19 март 1981 г. – Първите жертви на совалката „Колумбия“

Петима техници започват да се задушават по време на наземни тестове на космическата совалка „Колумбия“, която по това време се готви за STS-1 – своята първа мисия. Двама от тях умират.

Инцидентът се случва вследствие на азотно очистване. 50-годишният Джон Бьорнстад – един от петимата техници от Рокуел Интернешънъл, който влиза в задната част на совалката, точно над двигателя, загива по пътя към болницата. Втората жертва – Форест Кол – умира две седмици по-късно.

Азотното очистване е стандартна процедура. Преди стартирането на „Колумбия“  (с помощта на азот) се изкарва целия кислород от двигателя. В противен случай всяка искра може да предизвика пожар. Няма ли кислород – няма и опасност от огън.

NASA, вярвайки че условията са безопасни, дава разрешение на техниците да влязат в „Колумбия“. Те не носят кислородни маски. Азотът е безцветен и няма специфичен мирис и петимата души, без въобще да разбират какво се случва, губят съзнание.

Шести техник ги открива и алармира охранителите, които донасят кислородни маски и изнасят жертвите от отделението. Операцията се усложнява допълнително от факта, че линейката е спряна в периметъра около совалката в космическия център „Кенеди“, за да бъде претърсена. Процес, който отнема цели 7 минути. На портала не са знаели, че в „Колумбия“ е настъпил инцидент.

След тримесечно разследване NASA заключва, че промяна в тестовите процедури, направена в последния момент, както и сривът в комуникационните системи на космическия център, са довели до този инцидент.

Двамата техници са първите жертви на американската космическа програма от 27 януари 1967 г., когато астронавтите Върджил Грисъм, Ед Уайт и Роджър Чарфий са убити от пожар, който избухва в тяхната капсула по време на наземните тестове на първата „Аполо“ мисия.

Инцидентът в „Колумбия“ не довежда до забавяне на нейното изстрелване на 12 април.  Ветеранът от „Аполо“ Джон Йънг е неин командир. Заедно с Робърт Крипън, двамата извършват първия успешен полет на совалката.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    238 г. — Гордиан I e провъзгласен от сената за анти император на Максимин Трак. Неговият син Гордиан II e сърегент. Двамата управляват само до 9 април. 238 г. е годината на Шестте императори.
•    1366 г. — Състои се сватбата на Ото V и Катарина Люксембургска.
•    1452 г. — Фридрих III e коронясан в Рим от папа Николай V за император на Свещената Римска империя.
•    1474 г. — Във Венеция е приет закон за защита на изобретенията — първият в света закон за защита на авторското право.
•    1895 г. — В София започва конгрес на македонските емигрантски дружества и братства в Княжество България и извън него.
•    1915 г. — Направени са първите снимки на Плутон, който (правилно) не е определен като планета.
•    1920 г. — Сенатът на САЩ отхвърля Версайския договор за втори път (първия е на 19 ноември 1919).
•    1943 г. — Италианският диктатор Бенито Мусолини официално отказва да предаде на немците италианските евреи.
•    1945 г. — Участие на България във Втората световна война: Завършва Дравската операция на Първа българска армия.
•    1953 г. — Церемонията по връчване на американските филмови награди „Оскар“ за първи път се излъчва по телевизията.
•    1958 г. — В Страсбург се открива първото заседание на Европейския парламент.
•    1962 г. — Приключва Алжирската война за независимост.
•    1978 г. — В отговор на израелската операция Литани в Ливан, Организацията на обединените нации призовава Израел да изтегли войските си от страната и създава Временни сили на ООН в Ливан.
•    1982 г. — Фолкландска война: Аржентински войници слизат на остров Южна Джорджия, предизвиквайки войната.
•    1984 г. — Открит е големият електрифициран жп пръстен София-Горна Оряховица-Русе-Варна-Бургас-Пловдив-София.
•    1990 г. — В Отава, Канада, започва първият световен шампионат по хокей за жени.
•    2003 г. — Война в Ирак (2003): Малко след 22:00 EST Джордж У. Буш се обръща към американската нация и обявява започването на въздушни удари срещу цели в Ирак.

Родени

•    1542 г. — Ян Замойски, полски държавник
•    1629 г. — Алексей, цар на Русия († 1676 г.)
•    1776 г. — Василий Тропинин, руски художник, портретист († 1857 г.)
•    1813 г. — Дейвид Ливингстън, английски мисионер и пътешественик († 1873 г.)
•    1821 г. — Ричард Франсис Бъртън, британски пътешественик († 1890 г.)
•    1843 г. — Йорданка Филаретова, българска революционерка и общественичка († 1915 г.)
•    1848 г. — Иван Драсов, български революционер († 1901 г.)
•    1886 г. — Адриен Борел, френски психиатър († 1966 г.)
•    1900 г. — Фредерик Жолио-Кюри, френски физик, Нобелов лауреат през 1935 († 1958 г.)
•    1903 г. — Рада Балевска, професор († 1984 г.)
•    1905 г. — Алберт Шпеер, нацистки архитект и министър († 1981 г.)
•    1909 г. — Петър Славински, български писател и драматург († 1993 г.)
•    1912 г. — Адолф Галанд, германски пилот († 1996 г.)
•    1917 г. — Ласло Сабо, унгарски шахматист († 1998 г.)
•    1918 г. — Радка Бъчварова, българска аниматорка и режисьорка († 1986 г.)
•    1923 г. — Тодор Андреев, български треньор по бокс († ?)
•    1926 г. — Петър Горанов, български историк, професор († 2011 г.)
•    1932 г. — Иван Вукадинов, български художник
•    1936 г. — Урсула Андрес, швейцарска актриса
•    1938 г. — Лъчезар Стоянов, български актьор († 1991 г.)
•    1944 г. — Иван Вутов, български футболист
•    1945 г. — Йозеф Моравчик, министър-председател на Словакия
•    1945 г. — Йосип Ости, словенски, босненски поет
•    1946 г. — Огнян Герджиков, български политик
•    1947 г. — Глен Клоуз, американска актриса
•    1949 г. — Валери Леонтиев, руски естраден певец
•    1953 г. — Били Шиън, американски рок музикант
•    1955 г. — Брус Уилис, американски актьор
•    1956 г. — Егор Гайдар, руски политик и икономист († 2009 г.)
•    1956 г. — Люба Кулезич, български журналист и кинокритик
•    1967 г. — Петър Витанов, български футболист
•    1969 г. — Конър Триниър, американски актьор
•    1971 г. — Хосе Кардосо, парагвайски футболист
•    1973 г. — Александър Валентинов, български футболист
•    1973 г. — Елена Бозова, българска актриса
•    1976 г. — Алесандро Неста, италиански футболист
•    1979 г. — Иван Любичич, хърватски тенисист
•    1979 г. — Тони Робъртс, американска порноактриса
•    1979 г. — Чавдар Ценков, български футболист
•    1981 г. — Коло Туре, котдивоарски футболист
•    1983 г. — Ваня Дзаферович, хърватски футболист
•    1997 г. — Рута Мейлутите, литовска плувкиня

Починали

•    1286 г. — Александър III, шотландски крал (* 1241 г.)
•    1406 г. — Ибн Халдун, арабски учен (* 1332 г.)
•    1721 г. — Климент XI, римски папа (* 1649 г.)
•    1822 г. — Валентин Аюи, френски педагог (* 1745 г.)
•    1872 г. — Джоузеф Бейтс, американски християнски водач (* 1792 г.)
•    1884 г. — Елиас Льонрот, финландски филолог (* 1802 г.)
•    1887 г. — Юзеф Крашевски, полски писател (* 1812)
•    1897 г. — Антоан Томсън д’Абади, френски изследовател на Африка (* 1810 г.)
•    1916 г. — Василий Суриков, руски художник (* 1848 г.)
•    1924 г. — Димитър Яблански, български политик (* 1859 г.)
•    1930 г. — Артър Балфур, Министър-председател на Обединеното кралство(* 1848 г.)
•    1930 г. — Уилфрид Войнич, американски антиквар (* 1865 г.)
•    1946 г. — Константин Мутафов, български драматург (* 1879 г.)
•    1955 г. — Леонид Говоров, съветски маршал (* 1897 г.)
•    1965 г. — Георге Георгиу-Деж, комунистически ръководител на Румъния (* 1901 г.)
•    1978 г. — Гастон Жюлиа, френски математик (* 1893 г.)
•    1987 г. — Луи дьо Бройл, френски физик, Нобелов лауреат през 1929 г. († 1892 г.)
•    1991 г. — Васил Арнаудов, български диригент (* 1933 г.)
•    1993 г. — Алексей Аджубей, съветски журналист (* 1924 г.)
•    1995 г. — Димитър Панделиев, български писател (* 1927 г.)
•    1996 г. — Климент Цачев, български писател (* 1925 г.)
•    1998 г. — Георги Ангелов, български политик († 1915 г.)
•    2004 г. — Христо Градечлиев, български художник (* 1935 г.)
•    2008 г. — Сър Артър Кларк, британски писател (* 1917 г.)
•    2008 г. — Хюго Клаус, белгийски писател (* 1929 г.)
•    2008 г. — Пол Скофийлд, британски актьор (* 1922 г.)

Празници

•    Римокатолическа църква и Англиканска църква — Ден на свети Йосиф, съпруг на Дева Мария, баща на Исус Христос
•    също в Италия, Испания, Португалия — Ден на бащата
•    Русия — Ден на подводничаря

инфо: obekti.bg

Вижте още:

10 шокиращи признания от астронавти на NASA

Совалката „Дискавъри“ поставя рекорд за най-много жени в Космоса

Тайните на мистериозната совалка X-37В

25 невероятни факта за гравитацията

За още интересни новини харесайте страницата ни във Facebook  тук