30 октомври 1958 г.- Грешка бележи началото на коронарната ангиография

30 октомври 1958 г. В мазето на лаборатория в болница в Охайо един кардиолог инжектира по погрешка огромно количество контрастно вещество в малките кръвоносни съдове на сърцето на пациент по време на рутинен тест. За огромна изненада (и облекчение) на практикуващия, това не довежда до фатален спазъм. Напротив – неговата грешка бележи началото на коронарната ангиография.

Преди Ф. Мейсън Сонс младши да извърши тази своя прословута грешка, се е смятало, че ако се инжектира контрастно вещество в коронарните съдове – малките артерии, хранещи самото сърце – ще настъпи смъртоносна аритмия. Лекарите през 50-те години на миналия век са използвали редовно контрастно вещество, за да наблюдават сърдечните клапи и неговите камери. Те обаче са се страхували да визуализират и малките артерии по този начин.

Без ясен поглед над коронарните артерии, кардиолозите не могат нито да установят какъв е рискът даден пациент да получи сърдечен удар, нито да се намесят, ако съдовете са частично или напълно блокирани. След като Ф. Мейсън Сонс младши открива, че контрастните вещества могат да се инжектират и в артериите, той започва да разработва техниката на съвременната ангиография, която позволява на кардиолозите да поправят задръстените артерии на сърцето.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    701 г. — Започва понтификатът на папа Йоан VI.
•    1470 г. — Хенри VI става отново крал на Англия.
•    1869 — Основано е „Българско книжовно дружество“ в Браила, което през 1911 г. е обявено за Българска академия на науките. (стар стил)
•    1905 г. — Император Николай II обявява с указ първата конституция на Русия, с която се създава парламента, нареченДума.
•    1918 г. — Първата световна война: Италианската армия удържа победа над Австрия в Битката при Венето, а Османската империя обявява капитулация.
•    1922 г. — Бенито Мусолини става министър-председател на Италия и остава такъв чак до 1943, когато е освободен от поста малко преди края на Втората световна война.
•    1925 г. — Във Великобритания е изграден първият телевизионен предавател.
•    1938 г. — Американски радиоводещ предизвиква паника в САЩ с предаването Война на световете.
•    1941 г. — Втората световна война: Президентът на САЩ Франклин Делано Рузвелт дава съгласието си за отпускане на 1 милиард долара на СССР по договора Заем-Наем.
•    1947 г. — В Женева е подписано Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ).
•    1961 г. — Съветския съюз детонира водородната бомба Цар бомба на острова Нова Земя. Със своите 50 мегатона заряд, тя е най-голямото ядрено оръжие, някога детонирано.
•    1963 г. — В Италия е произведен първият сериен автомобил от марката Ламборджини.
•    1974 г. — Мохамед Али побеждава Джордж Форман и става световен шампион по бокс в тежката категория за професионалисти.
•    1975 г. — Хуан Карлос I става крал на Испания след заболяване на генерал Франциско Франко.
•    1980 г. — Салвадор и Хондурас подписват мирен договор, с който приключва така нареченатаФутболна война.
•    1981 г. — СССР изстрелва космическия апарат Венера 13.
•    1983 г. — В Аржентина се провеждат първите демократични избори след 7-годишен период на военна хунта.
•    1990 г. — Китайската народна република обявява резултатите от преброяване, според което населението на страната е 1,13 милиарда души.
•    1990 г. — На Лубянския площад в Москва е открит мемориал на жертвите на ГУЛАГ.
•    1995 г. — Сепаратистите от френскоговорящата провинция на Канада Квебек губят минимално референдума за получаване на автономия на провинцията от Канада.
•    1998 г. — Ураганът Мич минава над Хондурас и причинява смъртта на 5 500 души.

Родени

•    1735 г. — Джон Адамс, 2-ри президент на САЩ
•    1741 г. — Анжелика Кауфман, швейцарска художничка
•    1751 г. — Ричард Шеридан, ирландски драматург
•    1839 г. — Алфред Сисле, английски художник
•    1861 г. — Антоан Бурдел, френски художник
•    1871 г. — Пол Валери,¬ френски поет
•    1873 г. — Франсиско Мадеро,¬ президент на Мексико
•    1882 г. — Гюнтер фон Клюге, германски офицер
•    1885 г. — Езра Паунд, американски поет
•    1887 г. — Георг Хайм, немски поет
•    1900 г. — Рагнар Гранит, шведски физиолог, Нобелов лауреат
•    1904 г. — Хайнц Клос, немски езиковед
•    1906 г. — Джузепе Фарина, италиански автомобилен състезател
•    1908 г. — Айше Афет Инан, турски историк
•    1908 г. — Дмитрий Устинов, съветски маршал
•    1910 г. — Петър Динеков, български историк
•    1917 г. — Николай Огарков, съветски маршал
•    1932 г. — Луи Мал, френски кинорежисьор
•    1941 г. — Теодор Хенш, германски физик, Нобелов лауреат
•    1944 г. — Кирил Маричков, български музикант
•    1945 г. — Николай Узунов, български актьор
•    1946 г. — Крис Слейд, британски рок-музикант
•    1946 г. — Кирил Арсов, български политик
•    1946 г. — Рене Якобс, белгийски певец
•    1959 г. — Силвия Чолева, българска поетеса
•    1960 г. — Диего Марадона, аржентински футболист
•    1973 г. — Адам Коупланд, канадски кечист
•    1975 г. — Димитър Иванков, български футболист
•    1978 г. — Гаел Гарсия Бернал, мексикански актьор
•    1986 г. — Томас Моргенщерн, ски скачач

Починали

•    1611 г. — Карл IX, шведски крал
•    1757 г. — Осман III, султан на Османската империя
•    1881 г. — Джордж Де Лонг, американски пътешественик и изследовател
•    1892 г. — Олга Николаевна Вюртембергска, кралица на Вюртемберг
•    1907 г. — Михаил Даев, български революционер
•    1910 г. — Анри Дюнан, основател на Червения кръст, първи Нобелов лауреат за мир през 1901 г.
•    1912 г. — Георги Хаджитилев (Архимандрит Теофилакт), български духовник и политик
•    1914 г. — Ернст Щадлер, немски поет и критик
•    1923 г. — Никола Генадиев, български политик
•    1944 г. — Васил Демиревски, деец на БКП, партизанин
•    1950 г. — Борис Верлински, международен майстор по шахмат
•    1953 г. — Имре Калман, унгарски композитор
•    1969 г. — Уве Гресман, немски поет и белетрист
•    1975 г. — Густав Херц, германски физик, Нобелов лауреат през 1925 г.
•    1997 г. — Петър Незнакомов, български сценарист
•    1990 г. — Алфред Сови, френски историк и социолог
•    2004 г. — Пеги Райън, американска актриса
•    2003 г. — Франко Бонизоли, италиански тенор

Празници

•    Страни от бившия СССР — Ден в памет на жертвите от политическите репресии (от 1991 г.)

инфо: obekti.bg

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook