100-те скривалища на Левски

Той пише за мистериозна секретна къща, в която се укривал от 10 до 25 декември 1872 г.

Вътрешната стена на долап в родния му дом е дървена вратичка, измазана с вар, която извежда в друго помещение

В дома на Никола Халача Апостола се пазел от очите и на чужди, и на свои

Спасителят на Самарското знаме Никола Корчев пъхал Дякона между въглищата във влака Варна­Русе­Букурещ

В повече от 100 скривалища се е крил Васил Левски от потерите при обиколките си из България, след като започва революционната си дейност през 1862 г. до края на 1872 г., когато е заловен в Къкринското ханче.

Голяма част от тайниците са били най-обикновени долапи или дупки под пода, разказа пред „168 часа“ Дора Чаушева, директор на музея на Апостола в Карлово. Други са в килии на манастири.

Много от тях не са запазени до днес, а къщите са разрушени и не може да бъдат показани на туристите.

Изследователите са търсели дълги години кое е мистериозното последно убежище на Левски, преди да попадне в ръцете на заптиетата. От личните му записки се знае, че е живял в това жилище между 10 и 25 декември 1872 г.

“Спирам са

в една тайна

къща от 10 дек.”,

пише Апостола в тефтера, в който си води отчет за похарчените пари.

Има няколко предположения за кой дом става въпрос – че Апостола е прекарал две седмици в колибите наоколо, в къщата на Никола Сирков в Ловеч, в тази на Христо Цонев-Латинеца в Къкрина или в с. Микре. Известният вече на турската полиция революционер тръгва през декември 1872 г. за Ловеч, но не стига дотам, защото получава информация, че нещата не са добре и се застоява цели две седмици в тайната къща. Най-сериозните историци, между които изследователите проф. Иван Унджиев и Александър Бурмов, посочват, че това е домът на Найден Хасъмски от троянското с. Черни Осъм. Тогава селото се е казвало Колибито.

Именно там написва последните си писма. Сега е обявена дарителска сметка за възстановяването на къщата. На стената е окачена табелка: „Дом на Найден Иванов Хасъмски (Терзията), многократно посещаван от Апостола на свободата В. Левски“.

Къщата се намира само на 1 км от Троянския манастир

„Успение Богородично“, където в най-обикновена килия е едно от малкото запазени скривалища на Апостола, което днес функционира като музей.

Последно бил там преди Рождество Христово на 1872 г. „Когато идвал в манастира, по традиция пеел т.нар. Охридски разпев на „Достойно ест“ пред чудотворната икона „Света Богородица троеручица“. Дякона е бил лиричен тенор и всички са се възхищавали на певческото му изкуство“, разказа пред „168 часа“ игуменът на Троянския манастир епископ Сионий.

Неговият предшественик отпреди 150 г. хаджи Макарий и още четирима монаси са били посветени в революционното дело лично от Апостола на 7 януари 1872 г. Обителта мнокократно дава подслон на Апостола.

„Повечето от революционните му маршрути минават през Троянския Балкан. Тук той организира монашеския

революционен комитет – обясни още отец Сионий. – Има няколко случая, в които излизал в гората, когато са му съобщавали, че към манастира идват заптиета. Скривалището е направено така, че от едната му стран

се излиза през мазето на старото крило към реката.

А от другата страна тайният гост се промушва през тавана и се озовава в гората.“

Не са малко светите храмове, в които се е криел неуловимият Апостол. Негово знаково скривалище има и в Сопотския девически манастир „Въведение Богородично“. Там Левски е укриван от игуменията Христина, която е негова родна леля, обясни пред „168 часа“ историкът Виктор Комбов от музея на Васил Левски в Карлово. Килията на майката монахиня се намира на първия етаж на сградата, а под нея е тайникът на Апостола, който е отворен за посетители и може да се види откъм двора.

Тази тайна явка на Апостола е много важна, защото именно

там се е срещал

с майка си

Гина Кунчева,

след като е започнал нелегалната си революционна дейност. Още откакто е заминал да участва в първата легия на Раковски и става известен на турските власти като бунтовник.

В друг Сопотски манастир – „Свети Спас“, известният с псевдонима Аслан Дервишоглу е отседнал малко преди да стигне в къщата на Найден Хасъмски и после да бъде заловен в Къкринското ханче. Именно в тази обител е бил ръкоположен като дякон.

„А в родното си Карлово Дякона е използвал няколко скривалища. Едното е къщата на Станьо Табанлия, която е запазена и до днес, добави Комбов. – Служила за канцелария и убежище на Левски, когато е бил в града. За известно време там се е укривал архивът на карловския комитет.“

Известна е още една тайна квартира на Васил Кунчев в подбалканския град – съседният на Табанлията дом на сестрите Неда и Гана Тачеви. През 1871 г. първата успява да спаси като по чудо документацията на Левски от турските власти, които претърсвали къщата на Станьо Табанлия.

За този случай се носи легенда, която историците не могат да докажат доколко е истина. В Карлово се разказва, че архивът се е намирал в един долап. Когато властите разбрали за комитетската дейност на Станьо Табанлия, дошли да го арестуват и да обискират къщата му.

Съседите чули викове и шум.

Неда Тачева веднага се сетила какво могат да намерят заптиетата. И се втурнала към комшиите. Успяла да се промъкне през комина на къщата, докато въоръжените стражари тършували вътре. Без да я забележат, измъкнала архива под носа им и го заровила в двора си.

Известно скривалище в Карлово е и домът на Ганьо Маджареца, който се славел като най-дисциплинирания куриер на революционната организация в цяла Тракия. „Левски разчитал главно на него, когато трябвало да изпраща писма до комитетите в областта – разказа Виктор Комбов. – Има данни, че са го наричали Тракийската поща.

Отец Нектарий от Гложенския манастир показва дупката, в която се е криел Левски.

Неговата къща е мястото, където Апостола многократно е намирал подслон. Оттам през 1869 г. е известил съмишлениците си, че се е прибрал в родния си град, и ги свикал на събрание в местността Млати шумка, за да учредят карловския революционен комитет.“

Неговото бойно знаме е ушито именно в къщата на Ганьо Маджареца от дъщеря му Мария Ганева, като

Левски лично

го поръчва

и избира модела.

А по-късно по поръчение на Панайот Волов младата жена скроява и знамето на Панагюрския революционен комитет. За това свидетелства Захари Стоянов.

Както е известно, седалището на вътрешния Централен комитет, известен като „Привременното правителство в България І отд. от Б.Р.Ц.К.“ или БРЦК (ЦБРК), е в Ловеч. „В тази връзка съвсем естествено е Апостола да разполага там с много тайни убежища“, коментира Теодор Тончев от регионалния исторически музей в Ловеч.

Къщата на поп Лукан Лилов, баща на председателя на местния комитет Марин Поплуканов, е нещо като официално седалище на Левски при пребиваванията му в града. Но в дома на избрания за деловодител на структурата Иван Драсов са

поставени основите на тайната съзаклятна структура

в Ловеч в началото на 1871 г.

„Домовете на поп Лукан и Иван Драсов се превръщат в своеобразни тайни офиси клубове на организацията. В тях се провеждат комитетски събрания, на които се вземат важни решения за освободителното дело, пазят комитетската документация, събраните пари и книжнина за разпространение“, разказа още Тончев.

Според него в къщата на поп Лукан Левски се е крил в зимата на 1872 г.

Днес нито една от двете сгради не е запазена. През 1967 г. на мястото на Поплукановата къща е издигнат музей „Васил Левски“. А там, където е бил домът на Иван Драсов в квартал „Вароша“, е поставена паметна плоча.

Също разрушена е къщата на Мария и Никола (Халача) Сиркови, която

Апостола е ползвал като най-тайното си убежище в Ловеч,

когато не искал никой да знае, че е в града.

Пред д-р Параскев Стоянов на 16 май 1901 г. Мария разказва, че в техния дом „Левски стоял горе-долу две зими и едно лято“. Става дума за зимите на 1871 и 1872 г. и лятото на 1872 г.

„В къщата на Никола Сирков – спомня си Мария – комитетът не се е събирал. Левски вардеше тая къща да си я има за тежки времена…“ В нея отдавна имало помещение, пригодено за скривалище, в което можели да се поберат трима души. В него се влизало през тавана и служело за съхранение на книжата, а пушките били скрити в сеното.

В спомените си Мария Сиркова допълва:

„Най-много идвали вкъщи Иван Драсов, Марин поп Луканов, Тодор Драсов, Тюфекчиев.

И други момци идвали, но Левски се сърдел да не идвали

така. В къщи имало цяла стая като печатница, печатали книги (бланки за кочанни квитанции – б. Т. Тончев), Левски по цели дни пишел писма.“

„Несъмнено Левски използва къщата на семейство Сиркови за изготвяне на писма, финансово-отчетна документация и квартируване, но не и за провеждане на комитетски събрания – допълва Теодор Тончев. – Домът на Сиркови е се вписва в използваното от Левски определение „тайна къша“, разбирай къща, в която се крие както от чужди, така и от свои.“

Очевидно обаче не е била чак толкова неизвестна на властите, както става ясно след като на 14 август 1872 г. революционерът напада дома на богатия Денчо Халача, за да вземе пари за общото дело, но не успява. Веднага след това турската полиция наред с останалите варошлийски и дръстенски къщи, обискира и тази на семейство Сиркови.

„Като по чудо не са открити оставените за мостра три пушки, на едната от които прикладът дори малко се показвал над сеното, плюс една сабя, известно количество патрони. както и други принадлежности“, добави Теодор Тончев. А в спомените си Мария Сиркова разказва:

„От Левски останала униформа от ален цвят с бели гайтани

като на румънските конници „кълъраш“… Също и калцуни, шуба и други неща, но всичко се изгубило и било ограбено през войната, когато башибозука грабел града.“

Теодор Тончев допълва, че именно Никола и Мария, както и вторият съпруг Никола Цвятков – придружителят на Левски в последния му път от Къкрина до София, имат заслуга за спасяването на запазената част от безценния архив на нашия национален герой. Мария и Никола Цвятков предават портативната печатничка, фалшивите турски печати, празните бланки за кочанните квитанции, попълнените кочани, печатните екземпляри от подканителното писмо от 10 март 1871 г., Окръжното писмо от 14 юни 1872 г., както и Устава на БРЦК от 1872 г.

Всички тези лични реликви са били пришити в самара на коня, с който Апостола е стигнал до Къкринското ханче. Когато го залавят, конят бяга и е взет от турчин, от когото по-късно пастрокът на Никола Цвятков го откупва и скрива всички лични вещи на Апостола в газено тенеке. Част от тях са предадени след Освобождението, а други – чак през 1955 г.

Съдържателят на фаталното ханче Христо Цонев-Латинеца

също е приютявал Левски в собствената си къща, която е единственото запазено скривалище и до днес. Тя се намира точно под крепостта, разказа Тончев.

А специално за бореца за свобода е бил изграден тайник в дома на Велика Поплуканова-Хашнова, дъщеря на поп Лукан и сестра на Марин Поплуканов. Другият й брат Христо Поплуканов описва секретното убежище през 1901 г.

„Скривалището било една голяма стая, в нея един зид, който отделял една малка стаичка. В тавана се оставяло две дъски, две шандри, които като улук влизат една в друга и се вадеха, когато трябва. Стаичката бе широка около 1 метър, дълга около 3 метра. Имаше втори ход през одъра, гдето оставаха дупки под одъра. В скривалището всичко тъмно. Тук (след залавянето и гибелта на Левски – б. Тончев, Т.) скриха всичко: султана (перото) на шапката на Левски – златно; лъвче златно, калпак астраханен, далекоглед (изгубен през войната), тръбата (борузан), патрони, книжа, всичко.“

Тези вещи са ограбени и изчезнали безследно по време на Руско-турската освободителна война.

Запазени тайни квартири на Левски има и в други населени места. Една от тях е т.нар. Даскалова къща в Трявна на хаджи Христо Даскалов – търговец на гюл и коприна. Построяването й започнало през 1804 г. и завършило през 1808 г.

Изградили я тревненският майстор Димитър Ошанеца и помощникът му Иван Бочуковеца. Там, зад дебелия каменен зид с бойници, под дърворезбованите тавани Левски и Ангел Кънчев създават първия таен революционен комитет. След знаменателното събитие

Апостола е преспал

в т.нар. Писана стая

и на следващия ден отпътувал към Тракия.

Небезизвестно скривалище е и Гложенският манастир „Св. Георги Победоносец“. Понеже е сравнително изолиран от населените места, бил идеално място за укритие. Там все още се пази тайното убежище на Левски в тунела „Просеченик“ и може да се види автентичната обстановка, в която Дякона е пребивавал. Близо до манастира, в с. Голям извор пък е създаден първият окръжен комитет на революционната организация.

Когато Апостола работел по комитетите в Софийско, често отсядал в Драгалевския манастир „Св. Богородица Витошка“. Днес т.нар. пътека на Левски води по неговите стъпки. Тя започва от центъра на Драгалевци и стига до манастира.

Соколският манастир „Успение Богородично“ край Габрово също е място, в което Апостола е намирал подслон. Там има музейна сбирка с предмети, за които се твърди, че са принадлежали на Левски. Изложен е и меч на главния войвода на Априлското въстание за Търновски окръг Цанко Дюстабанов.

Близката дряновска обител „Св. Архангел Михаил“ също неведнъж приютява Дякона и негови сподвижници. Там той се среща с небезизвестния просветител Матей Преображенски-Миткалото. В хамбара на манастира са криели оръжията за въстаниците.

На едно от заседанията комитите

поискали от игумена Пахомий 120 турски лири за пушки и револвери.

Той дал само 60, защото нямал повече. Тогава Апостола извадил тефтер, записал сумата и издал квитанция на монасите. После подробно ги инструктирал как ще изглеждат революционерите, които ще идват в обителта, на кого да се доверяват.

Дякона даже дал на игумена подпечатан билет, какъвто да изисква да покажат всички, които се представят за комитетски хора.

Оттам Левски тръгнал към Мерданския манастир, който бил по-богат и от него трябвало да постъпят 40 000 гроша или 400 турски лири. За тази обител не е запазено предание дали Васил Кунчев е ползвал специално скривалище.

Такова обаче има в родната му къща в Карлово. „Тя е

построена от дядо му Кунчо Иванов в края на XVIII век.

Тайникът се намира в една от стаите. Става дума за зимника, който е от дясната страна на входа – разказа Виктор Комбов. – Укритието е зад долап в стената.

Вътрешната стеничка на този долап представлява дървена вратичка, измазана с вар. Когато е затворена, не си личи, че през нея се влиза в друго помещение.“ Историците обаче нямат доказателства, че Левски се е укривал в родната си къща, макар да е имало приспособено място точно за бягащи от заптиетата.

Не може да се подмине скривалището на Дякона в къщата на Георги Стойков в тетевенското село Голям извор. Мъжът е бил секретар на комитета там.

Местните жители са разказали във филма на БНТ „Комитски тайни“ как една година точно преди Великден именно там за малко потерята да залови Апостола, който тайно дошъл за заседание на революционния комитет в двора на църквата.

Представил се със секретния псевдоним Сюлейманоглу Дауд. Докато обсъждал със сподвижниците си въстанието, доверени хора го предупредили, че към църквата са се насочили заптиета.

Мъжете скрили в тайник документацията, знамето и съмнителни за властта предмети. А използващия и фалшивото име Аслан Дервишоглу спуснали в близката река през прозореца, вързан за въже от няколко пояса.

Така Левски избягал. А целият революционен комитет се строил да пее „Христос Воскресе“, което заварила потерята, пратена да търси бунтовни книжа и оръжие. На въпросите какво правят, отвърнали, че репетират да посрещнат Великден.

Има и други легенди, които се разказват за потайни места, които са укривали известния революционер от властите. Като например, че се е пъхал

между въглищата в товарния вагон на влака по линията Варна-Русе-Букурещ.

Според слуховете локомотивният машинист, който го е возил по този ексцентричен начин, е опълченецът Никола Корчев, който спасява Самарското знаме в битката при Стара Загора.

Соцпостройки са издигнати на мястото, където Левски се е криел в къщата на Атанас Попхинов в Плевен. За някогашното скривалище свидетелства единствено паметна плоча, поставена в чест на неуморния революционер. В същия град той е отсядал и в Мръвковия хан, чиито съдържатели са двама братя търговци, които се включват в местния комитет. Както е редно, заведението е било извън очертанията на Плевен, на запад от днешната жп гара.

инфо: 168chasa.bg

Вижте още:

Билката Котешка стъпка спасява Левски

Палачът на Левски издъхва на 150 м от бесилото на Апостола

Мехлемът на Левски: Рецептата за лека на Апостола

Ванга: Когато намерят костите на Левски, чудо ще стане с България!

За още интересни новини харесайте страницата ни във Facebook  тук