам по суша да се придвижат до светите земи. Венеция, в лицето на дожа Енрико Дандоло, се наема да превози армията, тъй като разполага с кораби и подходящи пристанища срещу предварително уговорена сума.

Три години по-късно във Венеция се събират много по-малко кръстоносци, отколкото се предвижда първоначално. Числото им е около 12 хиляди и за да се плати уговорената сума, всеки трябва да даде много повече от предвидените първоначално пари.

Тъй като рицарите не разполагат с такива средства, дожът им предлага да компенсира недостатъчната сума с друга услуга. Кръстоносците трябвало да нападнат конкурента на Венеция в търговските дела – Зара. Градът по това време е във владение на унгарците и скоро бива превзет, а папата отлъчва от лоното на църквата инициаторите.

В същото време Византийската империя преживява повратни моменти. Алексий, син на сваления император Исак ІІ Ангел, търси съюзници, за да си върне престола. Да му помогне се наема зет му Филип ІІ, швабски херцог, който също така е братовчед на водача на кръстоносците Бонифаций Монфератски. В замяна на помощта Алексий обещава неизпълними неща. Те включват изплащане на целия дълг на кръстоносците към Венеция; изпращане на 10 хиляди човека за подсилване на похода; издръжка на 500 рицари в светите земи; превозване с византийски кораби на похода и власт на папата над Източното православие. Договорът е подписан на остров Корфу и с това се променя целта и посоката на начинанието.

Рицарите достигат византийската столица и я обсаждат. След 3 месеца градът пада и е подложен на безмилостно плячкосване. Алексий не успява да изпълни обещанието си и върху руините на Византия кръстоносците изграждат Латинската империя, начело на която е поставен граф Балдуин Фландърски. Така от религиозно-военна цел походът се превръща в търговско начинание, довело до завладяване на Византийската столица.

Тези събития опорочават целта на похода и задълбочават конфликта между двете крила на християнската църква. Незначителна част от рицарите, поели на поход за освобождаване на светите земи, стигат до крайната точка. Силите им са толкова незначителни, че не променят същността на създаденото положение.

инфо: sanovnik.bg

Вижте още:

От целия свят, само 7 жени имат право да носят бяло пред папата

Папата отдавна бил наясно с присъствието на извънземни на Земята?

Балтазар Коса – най-греховният папа, обвинен в изнасилване, изтезания и пиратство

Папа Йоан Павел II е имал тайна връзка с омъжена жена

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook