10 мита за емоциите (и защо те са грешни) – част 1

Чувствали ли сте се някога толкова тъжни, че да се налага да се усмихвате насила, когато общувате с другите? Чувствали ли сте се някога толкова ядосани на някого, че едва сте се сдържали да не му изкрещите какво мислите за него? Чувствали ли сте се някога толкова развеселени от неподходящ коментар, че е трябвало да прехапите устните си, за да не се изсмеете на глас? Ако отговорът ви на някой от тези въпроси е „да“, то вие вече знаете от първа ръка какво означава регулиране на емоциите.
Интересът към емоционалното регулиране датира от зората на историята. Ранните философски и религиозни писания са изпълнени с дискусии за това как да се намали, разшири и съкрати емоционалната реакция. Например великият стоически философ Епиктет предлага съвети за справяне с безполезни емоции, които и днес, почти две хилядолетия по-късно, са все още актуални.

Успешната регулация на емоциите започва с тяхното познаване и разбиране. Колко добре разбирате собствените си емоции? „Ние често сме невежи за това, което е най-близко до нас“, казва Ницше. Нищо не е по-близо до нас, отколкото нашите собствени емоции и въпреки това, ние не ги разбираме.

Вижте някои често срещани заблуди за емоциите:

1. „Не мога да променя начина, по който се чувствам.”

Емоциите са форми на преценка. Емоционалното преживяване на дадено лице обикновено е резултат от субективната му интерпретация (оценка) на дадено събитие, а не самото събитие, въпреки че оценката може да не е точна. Различните индивиди могат да тълкуват едно и също събитие по различен начин: например, скръбта заради смъртта на някого представлява преценка на значението на починалия човек за скърбящия. От друга страна, за да бъде една шега смешна, тя трябва да бъде възприемана като такава от някого.

Когато няма преценка, няма емоция.

Преценката е като откриването на черната кутия на самолетна катастрофа, която е записала данните за полета точно преди катастрофата. Без „психологическата аутопсия“ ние сме в тъмното. Когнитивната терапия се основава на идеята, че голяма част от емоционалната болка е причинена от изкривено (ирационално) мислене.

2. „Емоциите не могат да бъдат изразени с думи.”

Вярно е, че нашият език не е толкова богат, за да обхване цялата вселена, която представлява „вътрешното преживяване”. Но от това не следва, че емоциите са неописуеми. Както бе отбелязано по-горе, емоциите са преценка, която може да се опише и анализира в значителни подробности. Родителите и учителите често насърчават малките деца да „опишат с думи“ какво чувстват, когато са разстроени или тъжни, а изследванията показват, че описването на гнева и страха би било полезно за самоконтрола.

Простият акт на поставяне на чувствата в думи активира контролната система на мозъка (инхибиране) и намалява емоционалните реакции.

3. „Хидравлична метафора“

Според народната психология емоциите са нещо, върху което имаме малък контрол, те са преживявания, които просто ни се случват. В поредица от изследвания Робърт Соломон изучава „хидравличната метафора” на емоциите – идеята, че те се натрупват в нас като парата в двигателя. От решаващо значение е дали те ще избухнат или ще се държат стоически под контрол.

Идеите за пасивността и хидравличната метафора са част от много култури по света. Според Соломон обаче те са до известна степен погрешни или поне не са полезни.

„Възможно ли е да сме просто ядосани? Не, гневът винаги е насочен към нещо или към някого, дори и да е към такъв дифузен обект като „целия свят“. Гневът изисква обект, на който да се гневим. Как това се вписва в народната психология за емоциите? Не много добре“, коментира Соломон.

Робърт Соломон отдавна е привърженик на идеята, че емоциите не са просто неща, които ни се случват. Както посочват екзистенциални философи като Жан-Пол Сартр, ние имаме отговорността да поемем собствеността върху емоциите си. Те не ни притежават, ние ги притежаваме. Да се каже другояче, е да се прехвърли контролът върху една основна част от същността ни.

И тогава там е хидравличната метафора на емоцията. Соломон не е съгласен с идеята, че нашите емоции са предимно физиологически натиск, който се изгражда вътре в нас. Напротив, твърди Соломон, емоциите всъщност са избор. Но не непременно избора в емоционалния момент, а моделите на избора за определен период от време. Помислете дали е възможно някои обичайни емоционални реакции, които имате, да са само навици. И, мислейки прозаично, като вашите навици за пазаруване, те са ограничени от определени фактори (например вашите финансови ресурси), но въпреки това вие трябва да поемете контрола и отговорността за тях.

И така, вместо като тайнствена вътрешна сила, Соломон разглежда емоциите като избори, за които трябва да поемем отговорност. Емоциите са всъщност стратегии.

инфо: psychology.framar.bg

Вижте още:

Неочакваният начин да намалим отрицателните емоции

Как да се справите с трите най-пагубни човешки емоции: страх, гняв и тъга

Как да преодолеем емоциите си?

Тест: Как се справяш с негативните емоции и как това се отразява на живота ти?

За още интересни новини харесайте страницата ни във Facebook  тук