10 любопитни факта за вълците (част 2)

продължение от част 1

Вълкът е едно от най-изследваните животни с може би най-много издадена литература, от което и да е друго животно. Доста легенди са изписани за вълка и това обуславя страха на повечето от хората към него. Вълците имат смесена репутация. Те са впечатляващи хищници и предизвикват уважение в някои култури, но в същото време атакуват хора, понякога фатално, и все още убиват домашни животни. България е от малкото европейски държави, в които вълчата популация е значителна. Научете повече за вълците в следващите редове.

6. Размерът на териториите на вълците зависи от това колко плячка има в тях. Територията им може да варира от само 30 кв. км до стотици кв. км, ако плячката е оскъдна. Обикновено вълците избират за леговище естествени убежища: хралупи под корените на паднали дървета, в ниши, по склоновете на оврази, в процепите на скали или други подобни места. Понякога приспособяват дупки на бурсуци, мармоти, полярни лисици и други зверове, по-рядко рият дупки сами. Хищниците разполагат жилището си в глухи, недостъпни места, задължително близо до водоеми, като старателно го маскират и съблюдават всички възможни предпазни мерки при приближаването му, за да не покажат на враговете си къде е скрито потомството. За вълците е характерно, че никога не ловуват в близост до леговището си, а на разстояние 7-10 и повече километра – нещо, което допринася за още по-голямата сигурност на малките.

Вълците са много привързани към веднъж избраното семейно леговище и ловуват в рамките на познат и достатъчно обширен район. Ако не ги преследват, те упорито се задържат в любимата им местност. След като малките поотрастнат, животните престават да ползват постоянно леговище, а се настаняват за почивка на различни, но надеждни места. При това участъците на отделните семейства са изолирани едно от друго, никога не се допират и строго се охраняват от собствениците си. Вълците обозначават границите на заетата територия с помощта на знаци с урина или изпражнения на определени, лесно видими места – на отделни буци пръст, на храсти, около дървета, стълбове и т.н. Този “обонятелен телефон” служи като важно средство за взаимна информация на животните, предодвратява стълкновенията между собствениците на участъка и пришълците, а в размножителния период, способства за срещите на мъжките и женските.

7. Вълците са известни със своя отличителен вой. Много хора мислят, че вълкът вие силно по време на пълнолуние, защото по този начин иска да всее страх сред конкурентите си, а и сред хората в околните населени места. Това обаче изобщо не е така. Вълците не вият само когато има пълнолуние, а винаги, когато навън е нощ. Вълците вият, защото това е основният им начин на общуване, особено когато трябва да изпратят посланията си на по-големи разстояния. С помощта на воя вълците също така разказват на останалите – както от своята глутница, така и от другите – какви промени са настъпили в броя на членовете. След години изследвания на различните начини на виене на вълците е установено, че те дори съобщават дали в глутницата са се родили малки. Когато вие, вълкът споделя със своята глутница дали наоколо има плячка, и евентуално вика глутницата на едно място. Докато вият, вълците вдигат муцуните си нагоре, за да може воят им да се разпространи на възможно по-голямо разстояние. Точно заради тази характерна стойка на горските хищници хората са решили, че вълците вият към Луната.

Понякога вие накуп цялата глутница. Това се случва, когато наближат нови претенденти за територията на глутницата. По този начин виещите вълци ги предупреждават, че ако прекрачат границите на територията им, ще последва смъртоносна атака. Воят се използва и за извикване на членове на глутницата на дадено място. Наблюдения на глутници подсказват, че виенето често става по залез лятно време, преди възрастните да тръгнат на лов. Това се повтаря при завръщането им по изгрев. Вълците вият по-често вечер и рано сутрин, особено през зимата и пролетта. В края на лятото малките вече са поотраснали и вият и при най-малкия стимул.

8. Обикновено само алфа двойката в глутницата се размножава. Чифтосването става веднъж годишно, между януари и април. Вълците обикновено са моногамни – алфа двойката се чифтосва само помежду си. В някои случаи един от алфа вълците се чифтосва с подчинен вълк и, ако партньорът му не успее да го предотврати, се раждат няколко котила.

Бременността продължава от 60 до 63 дни и малките се раждат слепи и напълно зависими от майка си. Раждат се по 1 – 14 малки, средно 6 или 7. Те остават в бърлогата, в която са родени, докато станат на 8 – 10 седмици. Майката обикновено е сама с малките през първите три седмици, но след това всички членове на глутницата помагат при отглеждането им. Малките консумират храна, повърната от възрастните, докато станат на 45 дни. След това се хранят с месо, донасяно от членовете на глутницата.

Женските достигат полова зрялост на 2 години, а мъжките – на 3 години. Повечето вълци напускат родната си глутница, когато са на 1-4 години.

9. Обикновено вълците живеят от 6 до 9 години в диво състояние, като затворени достигат средно до 16 години. Рекордната продължителност на живота на вълк е около 20 години. Смъртността сред малките е висока и малко от тях оцеляват до първата зима.

Основните фактори за смъртността на възрастните вълци са ловът от хората, автомобилните катастрофи и нараняванията от ловувана плячка. Всички болести по домашните кучета засягат и вълците, включително краста и бяс, като понякога предизвикват срив в популацията в даден район. Вълците се адаптират сравнително лесно към промени в числеността на плячката, така че масовият глад е необичаен. Могат да запазват популацията си под силен натиск, стига алфа двойката да не бъде убита.

10. В края на XIX век вълците в България са били с много по-висока численост от днес. Поради ниската численост, през 1985 година, видът бива включен в Червената книга на България. В началото на осемдесетте години на XX век популацията започва бавно да се стабилизира и постепенно наново да се разселва. Вълкът започва вторично да завладява райони, които е напуснал преди двадесетина години. В началото на 90-те години популацията наброява 700-800 индивида. Сега наброяват около 1200.

Необходимостта от съхранението и прецизното проучване на вълчата популация у нас, наложи създаването на Планът за действие за вълка в България. Той е изготвен въз основа изискванията на Директивата за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна и на Закона за биологичното разнообразие. Според Директивата вълкът е приоритетен вид за общността и като такъв е означен с “*”. Включен е в „Растителни и животински видове от значение за общността, чието съхраняване изисква обявяването на специални защитни зони”, както и в “Растителни и животински видове от интерес за общността, чието вземане от дивата природа и експлоатация могат да бъдат предмет на мерки за управление”. В Закона за биологичното разнообразие, вълкът е включен в Приложение IV, в което са видовете под режим на опазване и регулирано ползване от природата.

инфо: 10te.bg

Вижте още:

Три истински истории за деца, отгледани от животни

10 животни, които изчезнаха през ХХ век

Интелектът на животните

Изчезването на животните ще доведе до страшни за Земята и човечеството последици

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook