28 октомври – Световен ден на анимацията

Световният ден на анимацията се отбелязва от 2002 година, в чест на първата публична прожекция на Емил Рейно на т.нар. „светлинни пантомими“ през 1892 г.

Емил Рейно е френски художник и фотограф, един от създателите на анимацията. На 21 декември 1877 г. патентова апарат за разглеждане на рисунки, прикрепени към хартиена лента, наречен праксиноскоп. През декември 1888 г. основава своя „Оптичен театър“. Първата прожекция на т. нар. светлинни пантомими е на 28 октомври 1892 г.

Преди да стигне до съвременната анимация човешката изобретателност преминава през идеи като зоетроп и флип книга.  Първата представлява устройство, което създава илюзията за движеща се картина, и е патентовано през 180 г. пр. н. е. от японския изобретател Тинг Хуан. Той закачва на една лампа рисувани върху панели от полупрозрачна хартия или слюда фигури, които при определено движение на въздуха „оживяват“.

Близо две хилядолетия по-късно се появява и първата флип книга – съвкупност от рисунки, при които ефектът на движещи се картини се появява чрез бързо прелистване. Годината е 1868, а интересното хрумване е дело на Джон Барнс Линет. Първият анимационен филм, доближаващ се до познатите днес, е дело на Шарл-Емил Рейно. Той използва създадения от него праксиноскоп (приемник на зоетропа), за да раздвижи картинки през 1892 – три години преди първата кинопрожекция на братя Люмиер.

Първият анимационен филм, заснет на лента, се казва Humorous Phases of Funny Faces (1906) и е създаден от американеца Джеймс Стюарт Блектон.

28 октомври в историята:

Събития

312 г. — Битката на Милвийския мост: Константин I побеждава Максенций и става едноличен управител на Римската империя.
1492 г. — Христофор Колумб открива остров Куба.
1740 г. — Иван VI става император на Русия.
1776 г. — Състои се Битката при Уайт Плейнс.
1798 г. — Състои се Превземането на Рим от Неаполитанското кралство.
1848 г. — В Испания е открита първата железопътна линия (между Барселона и Матаро).
1886 г. — В Ню Йорк президентът на САЩ Гроувър Кливланд официално открива Статуята на Свободата, която е подарък от Франция по случай стогодишнината от независимостта на САЩ.
1898 г. — Основано е Софийско унгарско дружество.
1900 г. — Състои се церемонията по закриването на Вторите летни олимпийски игри в Париж.
1905 г. — Състои се Неволянското клане.
1912 г. — Балканската война: Начало на Люлебургазко-Бунархисарската операция.
1918 г. — Чехословакия обявява независимост от Австро-Унгария.
1919 г. — Конгресът на САЩ приема закона за въвеждане на сух режим в страната от следващия януари, независимо от ветото, наложено от президента Удроу Уилсън.
1922 г. — Поход към Рим: Италианските фашисти, водени от Бенито Мусолини, маршируват до Рим, където свалят италианското правителство.
1923 г. — Създава се Офицерски Спортен Клуб Атлетик-Слава 1923.
1929 г. — Основан е футболен клуб Локомотив в София.
1940 г. — Втора световна война: Кралство Гърция отхвърля нотата на Бенито Мусолини за доброволното предаване на страната (ΟΧΙ). Италия нахлува в Гърция през Албания и така Гърция влиза във Втората световна война.
1941 г. — Холокост: Германски SS-части ликвидират над 9 000 евреи в гетото на Каунас (Литва).
1942 г. — Холокост: 2 000 еврейски деца и 6 000 възрастни от Краков са депортирани от германците в концентрационния лагер Белзец.
1944 г. — България във Втората световна война: Сключено е примирие между Царство България и Антихитлеристката коалиция.
1948 г. — Швейцарският химик Паул Мюлер получава Нобелова награда за инсектицида ДДТ, забранен през 70-те години в цивилизования свят като силно токсичен и бавно разпадащ се.
1958 г. — Започва понтификата на папа Йоан XXIII.
1962 г. — Студената война: Никита Хрушчов обявява, че е наредил да бъдат изтеглени разположените в Куба съветски ядрени ракети, с което Карибската криза приключва.
1971 г. — Великобритания изстрелва своя първи (и до 2007 единствен) сателит Prospero в ниска околоземна орбита и става шестата космическа сила.
1981 г. — В Сан Франциско е създадена метъл-групата Металика.
1992 г. — Министър-председателят на България Филип Димитров не получава вот на доверие от Народното събрание и подава оставката на правителството.
2000 г. — Стартира излъчването на предаването Здравей, България.
2005 г. — Състои се премиерата на американския филм Убийствен пъзел 2.
2006 г. — Създадена е лявоцентристка социалдемократическа политическа партия Справедлива Русия.
2009 г. — Състои се премиерата на американския документален филм Майкъл Джаксън: This is it.

Родени

1466 г. — Еразъм Ротердамски, холандски философ († 1536 г.)
1585 г. — Корнелий Янсен, нидерландски теолог († 1638 г.)
1623 г. — Йохан Грубер, австрийски йезуит († 1680 г.)
1761 г. — Аугуст Бач, германски миколог († 1802 г.)
1786 г. — Луи Исидор Дюпере, френски мореплавател († 1865 г.)
1811 г. — Орацио Антинори, италиански зоолог († 1882 г.)
1828 г. — Драган Цанков, министър-председател на България († 1911 г.)
1851 г. — Александър Александрович Бунге, руски зоолог († 1930 г.)
1860 г. — Кано Джигоро, създател на джудото († 1938 г.)
1869 г. — Цанко Церковски, български политик († 1926 г.)
1880 г. — Димитър Кондов, деец на БКП († 1923 г.)
1891 г. — Сотир Янев, български политик († 1943 г.)
1898 г. — Димитър Ганев, деец на БКП († 1964 г.)
1903 г. — Аба Лернер, американски икономист († 1982 г.)
1903 г. — Ивлин Уо, английски писател († 1966 г.)
1909 г. — Френсис Бейкън, ирландски художник († 1992 г.)
1911 г. — Мирза Ибрахимов, азербайджански писател († 1993 г.)
1914 г. — Джонас Солк, американски имунолог († 1995 г.)
1914 г. — Ричард Лорънс Милингтън Синг, британски биохимик, Нобелов лауреат († 1994 г.)
1915 г. — Иван Араклиев, деец на БРП (к) и партизанин († ? г.)
1919 г. — Атанас Стойков, български изкуствовед († 1988 г.)
1919 г. — Генчо Узунов, български белетрист, сатирик, публицист
1930 г. — Сватоплук Плускал, чехословашки футболист († 2005 г.)
1933 г. — Гаринча, бразилски футболист († 1983 г.)
1933 г. — Евтим Евтимов, български поет
1940 г. — Генадий Стрекалов, руски космонавт († 2004 г.)
1940 г. — Михаил Карушков, български футболист
1943 г. — Жуау Агиар, португалски писател († 2010 г.)
1944 г. — Колюш, френски киноартист († 1986 г.)
1949 г. — Джон Макгавърн, британски футболист
1954 г. — Кирил Варийски, български актьор († 1996 г.)
1954 г. — Сергей Цочев, български химик
1955 г. — Бил Гейтс, американски програмист и предприемач
1956 г. — Махмуд Ахмадинеджад, президент на Иран
1957 г. — Дезмънд Чайлд, американски продуцент
1963 г. — Ерос Рамацоти, италиански певец
1963 г. — Николай Рачев, български офицер
1967 г. — Джон Ромеро, американски дизайнер на видеоигри
1967 г. — Джулия Робъртс, американска актриса
1973 г. — Ем Ви Пи, американски професионален кечист
1974 г. — Хоакин Финикс, американски актьор
1977 г. — Светозар Иванов, български волейболист
1980 г. — Алан Смит, английски футболист
1981 г. — Милан Барош, чешки футболист
1983 г. — Александру Пицурка, румънски футболист

Починали

312 г. — Максенций, римски император (* 278)
816 г. — Бего I, граф на Париж (* ок. 755)
998 г. — Зигфрид I, основател на Люксембург (* ок. 918)
1313 г. — Елизабета Тиролска, херцогиня на Херцогство Австрия (* 1262)
1703 г. — Джон Уолис, английски математик (* 1616 г.)
1704 г. — Джон Лок, английски философ (* 1632 г.)
1740 г. — Анна, императрица на Русия (* 1693 г.)
1818 г. — Абигейл Адамс, първа дама на САЩ (* 1744 г.)
1940 г. — Николай Кун, руски историк и писател (* 1877 г.)
1844 г. — Шандор Кишфалуди, унгарски поет (* 1772 г.)
1921 г. — Уилям Брус, шотландски изследовател (* 1867 г.)
1929 г. — Бернхард Хайнрих Карл Мартин фон Бюлов, немски политик (* 1849 г.)
1951 г. — Христо Попов, български политик (* 1858 г.)
1952 г. — Виктор Яшин, руски летец (* 1922 г.)
1954 г. — Лайош Наги , унгарски писател (* 1883 г.)
1959 г. — Камило Сиенфуегос, кубински революционер (* 1932 г.)
1969 г. — Корней Чуковски, руски писател (* 1822 г.)
1986 г. — Джон Брейн, британски писател (* 1882 г.)
1989 г. — Юлия Солнцева, руска актриса (* 1901 г.)
1993 г. — Юрий Лотман, руски семиотик (* 1922 г.)
1999 г. — Рафаел Алберти , испански поет 1902
2003 г. — Димитър Сагаев, български композитор (* 1915 г.)
2008 г. — Александър Ловен, американски психотерапевт (* 1910 г.)
2009 г. — Иларион Доростолски, митрополит на Доростолска епархия на БПЦ (* 1913 г.)

Празници

Гърция и Кипър — Охи (народен празник)
Словакия — Годишнина от създаването на Чехословакия (1918 г.)
Чехия — Ден на възстановената национална независимост (от Австро-Унгария, 1918 г., национален празник)

инфо: obekti.bg

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook