13 октомври 1990 г. – Джордж Буш награждава Джон Атанасов

Американския президент Джордж Буш (баща) награждава Джон Атанасов с националния медал за техника и технологии с думите: „Професор Джон Атанасов, който винаги е подчертавал българския си произход и се гордее с него, е пример за всички…“. Това е едно от най-големите отличия в живота на бащата на компютрите!

Джон Атанасов е роден на 4 октомври 1903 г. в Хамилтон, щата Ню Йорк. Той е първото от 10-те деца в семейството на българин емигрант от ямболското село Бояджик.

Получава бакалавърска степен в Щатския университет на Флорида (1925 г.), магистърска – в Щатския университет на Айова (1926 г.), а докторска по философия (физико-математически науки) – в Университета на Уисконсин (1930 г.). После се завръща в Щатския университет на Айова в град Еймс, където работи до 1945 г., първоначално като професор по математика, а по-късно – и по физика.

В края на 30-те години той търси начин да се улеснят изчисленията (решаването на големи системи линейни алгебрични уравнения), необходими за изследователската му работа. Отхвърля аналоговите машини като твърде бавни и неточни и се опира на цифровия подход. През декември 1939 г. заедно със своя сътрудник Клифърд Бери създава прототипа на първата електронноизчислителна машина (ЕИМ), напълно завършена през 1942 г.

В създаването й са използвани четири изцяло нови принципа на действие: двоичната система, регенеративна памет, логически схеми като елементи на програма и електронни елементи като носители на данни.

След 1945 г. той посвещава остатъка от професионалния си живот на множество правителствени и индустриални проекти, като същевременно ръководи две компании, основани от него.
През 1941 г. Атанасов приема Джон Мокли, който се интересува от компютъра му. Какво точно се е случило тогава? Това се разглежда подробно на съдебния процес 26 години по-късно, който е трябвало да изясни дали Джон Мокли и Джон Преспър Екърт са използвали непозволено откритието на Атанасов при създаването на първия (официално дотогава) електронен компютър ЕНИАК през 1942-46 г. Съдът, начело с федералния съдия Ърл Р. Ларсън, се произнася категорично в полза на Джон Атанасов, който е обявен за бащата на компютъра!
„Екърт и Мокли не са изобретили първия автоматичен електронен цифров компютър, а са извлекли основната идея за него от Джон Атанасов.“ (из заключението на съда в Минеаполис, 1973 г.)

През 1970 г. Джон Атанасов е поканен в България от БАН и му е връчен орден „Кирил и Методий“ – първа степен. Това е първата му награда и обществено признание. Второто му посещение у нас е през 1985 г.

Ученият умира на 91-годишна възраст през 1995 г.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

1307 г. — Над 140 тамплиери във Франция са арестувани от агенти на Филип IV, след което са измъчвани, за да признаят обвинения в ерес.
1582 г. — Поради въвеждането на Григорианския календар този ден от тази година не съществува в Италия, Полша, Португалия и Испания.
1773 г. — Шарл Месие открива спиралната галактика „Водовъртеж“ (M51).
1792 г. — Във Вашингтон (Окръг Колумбия) е направена първата копка на строежа на Белия дом.
1843 г. — В Ню Йорк е основана най-старата еврейска обществена организация – Бней Брит.
1884 г. — Международно прието е, че нулевият меридиан минава над Гринуич (Великобритания).
1899 г. — Съставено е 19 Правителство на България, начело с Тодор Иванчов.
1919 г. — След края на Първата световна война Антантата установява протекторат в Беломорска Тракия.
1923 г. — Столицата на Турция е преместена от Истанбул в Анкара.
1943 г. — Втора световна война: Новото правителство на Италия, начело с Пиетро Бадолио, прекратява договора на Мусолини с Нацистка Германия и части от страната обявяват война на Страните от Оста.
1943 г. — Втора световна война: Рига, столицата на Латвия, е превзета от Червената армия
1976 г. — Боливийски товарен самолет Боинг 707 пада върху главната улица в град Санта Крус, Боливия, при което загиват 102 души (97, повечето от които деца, на земята).
1983 г. — Космическата совалка Чалънджър се приземява успешно със седем астронавти на борда — най-многобройния екипаж в историята на космическите полети.
1991 – В България са проведени избори за 36 Народно събрание.
1994 г. — Президентът Желю Желев назначава с указ служебно 81 правителство на България с първата жена министър-председател на България Ренета Инджова.
1999 г. — Във Франция са разрешени със закон еднополовите бракове.
2010 г. — Приключва Миньорска авария в Копиапо 2010, след като всичките 33 миньори са извадени на повърхността.

Родени

1771 г. — Йохан Фишер фон Валдхайм, германски зоолог († 1853 г.)
1821 г. — Рудолф Вирхов, немски лекар († 1902 г.)
1847 г. — Александър Ленски, руски артист († 1908 г.)
1883 г. — Александър Егоров, съветски маршал († 1939 г.)
1887 г. — Йозеф Тисо, словашки политик и държавник († 1947 г.)
1891 г. — Йордан Гюрков, български революционер († 1975 г.)
1894 г. — Димитър Попов, български химик-органик († 1975 г.)
1905 г. — Илия Волен, български писател († 1982 г.)
1907 г. — Иван Хаджийски, български философ и социолог († 1944 г.)
1921 г. — Ив Монтан, френски актьор и певец († 1991 г.)
1925 г. — Васил Василев, български актьор
1925 г. — Маргарет Тачър, министър-председател на Обединеното кралство († 2013 г.)
1927 г. — Тургут Йозал, президент на Турция († 1993 г.)
1928 г. — Величко Минеков, български скулптор
1929 г. — Недялко Делков, български учен — дендролог († 1998 г.)
1930 г. — Димитър Мантов, български писател
1931 г. — Раймон Копа, френски футболист
1943 г. — Андрей Андреев, български лекар
1952 г. — Майкъл Клифорд, американски астронавт
1954 г. — Мордехай Вануну, израелски ядрен техник
1956 г. — Михаил Вълчев, български футболист
1957 г. — Васил Бинев, български актьор
1964 г. — Ерик Ла Сал, американски актьор
1964 г. — Кристофър Джъдж, американски актьор
1975 г. — Спенс, български рап изпълнител
1977 г. — Кийли Санчез, американска актриса
1980 г. — Ашанти, американска певица
1982 г. — Иън Торп, австралийски плувец
1986 г. — Гейбриъл Агбонлахор, английски футболист
1991 г. — Ник Дашев, български футболист

Починали

54 г. — Клавдий, римски император (* 10 пр.н.е.)
1815 г. — Жоашен Мюра, френски военен деец (* 1767 г.)
1822 г. — Антонио Канова, италиански скулптор (* 1757 г.)
1899 г. — Аристид Кавайе-Кол, френски органостроител (* 1811 г.)
1904 г. — Павлос Мелас, гръцки военен и революционер (* 1870 г.)
1905 г. — Хенри Ървинг, английски артист (* 1838 г.)
1913 г. — Леонид Соболев, министър-председател на България (* 1844 г.)
1919 г. — Карл Гелеруп, датски писател, Нобелов лауреат (* 1857 г.)
1935 г. — Младен Павлов, български революционер (* 1848 г.)
1941 г. — Франтишек Билек, чешки скулптор и архитект (* 1872 г.)
1949 г. — Август Айхорн, австрийски педагог и психоаналитик (* 1878 г.)
1966 г. — Клифтън Уеб, американски актьор (* 1889 г.)
1987 г. — Уолтър Братейн, американски физик, Нобелов лауреат през 1956 г. (* 1902 г.)
1989 г. — Фред Агабашиян, американски автомобилен състезател (* 1913 г.)
1990 г. — Ле Дък Тхо, виетнамски генерал и политик, Нобелов лауреат (* 1911 г.)
2003 г. — Бъртрам Брокхауз, канадски физик, Нобелов лауреат (* 1918 г.)
2006 г. — Арсений, пловдивски митрополит (* 1932 г.)
2006 г. — Любомир Начев, български политик (* 1954 г.)
2008 г. — Георги Г. Георгиев, български актьор (* 1939 г.)
2008 г. — Гийом Депардийо, френски актьор (* 1971 г.)

Празници

Санремо (Италия) — Ден на града
Тайланд — Ден на Национална служба „Полиция“

инфо: obekti.bg

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook