11 ноември 1930 г. – Айнщайн патентова екохладилник

Айнщайн като подстрекател на битова революция? Подобно изказване звучи прекалено прозаично по адрес на човека, тачен като баща на теоретичната физика. Но е вярно, защото Алберт Айнщайн усъвършенства хладилника и така променя бита на милиони, а оттам и съзнанието им.

На 11 ноември стават 83 години, откакто великият учен получава патент за хладилник, работещ без компресор. Изобретението е въведено под номер 1 781 541 в патентното ведомство на САЩ.

Освен Айнщайн носител на авторското право е и Лео Сцилард – негов бивш студент, който години по-късно става знаменит ядрен физик и изобретател на електронния микроскоп.
Сцилард и Айнщайн разработват хладилника през 1926 г. Импулсът за новата машина дошъл от вестникарска статия. Сцилард и неговият ментор прочели за трагичен инцидент с берлинско семейство, загинало, след като пломбата на техния хладилник се счупила и в дома им изтекли отровни газове.

За да елиминират подобна опасност, Сцилард и Айнщайн предложили нов дизайн на хладилника и различен начин на замразяване. В техния вариант хладилникът няма компресор и подвижни части, а работи с постоянно налягане. Нужен му е само източник на топлина – слънчева светлина, пламък.

Така тандемът усъвършенствал оригиналния хладилник на шведските изобретатели Балтазар фон Платен и Карл Мюнтерс от 1922 г.

За няколко години Айнщайн и бившият му студент получили 45 патента на тяхно име за три различни модела хладилници в няколко държави. Предполага се, че двигател на изобретенията е Сцилард, а Айнщайн действал като консултант, помагайки в оформянето на документацията. Той имал богат опит в тази сфера, натрупан покрай работата му  в Швейцарския патентен офис.

Сред купувачите на ноу-хауто била шведската компания „Електролукс”, която придобила някои от най-обещаващите патенти, а по-късно пуснала  в производство и екохладилника на Айнщайн-Сцилард.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    307 г. — Луциний става римски император.
•    1572 г. — Датският астроном Тихо Брахе открива свръхнова в съзвездието Касиопея.
•    1830 г. — Създадено е Кралство Белгия
•    1889 г. — Вашингтон става 42-я щат на САЩ.
•    1911 г. — Русия завзема Северна Персия.
•    1917 г. – В Съветска Русия с декрет на правителството номинално е установен осемчасов работен ден.
•    1918 г. — Първата световна война приключва: Германия обявява капитулация и подписва примирие с Антантата в железопътен вагон край Компиен, Франция. Войната официално спира в 11:00 (единадесетия час на единадесетия ден от единадесетия месец).
•    1918 г. — Полша връща независимостта си.
•    1918 г. — Абдикира императорът на Австро-Унгария Карл I Хабсбург.
•    1939 г. — Втората световна война: Германските окупационни власти извършват масов арест на професори на Католическия университет в Люблин (Полша).
•    1940 г. — Втората световна война: В Битката при Таранто Кралският английски флот провежда въздушна атака срещу флотилията на Италия, като за първи път във военната история използва само самолетоносачи.
•    1952 г. — В затвора на София са екзекутирани четирима католически свещеници — епископ Евгений Босилков, Камен Вичев, Павел Джижов и Йосафат Шишков.
•    1965 г. — В Турция е съставено правителство начело със Сюлейман Демирел, което е свалено от власт чрез военен преврат през март 1971 г.
•    1965 г. — Обявена е независимостта на Родезия, днешната държава Зимбабве.
•    1966 г. — НАСА изстрелва пилотирания космически апарат Джемини 12.
•    1968 г. — Малдивите са обявени за република.
•    1973 г. — С подписване на примирие между Израел и Египет приключва четвъртата Арабско-израелска война.
•    1975 г. — Ангола обявява национална независимост от Португалия.
•    2000 г. — 155 скиори и скейтбордисти загиват, след като релсов лифт се подпалва в тунел в Алпите край Капрун (Австрия).
•    2004 г. — Смъртта на Ясер Арафат е потвърдена от Организацията за освобождение на Палестина, като причините са неизяснени; минути по-късно за председател на ООП е избран Махмуд Абас.

Родени

•    1493 г. — Парацелз, немски лекар, естественик и философ
•    1729 г. — Луи Антоан дьо Бугенвил, френски изследовател
•    1744 г. — Абигейл Адамс, първа дама на САЩ
•    1821 г. — Фьодор Достоевски, руски писател
•    1838 г. — Адам Асник, полски поет
•    1848 г. — Ханс Делбрюк, немски историк
•    1850 г. — Ангел Кънчев, български революционер
•    1863 г. — Пол Синяк, френски художник
•    1864 г. — Алфред Херман Фрид, австрийски лекар и пацифист, Нобелов лауреат през 1911 г.
•    1864 г. — Морис Льоблан, френски писател
•    1869 г. — Виктор Емануил III, крал на Италия
•    1873 г. — Винкенти Пеев, български духовник и монах
•    1874 г. — Георги Стоянов, български поет
•    1882 г. — Густав VI Адолф, крал на Швеция
•    1885 г. — Джордж Патън, американски генерал
•    1893 г. — Никола Балабанов, български критик
•    1898 г. — Рене Клер, френски режисьор
•    1907 г. — Алберт Брукс, германски офицер
•    1911 г. — Пантелей Зарев, литературен критик
•    1912 г. — Ролф Бломберг, шведски изследовател
•    1922 г. — Кърт Вонегът, американски писател
•    1928 г. — Карлос Фуентес, мексикански дипломат и писател
•    1929 г. — Ханс Магнус Енценсбергер, немски писател
•    1930 г. — Никола Станчев, борец и пръв български олимпийски шампион
•    1944 г. — Кемал Сунал, турски киноартист
•    1945 г. — Даниел Ортега, президент на Никарагуа
•    1948 г. — Калинка Лечева, българска акробатка
•    1952 г. — Александър Александров, български политик
•    1961 г. — Рагип Яшари, косовски политик
•    1962 г. — Деми Мур, американска актриса
•    1962 г. — Мик Микели, шведски рок музикант (Europe)
•    1974 г. — Леонардо ди Каприо, американски актьор
•    1974 г. – Диана, поп-фолк певица
•    1978 г. — Ерик Едман, шведски футболист
•    1984 г. — Марко Хук, немски професионален боксьор
Починали
•    1331 г. — Стефан Дечански, сръбски крал и светец
•    1677 г. — Барбара Строци, италиански композитор
•    1855 г. — Сьорен Киркегор, датски философ
•    1876 г. — Георги Гогов, български общественик
•    1880 г. — Нед Кели, австралийски разбойник
•    1934 г. — Йордан Качаков, български политик
•    1952 г. — Евгений Босилков, български духовник
•    1977 г. — Милош Църнянски, сръбски поет и писател
•    1990 г. — Янис Рицос, гръцки поет, 9 пъти номиниран за Нобелова награда
•    1976 г. — Александър Калдер, американски скулптур и художник
•    1999 г. — Петър Увалиев, български писател, публицист, преводач
•    2004 г. — Ясер Арафат, палестински лидер, Нобелов лауреат през 1994 г.
•    2005 г. — Питър Дракър, американски теоретик на мениджмънта
•    2007 г. — Делбърт Ман, американски режисьор

Празници

•    Няколко държави отбелязват годишнината от края на Първата световна война, която спира в 11:00 на този ден през1918.
•    Франция — Ден на примирието
•    Белгия — Ден на примирието (Wapenstilstand)
•    САЩ — Ден на ветераните (до 1952 г. се нарича Ден на примирието)
•    Общността на нациите, включително Великобритания, Австралия, Канада — Ден на примирието
•    Полша (троен празник) — Ден на независимостта (от Русия, 1918 г., национален празник), Ден на примирието, Празник на най-високия военен орден — Virtuti Militari.
•    Ангола — Ден на независимостта (от Португалия, 1975 г., национален празник)

инфо: obekti.bg

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook