22 януари 1984 г. – Светът научава за съществуването на персоналния компютър Apple Macintosh

Това става посредством легендарната от днешна гледна точка ТВ реклама, излъчена в рамките на XVIII Супербол.

60-секундният клип показва как жена-атлет тича сред антиутопичен пейзаж, вдъхновен от книгата „1984“ на Джордж Оруел, за да хвърли чук срещу ТВ образа на Големия брат (олицетворение на IBM). Рекламата завършва с обещанието, че на „24 януари Apple Computer ще пусне на пазара Macintosh. Тогава ще видите защо 1984, няма да е като 1984“.

Според Nielsen рекламата е достигнала до 46.4 процента от американските домакинства. Не се знае обаче колко реално са я видели.

Клипът, създаден рекламната агенция Chiat/Day, се приема добре, когато се показва на търговска конференция на Apple през 1983 г. Бордът на директорите на компанията обаче решава да не го пуска в рамките на Супербола. Единствено намесата на Стив Возняк променя ситуацията. Той заявява, че ако бордът откаже, той ще плати от собствения си джоб, за да бъде излъчен.

Рекламата се появява в ефира на САЩ само веднъж. Въпреки това, благодарение на своята креативност и ефектът, който оказва върху продукта, е определена от Advertising Age като „Рекламата на десетилетието“.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    1690 г. — Индианското племе Ирокези подписва мирен договор с британските власти в Северна Америка.
•    1723 г. — В Русия е издадена заповед за борба с некачествената продукция на Тулския оръжеен завод. Счита се, че това е първата намеса на държава за по-качествени стоки.
•    1724 г. — Петър I издава заповед за задължителното познаване на законите и указите от държавните служители и въвежда глоби за неизпълнение.
•    1771 г. — Испания отстъпва на Англия Фолкландските острови.
•    1863 г. — В Полша избухва т. нар. Януарско въстание срещу руското робство.
•    1872 г. — Изпратени са писма от патриаршията на всички български митрополити, в които с ултимативен тон се иска да се покаят, че са нарушили клетвата си към „Великата църква“.
•    1873 г. — Султан Абдул Азис потвърждава смъртната присъда на Васил Левски.
•    1878 г. — Открити са първите български пощенски станции в Свищов, Велико Търново и Габрово.
•    1878 г. — Руски войски са съсредоточени в Одрин.
•    1893 г. — Обнародван е Законът за търговските и индустриалните марки.
•    1901 г. — Едуард VII става крал на Обединеното кралство, след като неговата майка, кралица Виктория, умира.
•    1903 г. — САЩ и Колумбия подписват договор за строителството на Панамския канал.
•    1905 г. — Поставено е началото на трудовото законодателство в България с приемане на Закон за защита на женския и детския труд.
•    1905 г. — Кървавата неделя в Русия: Царската лейб-гвардия открива огън срещу мирна демонстрация в Санкт Петербург, при което загиват над 1000 души; актът става повод за избухване на Революция в Русия през 1905 г.
•    1918 г. — Украинската народна република обявява независимостта си от Русия.
•    1920 г. — Учреден е Руско-български културно-благотворителен комитет с председател архимандрит Стефан в залите на Руската легация.
•    1931 г. — В Англия е открит метод за имунизация срещу детски паралич.
•    1935 г. — Съставено е петдесет и първото правителство на България, начело с Петко Златев.
•    1939 г. — В Колумбийския университет е разделен атомът на урана.
•    1941 г. — Втората световна война: Неуспешно завършва мисията на американския полковник Донован, който идва в България за да за предотврати сключването на съюз с Германия.
•    1944 г. — Втората световна война: Американската армия навлиза откъм морето в Анцио (Италия).
•    1944 г. — Издадена е съветска нота против строежа на германски военни кораби във Варна.
•    1947 г. — 6 Велико народно събрание обсъжда на първо четене законопроекта за БАН.
•    1947 г. — Стартира съдебния процес срещу нелегалната военна организация „Неутрален офицер“.
•    1972 г. — Великобритания, Дания, Ирландия и Норвегия се присъединяват към Общия пазар.
•    1973 г. — Върховният съд на САЩ разрешава абортите.
•    1980 г. — Андрей Сахаров е арестуван в Москва.
•    1991 г. — Регистрирана е партия Български бизнес блок.
•    1997 г. — С официалното встъпване на Петър Стоянов като президент на България започва традиция, която е последвана от Георги Първанов през 2002 и 2007 г.

Родени

•    1440 г. — Иван III, велик княз на Московското княжество († 1505 г.)
•    1561 г. — Френсис Бейкън, английски философ († 1626 г.)
•    1592 г. — Пиер Гасенди, френски философ и математик († 1655 г.)
•    1729 г. — Готхолд Ефраим Лесинг, немски писател и драматург († 1781 г.)
•    1788 г. — Джордж Байрон, британски поет († 1824 г.)
•    1842 г. — Аугуст Стриндберг, шведски драматург († 1912 г.)
•    1861 г. — Костадин Халачев, български военен деец († 1885 г.)
•    1869 г. — Григорий Распутин, руски монах († 1916 г.)
•    1875 г. — Дейвид Уорк Грифит, американски режисьор († 1948 г.)
•    1880 г. — Фридеш Рис, унгарски математик († 1956 г.)
•    1891 г. — Антонио Грамши, италиански писател († 1937 г.)
•    1892 г. — Марсел Дасо, френски авиоконструктор († 1986 г.)
•    1904 г. — Аркадий Гайдар, руски писател († 1941 г.)
•    1904 г. — Джордж Баланчин, американски балетмайстор († 1983 г.)
•    1906 г. — Густав Себеш,унгарски футболист и футболен треньор († 1986 г.)
•    1906 г. — Робърт Хауърд, американски писател († 1936 г.)
•    1908 г. — Лев Ландау, руски физик, Нобелов лауреат през 1962 г. († 1968 г.)
•    1909 г. — У Тан, доминикански генерален секретар на ООН († 1974 г.)
•    1921 г. — Арно Бабаджанян, арменски пианист и композитор († 1983 г.)
•    1926 г. — Слободан Сотиров, български художник от Сърбия
•    1929 г. — Петер Ебен, композитор († 2007 г.)
•    1930 г. — Мариви Билбао, испанска актриса
•    1931 г. — Сам Кук, американски музикант († 1964 г.)
•    1935 г. — Григор Велев, български учен и общественик, националист
•    1940 г. — Джон Хърт, британски актьор
•    1946 г. — Вельо Горанов, български актьор мим
•    1953 г. — Джим Джармуш, американски режисьор
•    1954 г. — Крис Лемън, американски актьор
•    1957 г. — Пламен Бончев, български дипломат
•    1959 г. — Урс Майер, швейцарски футболен съдия
•    1960 г. — Майкъл Хътчънс, австралийски певец († 1997 г.)
•    1965 г. — Васил Илиев, български борец († 1995 г.)
•    1967 г. — Елена Панайотова, български театрален режисьор
•    1971 г. — Светлин Нончев, български футболист
•    1972 г. — Гейбриъл Махт, американски актьор
•    1973 г. — Рожерио Сени, бразилски футболен вратар
•    1974 г. — Биляна Петринска, българска актриса
•    1976 г. — Стефан Учиков, български футболист
•    1977 г. — Хидетоши Наката, японски футболист
•    1982 г. — Мартин Кох, немски ски скачач
•    1982 г. — Фабрицио Колочини, аржентински футболист
•    1985 г. — Мохамед Сисоко, малийски футболист
•    1985 г. — Христо Златински, български футболист
•    1987 г. — Шейн Лонг, ирландски футболист
•    1988 г. — Марсел Шмелцер, немски футболист

Починали

•    1666 г. — Шах Джахан, император на Великите Моголи (* 1592 г.)
•    1830 г. — Анастасиос Каратасос, гръцки революционер (* 1764 г.)
•    1840 г. — Йохан Фридрих Блуменбах, германски биолог (* 1752 г.)
•    1901 г. — Виктория, кралица на Обединеното кралство (* 1819 г.)
•    1906 г. — Найден Дринов, български революционер (* 1846 г.)
•    1922 г. — Бенедикт XV, римски папа (* 1854 г.)
•    1922 г. — Камил Жордан, френски математик (* 1838 г.)
•    1922 г. — Фредрик Байер, датски политик и пацифист, Нобелов лауреат през 1908 (* 1837 г.)
•    1942 г. — Рачо Петров, български офицер и министър-председател на България (* 1861 г.)
•    1945 г. — Елзе Ласкер-Шюлере, германска поетеса (* 1869 г.)
•    1947 г. — Макс Берг, немски архитект (* 1870 г.)
•    1959 г. — Майк Хауторн, пилот от Формула 1 (* 1929 г.)
•    1967 г. — Ксенофонт Иванов, български ветеринарен лекар (* 1898 г.)
•    1972 г. — Георги Бакърджиев, български художник (* 1899 г.)
•    1973 г. — Линдън Б. Джонсън, 36-ти президент на САЩ (* 1908 г.)
•    1979 г. — Али Хасан Саламех, палестински терорист (* 1943 г.)
•    1985 г. — Михаил Громов, съветски авиатор (* 1899 г.)
•    1993 г. — Кобо Абе, японски писател (* 1924 г.)
•    1994 г. — Жан Луи Баро, френски артист (* 1910 г.)
•    2008 г. — Венец Цонев, български статистик и социолог (* 1917 г.)
•    2008 г. — Хийт Леджър, австралийски актьор (* 1979 г.)

Празници

•    Сейнт Винсент и Гренадини — Национален празник
•    Полша — Ден на дядото

инфо: obekti.bg

Вижте още:

Астросъвет: Днес е противопоказно да се лъже

Най-големите лъжи във „Фейсбук“, с които избиваме комплекси

Безсмъртието ще е възможно с ъплоудване на мозъка в компютър

Компютрите ни следят? Странно е коя е най-търсената информация за всеки човек

За още интересни новини харесайте страницата ни във Facebook  тук