26 октомври 1890 г. – 125 години от смъртта на Карло Колоди

1

Карло Лоренцини, по-известен с псевдонима си Карло Колоди, е световноизвестен италиански детски писател и журналист.

Роден е на 24 ноември 1826 г. във Флоренция, Италия.

Автор на книгата „Приключенията на Пинокио“, която започва да излиза в подлистник към „Детски вестник“ на 7 юли 1881 година. Взима творческото си име Колоди (Collodi) от родното място на майка си.

По време на войните за независимост на Италия през 1848 и 1860 г., той служи като доброволец в тосканската армия. За интереса му към политиката свидетелстват ранните му литературни творби, както и основаването на сатиричния вестник Il Lampione. Въпреки наложената му цензура през 1849 г., вестникът отново се появява през май 1860 г.

Лоренцини става популярен още през 1856 г. с романа си „In vapore“, като паралелно с това развива активна журналистическа дейност и в други политически вестници като „Il Fanfulla“. По същото време той започва работа в Комисията по цензурата на театъра и написва няколко сатирични скеча и истории, сред които „Macchiette“ (1880), „Occhi e nasi“ (1881), „Storie allegre“ (1887).

През 1875 г. Карло Лоренцини прави първите си опити в детската литература, превеждайки приказките на известния френския писател Шарл Перо. Една година по-късно Колоди написва „Giannettino“, „the Minuzzolo“ и „Il viaggio per l’Italia di Giannettino“ – поредица, която представя обединяването на Италия през призмата на ироничните мисли и действия на главния герой Giannettino.

Лоренцини е очарован от идеята да използва мили и добродушни, но в същото време мошенически персонажи при изразяването на собствените си убеждения, използвайки алегории. През 1880 г. той започва да пише „Storia di un burattino“ („The story of a marionette“), наречена също така „Приключенията на Пинокио“, публикувайки я като подлистник в първия детски вестник в Италия – „Il Giornale dei Bambini“.

Карло Колоди умира, без да подозира, че неговите произведения ще го направят световноизвестен. По подобие на алегорията в историята на най-известния му герой, Пинокио накрая заживява свой собствен живот, отделен от този на своя автор.

Карло Лоренцини умира във Флоренция на 26 октомври 1890 г. Погребан е в базиликата „San Miniato al Monte.“

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

740 г. — Земетресение удря Константинопол и причинява много разрушения и жертви.
1185 г. — Втора българска държава: Избухва въстанието на Асен и Петър.
1582 г. — Казашкият атаман Ермак Тимофеевич завзема Сибир, столицата на Сибирското ханство.
1795 г. — Френската революция: Прекратена е дейността на Конвента.
1905 г. — Норвегия става независима от Швеция.
1954 г. — Триест се присъединява към Италия.
1954 г. — Държавната музикална академия в София е превърната в самостоятелно висше учебно заведение и е преименувана в Българска държавна консерватория.
1955 г. — Австрия обявява постоянен неутралитет след напускането ѝ от въоръжените сили на съюзниците, победили във Втората световна война.
1957 г. — В София е открит Полски културен и информационен център.
1989 г. — Народна милиция разгонва със сила активистите на Независимо сдружение „Екогласност“, които в градинката пред ресторант „Кристал“ в центъра на София събират подписи срещу проекта на водностопанския комплекс Рила-Места.
1999 г. — Тържествено е открито строителството на най-големия съвместен българо-турски строителен проект — Хидроенергийна компания Горна Арда.
1999 г. — Официално е открит Музеят на Балканските войни в село Топчиево, Гърция.
2001 г. — САЩ узаконяват Патриотичния акт.
2001 г. — Министър-председателят на България Симеон Сакскобургготски представя правителствената програма за управлението си в парламента, но не допуска обсъждането ѝ.
2003 г. — Терористичен акт на Дубровка: Руски спецназ провеждат атака на окупирания от чеченски терористи театър в Москва, в която загиват 50 терористи и 150 невинни заложници.

Родени

1685 г. — Доменико Скарлати, италиански композитор († 1757 г.)
1759 г. — Жорж Дантон, френски революционер († 1794 г.)
1800 г. — Хелмут фон Молтке Старши, германски генерал († 1891 г.)
1820 г. — Натанаил Охридски, български духовник († 1906 г.)
1849 г. — Димитър Агура, български историк († 1911 г.)
1852 г. — Павел Бобеков, български революционер († 1877 г.)
1855 г. — Христо Цонев Луков, български военен деец († 1923 г.)
1858 г. — Станимир Станимиров, български просветен деец († 1943 г.)
1865 г. — Генко Мархолев, български военен деец († 1937 г.)
1872 г. — Костадин Манушкин, български революционер († 1912 г.)
1875 г. — Светозар Прибичевич, сръбски политик(† 1936 г.)
1879 г. — Димитър Катерински, български революционер († 1972 г.)
1880 г. — Димитър Халачев, български революционер († ? г.)
1881 г. — Стилиян Чилингиров, български писател († 1962 г.)
1884 г. — Антон Иванов, български партизанин († 1942 г.)
1888 г. — Нестор Махно, украински лидер на анархистите († 1934 г.)
1912 г. — Стойко Стойков, български езиковед († 1969 г.)
1914 г. — Адриан де Гроот, холандски шах майстор († 2006 г.)
1914 г. — Джеки Куган, американски актьор († 1984 г.)
1916 г. — Франсоа Митеран, президент на Франция († 1996 г.)
1919 г. — Мохамед Реза Пахлави, шах на Иран († 1980 г.)
1922 г. — Спас Райкин, български историк († 2014 г.)
1925 г. — Ян Волкерс, холандски писател († 2007 г.)
1933 г. — Иван Тодоров, български физик
1935 г. — Тодор Тодоров, български актьор
1942 г. — Боб Хоскинс, британски актьор († 2014 г.)
1947 г. — Иън Ашли, английски пилот от Формула 1
1947 г. — Коичиро Фукуи, японски дипломат
1947 г. — Хилъри Клинтън, американски сенатор
1956 г. — Рита Уилсън, американска актриса
1957 г. — Хю Далас, шотландски футболен съдия
1959 г. — Ево Моралес, президент на Боливия
1964 г. — Свен Вет, германски продуцент
1965 г. — Кели Роуън, американска актриса
1966 г. — Ася Статева, българска тв водеща
1968 г. — Нико-Ян Хоогма, холандски футболист
1968 г. — Роберт Ярни, хърватски футболист
1971 г. — Димчо Беляков, български футболист
1973 г. — Сет Макфарлън, американски аниматор
1979 г. — Мовсар Бараев, чеченски терорист († 2002 г.)
1978 г. — Си Ем Пънк, американски кечист
1980 г. — Кристиан Киву, румънски футболист
1984 г. — Саша Коен, американска фигуристка
1986 г. — Ерик Йендришек, словашки футболист
1987 г. — Ивелин Попов, български футболист, капитан на нац. отбор по футбол

Починали

899 г. — Алфред Велики, крал на Уесекс (* ок. 849 г.)
1749 г. — Луи-Никола Клерамбо, френски композитор (* 1676 г.)
1764 г. — Уилям Хогарт, английски художник (* 1697 г.)
1817 г. — Николаус Йозеф фон Жакен, австрийски учен (* 1727 г.)
1837 г. — Артър Улф, английски инженер (* 1766 г.)
1868 г. — Вилхелм Гризингер, германски невролог (* 1817 г.)
1885 г. — Васил Чолаков, български фолклорист (* 1828 г.)
1909 г. — Ито Хиробуми, министър-председател на Япония (* 1841 г.)
1929 г. — Арно Холц, немски поет и драматург (* 1863 г.)
1933 г. — Марко Симеонов, български революционер (* 1866 г.)
1940 г. — Божирад Татарчев, български лекар (* 1870 г.)
1944 г. — Беатрис Батенберг, британска принцеса (* 1857 г.)
1945 г. — Дочо Христов, български политик (* 1895 г.)
1953 г. — Александър Огнянов, български политик (* 1884 г.)
1957 г. — Никос Казандзакис, гръцки писател (* 1883 г.)
1959 г. — Георги Попхристов, български журналист (* 1889 г.)
1966 г. — Никола Марковски, български революционер (* 1883 г.)
1968 г. — Жан Иполит, френски философ (* 1907 г.)
1972 г. — Игор Сикорски, авиоконструктор, създател на първите руски самолети и първите американски хеликоптери (* 1889 г.)
1973 г. — Семьон Будьони, съветски военачалник (* 1883 г.)
1976 г. — Юри Арнаудов, български режисьор и сценарист (* 1917 г.)
2002 г. — Мовсар Бараев, чеченски терорист (* 1979 г.)
2005 г. — Емил Кюлев, български банкер (* 1957 г.)
2005 г. — Кийт Паркинсън, американски художник (* 1958 г.)

Празници

Българска православна църква — Празник на свети Димитър Солунски (Димитровден)
Австрия — Декларация на Парламента за неутралитет на Австрия със силата на конституционен акт (1955 г., национален празник)
Бенин — Ден на въоръжените сили
България — Празник на българския строител
Науру — Традиционният празник Ангам
Сливен — Официален празник на град Сливен

инфо: obekti.bg

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.