10-те най-деструктивни начина на поведение (част 2)

мислипродължение от част 1

Опитваме се да видоизменяме телата си

До 2015 г. 17% от американците ще си правят козметични процедури, предвижда индустрията. Някои го наричат изкуство, начин за убиване на времето, бунт срещу властта или себе-разкрасяване, но като цяло, имайки предвид, че хора са умирали от козметични процедури, какво ни прави толкова склонни да преправяме телата си?

Първо, тези процедури са лесно достъпни и разнообразни, а още повече, че и практиката има корени в древността, честно свързани с култове и религии или сила и власт, така че голяма част от модерната пластична хирургия, разкрасителни процедури и тату арт се сравняват удобно с древните практики. Хората са променяли формите на главите си, удължавали са вратовете си, разтягали са устните и ушите си, боядисвали са телата си или са разкрасявали кожата си с перманентни бижута от хиляди години.

Може би най-силната мотивация за за този тип деструктивно поведение в наши дни е в името на красотата – или поне в името на това, което определена група смята за красиво. Съблазънта на красотата не може да се отрече като основен мотиватор за това хората да променят телата си. Проблемът е в това, че живеем в общество, в което хората отдават голямо значение на външния вид. Красивите хора по-бързо грабват вниманието на другите, слабите по-бързо и лесно си намират работа и започват да се изкачват в йерархията, а, според едно скорошно изследване, купувачите са по-склонни да извършват покупки, ако продавачът е красив.


Стресът

Стресът може да е смъртоносен, повишавайки риска от сърдечни проблеми и дори рак. Води до депресия, която от своя страна може да доведе до самоубийство – друго деструктивно поведение, което е уникално човешко.

Но защо всъщност се стресираме е трудно да се определи. Истината е, че модерната работа е източник на значителен стрес за много хора, какъвто са и децата. Според Международната организация на труда повече от 600 милиона хора по света работят по над 48 часа на седмица. А напредъкът в технологиите – смартфоните и широкодостъпният интернет – допринася за замъгляването на границата между работата и свободното време. Около половината американци носят работата си вкъщи, твърдят изследователите.

Стресът от това да си родител, докато и работиш, е доказан в едно изследване от 2007 г., в което било установено, че по-възрастните хора са по-малко стресирани. „Повечето от тях живеят сами или само с партньора си”, обяснява Гуенит Фишър, организационен психолог в Института за социални проучвания към Университета на Мичиган. „Те нямат същите конфликти между работата и личния живот като по-младите работници, които се борят с отговорностите около децата, успоредно с работата и личните си нужди”.

Експертите препоръчват да правим упражнения и да се наспиваме, защото това са две от най-ефективните средства срещу стреса.

Хазартът

Хазартът също изглежда е в гените ни и е дълбоко вкоренен в мозъка, което обяснява защо това потенциално деструктивно поведение е толкова често срещано. Дори маймуните рискуват по сходен механизъм. Изследване, проучващо склонността на маймуните да поемат рискове за получаването на награда под формата на сок, открило, че, дори когато потенциалната награда е намалена, приматите действат ирационално и рискуват заради шанса да получат още мъничко.

Хората, обсебени от хазарта, често възприемат на мозъчно ниво изплъзналата се за малко победа по сходен начин като истинската победа, което повишава мотивацията им да залагат. Когато планират предварително колко ще заложат, те са напълно рационални. Но, ако изгубят, рационалността се изпарява, те променят плана си и залагат дори повече.

Клюкарството

Хората сме еволюционно програмирани да съдим и да говорим за другите без значение колко болезнено може да е това за тях.

Ето как приматологът Робин Дънбар вижда нещата: Бабуните се чешат и чистят взаимно, за да заздравят социалните си връзки. Но ние, хората, сме по-еволюирали, затова използваме за социализирането клюките. И двете са заучени поведения.

Клюките поставят границите в групата и повишават самооценката. В много случаи целта на клюките не е извеждане на истината. От основна важност е само връзката, която клюкарството изковава, често за сметка на трети човек.

„Когато двама души споделят неприязън към трети, клюките ги сближават”, обяснява Дженифър Босън, професор по психология в Университета на Южна Флорида.

Подкрепете Световни Загадки!

Ако харесвате Световни Загадки и искате сайтът да продължи да съществува, подкрепете ни с дарение.

Световни Загадки е проект, който поддържаме с огромно желание и ентусиазъм, но и с много труд. Сайтът е безплатен за своите читатели и се издържа от реклама, което не винаги е достатъчно. Ако искате да сте сигурни, че и в бъдеще всички ще могат да имат достъп до информацията на сайта, можете да направите еднократно или месечно дарение с бутона [Donete] по-долу. Благодарим Ви!

инфо: zdrava.bg

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.