30 май 1431 г. – Жана д`Арк е изгорена на кладата

Църковният съд в Руан обвинява Жана д’Арк в ерес и на 30 май 1431 г. я изгаря на клада на площада на стария пазар. Когато пламъците я обземат, тя моли за кръст, който да държат пред нея, и на няколко пъти проплаква: „Исусе!“ Много от присъстващите плачат. След като умира, англичаните показват обгорялото тяло, за да не се създава легендата, че е успяла да избяга. След това го изгарят до изпепеляване, за да предотвратят събирането на реликви, а праха разпръскват в Сена.

Света Жана д’Арк, известна още като Орлеанската дева, е национална героиня на Франция и светица на римокатолическата църква. Тя е селско момиче, родено в Източна Франция, което уверява всички, че е напътствана от Бог и повежда френската армия в няколко важни битки по време на Стогодишната война, която проправя пътя на Шарл VII към короната.

Пленена е от бургундите, продадена на англичаните, обвинена в неподчинение и хетеродоксалност, съдена от църковния съд и изгорена на кладата на 19-годишна възраст. Двадесет и пет години след екзекуцията папа Каликст III преразглежда делото, признава я за невинна и я провъзгласява за мъченица. Обявена е за блажена през 1909 година, а канонизирана през 1920 г. Заедно със Св. Денис, Св. Мартин, Свети Луи IX и Св. Тереза Лисио, тя е една от светците-покровители на Франция.

Тя остава важна фигура в Западната цивилизация. Името ѝ е увековечено във филми, книги и музикални произведения.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    1431 г. — Стогодишната война: В Руан, Франция, 19-годишната Жана д’Арк е изгорена на клада от английско ориентирания трибунал.
•    1498 г. — Христофор Колумб се отправя на третата си експедиция.
•    1527 г. — Основан е Марбургския университет в Марбург, първият протестантски университет в света.
•    1814 г. — Наполеоновите войни: Подписан е Парижкия договор, с който френските граници са върнати към състоянието си през 1792 г.
•    1876 г. — Априлското въстание: Ръководителите на Трети революционен окръг се събират начело със Стоян Заимов във врачанската църква „Възнесение“ и обявяват въстанието. Сформирана е малка чета.
•    1876 г. — Априлското въстание: Четата на Христо Ботев води сражение на Милин камък.
•    1876 г. — В Цариград е извършен държавен преврат, ръководен от Мидхат паша. Абдул Азис е детрониран, а за султан е провъзгласен Мурад V.
•    1913 г. — Подписан е Лондонския мирен договор, с който се слага край на Балканската война. България получава пристанището Дедеагач.
•    1917 г. — Александрос I става крал на Гърция.
•    1918 г. — Народнолибералите на Добри Петков напускат правителството и то губи мнозинството си в 17 Обикновено народно събрание.
•    1922 г. — Във Вашингтон е открит Мемориал на Ейбрахам Линкълн.
•    1934 г. — Политическият кръг Звено се саморазпуска.
•    1941 г. — Втората световна война: Германската армия превземат остров Крит.
•    1942 г. — Втората световна война: Британската авиация извършва бомбардировка над Кьолн с над 1000 самолета.
•    1949 г. — Приета е Конституцията на Източна Германия.
•    1966 г. — 300 самолета на САЩ бомбардират Северен Виетнам.
•    1967 г. — Африканската държава Биафра обявява независимостта си от Нигерия.
•    1968 г. — Бийтълс започват да записват своя Бял албум.
•    1968 г. — Президентът на Франция Шарл дьо Гол разпуска парламента в обръщение по радиото. Непосредствено след това близо един милион негови поддръжници излизат на шествие по Шанз-Елизе в Париж.
•    1971 г. — Програма Маринър: Изстрелян е безпилотният космически апарат Маринър 9, чиято главна цел е картографиране на повърхността на Марс.
•    1975 г. — В София е открит Домът на съветската наука и култура.
•    1980 г. — Йоан Павел II посещава Франция за пръв път от 1814 г.
•    1982 г. — Испания става 16-тата страна-членка на НАТО.
•    1986 г. — Европейската космическа агенция изстрелва ракетата Ариана-2.
•    1998 г. — Мощно земетресение в Северен Афганистан отнема живота на над 5000 души.

Родени

•    1220 г. — Александър Невски, руски княз, светец († 1263 г.)
•    1782 г. — Константин Полторацки, руски офицер († 1858 г.)
•    1814 г. — Михаил Бакунин, руски революционер († 1876 г.)
•    1845 г. — Амадей I, Крал на Испания († 1880 г.)
•    1846 г. — Петер Карл Фаберже, руски бижутер († 1920 г.)
•    1876 г. — Жан Нику, шведски индустриалец († 1930 г.)
•    1881 г. — Георг фон Кюхлер, немски фелдмаршал († 1968 г.)
•    1896 г. — Хауърд Хоукс, американски режисьор († 1977 г.)
•    1901 г. — Христо Бръзицов, български публицист († 1980 г.)
•    1907 г. — Антон Маринович, български театрален и кинорежисьор († 1976 г.)
•    1921 г. — Джейми Юис, южноафрикански режисьор сценарист и продуцент († 1996 г.)
•    1922 г. — Александър Матковски, историк от Република Македония († 1992 г.)
•    1922 г. — Хал Клемънт, американски писател († 2003 г.)
•    1928 г. — Густав Леонхард, нидерландски музикант († 2012 г.)
•    1930 г. — Цвета Унджиева, български учен († 2000 г.)
•    1934 г. — Алексей Леонов, съветски космонавт
•    1937 г. — Любиша Георгиевски, театрален режисьор, писател и политик
•    1940 г. — Дейвид Ейкройд, американски актьор
•    1946 г. — Драган Джаич, сръбски футболист
•    1949 г. — Симеон Симев, журналист от Република Македония
•    1950 г. — Бертран Деланое, френски политик
•    1958 г. — Мари Фредкинсон, шведска поп-певица (Роксет)
•    1961 г. — Иван Говедаров, български футболист
•    1964 г. — Венко Андоновски, писател от Република Македония
•    1964 г. — Ивайло Калфин, български политик
•    1964 г. — Том Морело, американски китарист
•    1971 г. — Петьо Гарвански, български инженер
•    1972 г. — Юахим Рьонинг, норвежки кинорежисьор
•    1980 г. — Йоахим Щандфест, австрийски футболист
•    1980 г. — Стивън Джерард, английски футболист
•    1981 г. — Андрей Аршавин, руски футболист
•    1986 г. — Паша Парфени, молдовски певец
•    1989 г. — Александра Дюлгеру, румънска тенисистка
•    1990 г. — Юна, корейска певица

Починали

•    339 г. — Евсевий Кесарийски, византийски историк (* 263 г.)
•    1416 г. — Йероним Пражки, чешки учен (* 1379 г.)
•    1574 г. — Шарл IX, крал на Франция (* 1550 г.)
•    1593 г. — Кристофър Марлоу, английски драматург (* 1564 г.)
•    1640 г. — Петер Паул Рубенс, фламандски художник (* 1577 г.)
•    1744 г. — Александър Поуп, английски поет (* 1688 г.)
•    1770 г. — Франсоа Буше, френски художник (* 1703 г.)
•    1778 г. — Волтер, френски философ (* 1694 г.)
•    1808 г. — Луи-Шарл Орлеански, френски благородник (* 1779 г.)
•    1903 г. — Дичо Андонов, български революционер (* 1882 г.)
•    1905 г. — Богдан Югович Хайнц, войвода на сръбската пропаганда (* 1882 г.)
•    1912 г. — Уилбър Райт, американски летец (* 1867 г.)
•    1916 г. — Джон Сингълтън Мосби, американски военен деец (* 1933 г.)
•    1920 г. — Стефан Паприков, български генерал (* 1858 г.)
•    1941 г. — Иван Томов, морски капитан (* 1898 г.)
•    1941 г. — Рама VII, крал на Сиам (* 1893 г.)
•    1942 г. — Борис Сафонов, съвенски военен пилот (* 1915 г.)
•    1949 г. — Марку Беза, румънски писател (* 1882 г.)
•    1954 г. — Кларънс Оберндорф, американски психиатър (* 1882 г.)
•    1960 г. — Борис Пастернак, руски писател, носител на Нобелова награда за литература през 1958 г. (* 1890 г.)
•    1960 г. — Луи Йелмслев, датски лингвист († 1899 г.
•    1963 г. — Невена Дончева, българска певица (* 1909 г.)
•    1967 г. — Клод Рейнс, американски актьор (* 1889 г.)
•    1978 г. — Тецу Катаяма, министър-председател на Япония (* 1887 г.)
•    1979 г. — Илка Попова, българска певица (* 1905 г.)
•    1981 г. — Зиаур Рахман, президент на Бангладеш (* 1936 г.)
•    1985 г. — Григориос Майстрос, гръцки духовник (* 1917 г.)
•    1993 г. — Сън Ра, американски музикант (* 1914 г.)
•    2001 г. — Георги Божилов, български художник (* 1935 г.)
•    2007 г. — Делчо Делчев, български генерал (* 1920 г.)
•    2009 г. — Нончо Воденичаров, български певец (* 1955 г.)
•    2012 г. — Андрю Хъксли, английски физиолог и биофизик, носител на Нобелова награда (* 1917 г.)

Празници

•    Ангуила — Ден на Ангуила (1967 г., въвеждане на самостоятелна полиция, с ранг на национален празник)
•    Украйна — Ден на работниците в издателствата, книгоразпространението и полиграфията

инфо: obekti.bg

Вижте още:

Защо изгорили Джордано Бруно?

Съкровищата на тамплиерите

Ежедневни неща, които в миналото са можели да ви струват живота

Най-ужасният лов на вещици е бил в Испания, не в Салем

За още интересни новини харесайте страницата ни във Facebook  тук