7 септември 1945 г. – Издадена е за първи път детската книжка „Пипи Дългото Чорапче”

Това е първата книга на Астрид Линдгрен.

Тя създава историята през 1941 г., докато гледа болната си 7-годишна дъщеря Карин. Детето само дава името на героинята – Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългия Чорап. Тя е 9-годишна, червенокоса, луничава, с две стърчащи настрани плитки. Живее във Вила Вилекула с малката маймунка на име Господин Нилсон и коня, който често държи на верандата и може с лекота да премести, когато пожелае.

Пипи е дъщеря на морския капитан Ефраим Дългия чорап, от когото е наследила огромната си сила. Баща ѝ пада в морето по време на буря и морето го отнася до остров Корекоредут в южните морета, където става „дебел бял вожд”. Той се връща в Швеция, за да отведе дъщеря си на острова, но Пипи отказва, тъй като е привързана към дома си и новите си приятели.

През 1944 г. Астрид Линдген изпраща ръкописа на издателство „Бониер”, но те го отхвърлят. Издателство „Рабен & Сьогрен” обаче го приемат и през 1945 г. излиза първата книга – „Пипи Дългото чорапче”.

През 1946 г. е издадена втората книга – „Пипи се качва на борда”, а през 1948 г. – „Пипи в Южните морета”. В периода 1969-1975 г. излизат още шест книги, а последните две книги за Пипи са публикувани в 1979 и 2000 г. Те обаче никога не постигат популярността на първата книга.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

70 г. — Римската армия начело с Тит превзема Втория храм и плячкосва Йерусалим.
451 г. — Римската войска нанася поражение на хуните в Каталуния.
1776 г. — САЩ за първи път в света използват подводница (Американ Търтъл) за военни цели.
1812 г. — Бородинска битка: Наполеон побеждава при Бородино войските на Александър I и седмица по-късно влиза в Москва.
1822 г. — Бразилия обявява независимостта си от Португалия.
1860 г. — Параходът Лейди Елджин потъва в езерото Мичиган, загиват около 400 души.
1855 г. — Състои се коронацията на Александър II в Московския кремъл.
1883 г. — Съставено е първото в българската история коалиционно правителство, начело с Драган Цанков.
1886 г. — Княз Александър I абдикира от българския престол под натиска на Русия и окончателно напуска страната; съставено е правителство начело с Васил Радославов и регентство в състав Стефан Стамболов, Петко Каравелов и Сава Муткуров (26 август стар стил).
1891 г. – село Бяла (Област Русе) е обявено за град от Народното събрание по предложение на народния представител на Бяла Ангел Крушков.
1897 г. — Поетът Иван Вазов е назначен за министър на образованието.
1901 г. — В Пекин е подписано споразумение за прекратяване на така нареченото Възстание на боксьорите.
1913 г. — Избухва Охридското въстание на българското и албанското население срещу сръбската власт в Македония.
1932 г. — Съставено е четиридесет и осмото правителство на Царство България, начело с Никола Мушанов.
1936 г. — Последният оцелял екземпляр тилацин умира в зоологическа градина в Тасмания.
1940 г. — Втората световна война: Нацистка Германия започва масирани нощни бомбардировки над Лондон (първата от 57 последователни бомбардировки).
1940 г. — Подписана е Крайовската спогодба, съгласно която Румъния връща Южна Добруджа на Царство България.
1954 г. — Открит е Паметникът на Съветската армия в центъра на София.
1956 г. — Влиза в сила Допълнителната конвенция на ООН за премахване на робството, търговията с роби и институциите и обичаите, сходни с робството.
1959 г. — В Торино (Италия) е закрита Първата лятна универсиада.
1964 г. — Край Габрово е открит Архитектурно-етнографският музей „Етър“.
1968 г. — Във Варна е открит Дворецът на културата и спорта.
1973 г. — В Свищов е открит химическия комбинат Свилоза.
1977 г. — САЩ и Панама постигат съгласие за предаването на Панамския канал на Панама през 1999 г.
1978 г. — Извършено е покушение срещу българския писател и дисидент Георги Марков.
1994 г. — Президентът на Таджикистан утвърждава новия химн на държавата.

Родени

1533 г. — Елизабет I, кралица на Англия и Ирландия († 1603 г.)
1683 г. — Мария-Анна Австрийска, кралица на Португалия († 1754 г.)
1707 г. — Жорж-Луи Леклерк дьо Бюфон, френски естествоизпитател († 1788 г.)
1726 г. — Франсоа-Андре Филидор, френски музикант и шахматист († 1795 г.)
1829 г. — Фридрих Август Кекуле, немски химик († 1896 г.)
1842 г. — Йохан Цукерторт, изтъкнат полско-немски шахматист, първият официален световен вицешампион
1859 г. — Петър Марков, български военен деец
1870 г. — Александър Куприн, руски писател
1878 г. — Стефан I, български духовник († 1957)
1894 г. — Гала Дали, съпруга на Пол Елюар и Салвадор Дали († 1982 г.)
1895 г. — Брайън Хорокс, британски военачалник
1905 г. — Васил Пеевски, български геодезист
1908 г. — Майкъл Дебейки, американски кардиохирург († 2008 г.)
1909 г. — Елия Казан, американски писател († 2003 г.)
1911 г. — Тодор Живков, български политик и държавен глава († 1998 г.)
1917 г. — Джон Корнфорт, австралийски химик, носител на Нобелова награда († 2013 г.)
1930 г. — Стайка Гьокова, българска народна певица
1932 г. — Иван Джамбазов, български актьор
1932 г. — Малкълм Бредбъри, британски писател
1933 г. — Грациела Бъчварова, българска актриса
1934 г. — Омар Карами, министър-председател на Ливан († 2015 г.)
1936 г. — Брайън Харт, пилот и инженер
1936 г. — Бъди Холи, американски пионер на рокендрола († 1959 г.)
1937 г. — Джюнейт Аркън, турски актьор
1940 г. — Абдураман Уахид, индонезийски политик († 2009 г.)
1943 г. — Виолета Донева, българска актриса
1949 г. — Глория Гейнър, американска певица
1954 г. — Майкъл Емерсън, американски актьор
1955 г. — Мира Фърлан, американска актриса
1963 г. — Искрен Пецов, български певец, музикант
1963 г. — Eazy-E (Ийзи-И), американски рап изпълнител († 1995 г.)
1965 г. — Андреас Том, германски футболист
1965 г. — Дарко Панчев, югославски футболист
1973 г. — Антонина Зетова, българска волейболистка
1973 г. — Шанън Елизабет, американска актриса
1978 г. — Девън Сауа, канадски актьор
1980 г. — Габриел Милито, аржентински футболист
1980 г. — Георги Дюлгеров, български певец и композитор
1984 г. — Вера Звонарева, руска тенисистка
1985 г. — Рафиня, бразилски футболист
1987 г. — Александра Возняк, канадска тенисистка
1987 г. — Евън Рейчъл Уд, американска актриса
1988 г. — Крейг Линдфийлд, британски футболист

Починали

1251 г. — Виола Ополска, полска княгиня от български произход (* ?)
1354 г. — Андреа Дандоло, венециански дож (* 1305 г.)
1783 г. — Леонард Ойлер, швейцарски учен (* 1707 г.)
1840 г. — Жак Макдоналд, френски маршал (* 1765 г.)
1851 г. — Джон Кид, английски химик и професор (* 1775 г.)
1871 г. — Мехмед Емин Али паша, османски държавник (* 1815 г.)
1907 г. — Рене Сюли Прюдом, френски поет, Нобелов лауреат през 1901 г. (* 1839 г.)
1932 г. — Аргир Манасиев, български революционер (* 1873 г.)
1936 г. — Марсел Гросман, унгарски математик (* 1878 г.)
1949 г. — Елтън Мейо, американски и австралийски социолог (* 1880 г.)
1953 г. — Николай Евреинов, руски режисьор (* 1879 г.)
1953 г. — Нобуюки Абе, японски политик и държавник (* 1875 г.)
1985 г. — Дьорд Пойа, унгарски математик, работил в Швейцария и САЩ (* 1887 г.)
1994 г. — Джеймс Клавел, британски писател (* 1924 г.)
1996 г. — Тупак Шакур, американски рапър (* 1971 г.)
1997 г. — Мобуту Сесе Секо, конгоански политик, президент на Заир (* 1965 г.)
2005 г. — Муса Арафат, шеф на палестинските тайни служби (* 1941 г.)

Празници

Празник на град Белене — На 7 септември 1964 г. Белене е обявен за град
Празник на град Раднево — На 7 септември 1964 г. Раднево е обявен за град
Бразилия — Ден на независимостта (от Португалия, обявена на днешния ден през 1822 г., призната 3 години по-късно, национален празник)
Мозамбик — Ден на победата
Пакистан — Ден на военните

инфо: obekti.bg

Вижте още:

Любимите книги на някои известни автори

Автори, които съжаляват за успеха на книгите си

Защо елитарни организации са унищожили древните знания от „прокълнатите книги”?

10-те най-издавани книги на всички времена

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook