8 декември – 37 години от убийството на Джон Ленън

На 8 декември 1980 г. в Ню Йорк е убит великият певец, музикант и основател на легендарните „Бийтълс“ Джон Ленън. Убиецът му – Марк Чапмън, е негов умствено разстроен фен.

Във фаталния ден Чапмън пресреща Ленън, когато той излиза от дома си и взема автограф върху албума Double Fantasy. Срещата е запечатана от намиращ се наблизо фотограф. Чапмън остава край дома на Ленън. В 22.50 лимузината на Джон и Йоко Оно се връща от студиото, където са записвали сингъла Walking on Thin Ice. Първа от колата излиза Оно, следвана от Ленън. Чапмън е недалеч от входа. Когато Джон минава покрай него, той го посреща с вика „мистър Ленън“. Докато певецът се обърне, Чапмън изстрелва пет куршума. Един пропуска целта, но другите четири пронизват Джон. Фаталният прекъсва аортата. Ленън прави шест крачки, влиза в портиерната и, падайки, промълвява: „Прострелян съм, прострелян съм.“ Чапмън остава неподвижен с 38-калибровия си револвер в ръка. Той му е отнет от Хосе Пердомо, който с крясък го пита: „Какво направи, какво направи?“ Чапмън спокойно отговаря: „Току-що убих Джон Ленън“, след което сваля палтото си, завива краката си с него, изважда книга и започва спокойно да чете.

Полицията пристига след няколко минути и го намира със „Спасителят в ръжта“ в ръка. Полицаите откарват все още живия Ленън в болница, но усилията да бъде спасен са напразни – той вече е загубил 80 процента от кръвта си и умира на едва 40 години и два месеца…

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

1204 г. — Кардинал Лъв посещава българската столица Търново и коронова от името на папа Инокентий III Калоян за крал, а архиепископ Василий получава титлата примас.
1476 г. — Папа Сикст IV обявява деня за празник на непорочното зачатие.
1506 г. — Зигмунд I е избран от Сейма за крал на Полша.
1854 г. — Папа Пий IX обявява догмата за непорочното зачатие на Дева Мария.
1863 г. — При пожар в църква в Сантяго (Чили) загиват около 2 500 души.
1874 г. — Излиза първият брой на в. Знаме с редактор Христо Ботев.
1881 г. — При голям пожар в Рингтеатер (Виена) загиват около 400 души.
1888 г. — Петото Обикновено народно събрание на България приема закон за учредяване на висше училище в София.
1896 г. — Край бреговете на Испания потъва германския кораб Салер, загиват 281 души.
1903 г. — В България за първи път денят е честван като празник на Софийски университет и като [[студентски празник]].
1914 г. — Първата световна война: Започва войната между Великобритания и Германия за Фолкландските острови.
1938 г. — Лаврентий Берия става комисар по вътрешните работи в правителството на СССР и дава нов тласък на репресиите.
1941 г. — Втората световна война: След японската атака срещу Пърл Харбър, Конгресът на САЩ приема декларация за война с Япония.
1941 г. — Втората световна война: Република Китай и Холандия официално обявяват война на Япония след японската атака срещу Пърл Харбър.
1965 г. — Приключва Втория Ватикански събор.
1974 г. — Чрез референдум Гърция отхвърля с 69,2% от гласовете кралската институция и установява парламентарна република.
1976 г. — Eagles пускат на музикалния пазар своя албум Хотел Калифорния
1980 г. — Марк Дейвид Чапман убива Джон Ленън в Ню Йорк.
1987 г. — Президентите на СССР и САЩ Михаил Горбачов и Роналд Рейгън подписват във Вашингтон Договор за унищожаване на ядрените ракети с малък и среден обсег на действие
1991 г. — Държавните глави на Русия, Украйна и Беларус подписват споразумение за разпускане на Съветския съюз и създаване на Общност на независимите държави.
1991 г. — Мирча Снегур е избран за първи президент на Молдова.
2004 г. — Даймбег Даръл – китаристът на американската груув метъл група Пантера, е застрелян на сцената на клуб Alrosa Villa в Калъмбъс, Охайо, минута след като е започнал шоуто с новата си група – Damageplan.

Родени

65 пр.н.е. — Хораций, римски поет († 8 пр.н.е.)
1542 г. — Мария Стюарт, кралица на Шотландия и Франция († 1587 г.)
1626 г. — Кристина, шведска кралица († 1689 г.)
1708 г. — Франц I, император на Свещената Римска империя († 1765 г.)
1742 г. — Жан Серюрие, френски маршал († 1819 г.)
1815 г. — Адолф фон Менцел, немски художник († 1905 г.)
1825 г. — Андрей Бекетов, руски ботаник († 1902 г.)
1832 г. — Бьорнстерн Бьорнсон, норвежки писател, Нобелов лауреат († 1910 г.)
1861 г. — Аристид Майол,френски художник († 1944 г.)
1864 г. — Камий Клодел, френска скулпторка († 1943 г.)
1865 г. — Ян Сибелиус, финландски композитор († 1957 г.)
1868 г. — Николай Богданов-Белски, руски художник († 1945 г.)
1875 г. — Иван Караджов, български революционер († 1934 г.)
1879 г. — Андрей Архангелски, руски геолог († 1940 г.)
1886 г. — Диего Ривера, мексикански художник († 1957 г.)
1888 г. — Владимир Заимов, български офицер († 1942 г.)
1907 г. — Артин Артинян, американски филолог († 2005 г.)
1907 г. — Иван Попов, български учен
1908 г. — Сребро Бабаков, български комунист († 1950 г.)
1911 г. — Лий Дж. Коб, американски актьор († 1976 г.)
1914 г. — Полина Недялкова, първата жена-генерал от българската армия († 2001 г.)
1925 г. — Джими Смит, американски джаз органист († 2005 г.)
1927 г. — Владимир Шаталов, съветски космонавт
1930 г. — Максимилиан Шел, австрийски актьор († 2014 г.)
1933 г. — Спиро Дебърски, български футболист
1934 г. — Вили Казасян, български композитор († 2008 г.)
1936 г. — Дейвид Карадайн, американски актьор († 2009 г.)
1938 г. — Елка Бакалова, български изкуствовед
1938 г. — Красимира Колдамова, българска балерина
1943 г. — Джим Морисън, американски певец (The Doors) († 1971 г.)
1943 г. — Самуил Сеферов, български художник
1945 г. — Марила Родович, полска поп певица
1953 г. — Ким Бейсингър, американска актриса
1957 г. — Фил Колин, британски рок музикант
1964 г. — Тери Хачър, американска актриса
1966 г. — Шиниъд О’Конър, ирландска певица
1972 г. — Златин Михайлов, български футболист
1973 г. — Кори Тейлър, американски певец (Slipknot)
1974 г. — Ирина Никулчина, българска биатлонистка
1976 г. — Доминик Монахан, английски актьор
1978 г. — Йън Сомърхолдър, американски актьор
1981 г. — Азра Акън, турска киноактриса
1982 г. – Ники Минаж, американска рапърка
1986 г. — Амир Хан, британски боксьор
1986 г. — Кейт Воугъл, американска певица

Починали

1681 г. — Герард Терборх, холандски художник (* 1617 г.)
1744 г. — Мари-Ан дьо Шатору, френска благородничка (* 1717 г.)
1793 г. — Мадам дю Бари, френска благородничка, кралска фаворитка (* 1743 г.)
1830 г. — Бенжамен Констан, швейцарски писател (* 1767 г.)
1858 г. — Райно Попович, български учител (* ок. 1773)
1864 г. — Джордж Бул, британски математик и философ (* 1815 г.)
1869 г. — Иван Момчилов, български книжовник (* 1819 г.)
1893 г. — Александру Чернат, румънски генерал (* 1834 г.)
1896 г. — Ернст Енгел, германски приложен математик — статистик (* 1821 г.)
1903 г. — Хърбърт Спенсър, британски философ (* 1820 г.)
1907 г. — Оскар II, крал на Швеция и Норвегия (* 1829 г.)
1911 г. — Григорий Мясоедов, руски художник, передвижник (* 1834)
1924 г. — Карл Антон Ларсен, норвежки изследовател (* 1860 г.)
1933 г. — Гонбей Ямамото, Министър-председател на Япония (* 1858 г.)
1938 г. — Лазар Станев, български политически деец (* 1897 г.)
1955 г. — Херман Вайл, германски математик (* 1885 г.)
1956 г. — Джеймс Ейнджъл, американски авиатор(* 1899 г.)
1957 г. — Джон фон Нойман, американски математик от унгарски произход (* 1903 г.)
1966 г. — Спас Джонев, български театрален и филмов актьор (* 1927 г.)
1966 г. — Христо Герчев, български общественик (* 1883 г.)
1978 г. — Голда Меир, министър-председател на Израел (* 1898 г.)
1983 г. — Мицо Андонов, български писател и театрален критик (* 1901 г.)
1987 г. — Евлоги Йорданов, български футболист (* 1941 г.)
1992 г. — Петър Чернев, български естраден певец (* 1943 г.)
1996 г. — Ролф Бломберг, шведски изследовател (* 1912 г.)
2003 г. — Николай Бинев, български кино и театрален актьор (* 1934 г.)
2004 г. — Даймбег Даръл, американски музикант (Пантера, Damageplan) (* 1966 г.)
2005 г. — Иван Дуриданов, български лингвист (* 1920 г.)
2013 г. — Джон Корнфорт, австралийски химик, носител на Нобелова награда (* 1917 г.)

Празници

България — Студентски празник (от 1903 г.)
Северни Мариански острови — Ден на конституцията (1977 г., национален празник)
Узбекистан — Ден на конституцията (1993 г.)
Румъния — Ден на конституцията
Панама — Ден на майката
Католическа църква — Непорочно зачатие на Дева Мария
Будизъм — Ден на просветяването на Буда (най-важния будистки празник)

инфо: obekti.bg

Вижте още:

Неразказаните истории: Големите в света, които са били изоставени и осиновени

Знаменитости разказват за срещи с НЛО

Странни конспиративни теории, свързани със световните знаменитости

За още интересни новини харесайте страницата ни във Facebook  тук