Как часовете, в които се храним, определят функционирането на мозъка ни

Храненето е жизненоважен за всеки човек процес. Учени твърдят, че трябва да внимаваме не само какво ядем, но и кога, ако искаме мозъкът ни да функционира добре. Когато се храним хаотично, без да спазваме поне приблизителни часове, увеличаваме риска от депресия, тревожност, кардиометаболитни заболявания и напълняване.

Добрата новина е, че можем така да регулираме ритъма на храненията си, че през повечето време да се чувстваме спокойни и ведри, което пък ще се отрази благотворно на психичното ни здраве. Елена Конинг и Елиза Брицке от университета „Queen’s“ работят в областта на невропсихиатрията, като изучават основно хранителните и афективните разстройства. Предмет на тяхното последно изследване е начинът, по който времето на хранене се отразява на мозъка ни.

Как часовете, в които се храним, определят функционирането на мозъка ни?

Циркадните ритми (физическите, менталните и поведенческите промени, които следват определена последователност в рамките на 24 часа) имат функцията да настройват вътрешните процеси в тялото ни спрямо сигналите от външната среда – светлина и прием на храна. Този синхрон е резултат от човешката еволюция, като целта му е да ни осигури енергията, от която се нуждаем през деня и нощта. Така всъщност се заражда ритмичността на хранене, която е съобразена със светлите периоди от денонощието.

Въпреки че биологичният часовник определя метаболитните процеси по време на цикъла ден-нощ, ритъмът ни на хранене също има значение. Тъканите и органите, които отговарят за храносмилането, имат свой вътрешен часовник. В рамките на 24 часа техните функции отслабват или се активират приблизително по едно и също време. Например, тънките черва и черният дроб имат различна способност да храносмилат, абсорбират и обработват приетите вещества в различните часове от денонощието.

Когато циркадният часовник в мозъка не е в синхрон с ритъма ни на хранене, когнитивните ни способности са нарушени. Макар мозъкът да е само 2% от общата ни телесна маса, той консумира до 25% от енергията ни и работата му се влияе силно от промените в калорийния прием. Накратко, когато се храним в нетипични за нас часове, ние вредим на здравето си.

Храната влияе на настроението ни

Учените са установили, че невронните вериги, които регулират настроението и храненето ни, се припокриват. Според тях съществува връзка между храносмилателните хормони и допамина – невротрансмитерът, който играе много важна роля за настроението, нивото на енергия и усещането за удоволствие. Изследвания доказват, че количеството допамин при хората с депресия или биполярно разстройство е извън нормата. Хаотичното хранене не само пречи да регулираме емоциите и настроението си, но може да се окаже една от многото причини за отключване на афективно разстройство.

Депресията и биполярното разстройство се характеризират с нарушен вътрешен ритъм и нередовно хранене, които от своя страна също влияят негативно на настроението. Неслучайно хората, работещи на смени, страдат по-често от депресия и тревожност. Те са принудени да се хранят в часове, които не са съобразени с биологичния им часовник и цикъла ден и нощ. За съжаление, въпреки доказателствата, че ритъмът на храненията е важен за нашето здраве, той все още не е елемент от стандартната клинична оценка на пациентите, които се лекуват в психиатрии.

Оптимизиране ритъма на хранене с помощта на периодично гладуване

Как можем да регулираме храненията си? Един от методите, които Конинг и Брицке предлагат, е периодичното гладуване (фастинг). То може да обхваща различно дълъг период от време в денонощието. „Прозорецът“ за хранене е от 4 до 12 часа, според индивидуалните нужди и предпочитания. Ако човек избере да разпредели храненията си в 10 часа, например от 9 ч. сутринта до 19 ч. вечерта, това означава, че след 19 ч. започна фастингът, който продължава през цялата нощ. Според експерти периодичното гладуване оптимизира мозъчните функции, подобрява енергийния метаболизъм и гарантира ефективната сигнализация на метаболитните хормони.

Фастингът също така потиска симптомите на депресия и тревожност, разкриват изпитания, проведени върху животни. Има изследвания, които доказват положителния ефект от периодичното гладуване и върху хора. Храненето в едни и същи часове от деня ни предпазва от затлъстяване, диабет и сърдечносъдови нарушения.

Циркадният часовник и съвременният човек

Имаме 24 часа на разположение, през повечето от които използваме изкуствена светлина. В същото време достъпът ни до храна е постоянен. Неслучайно съвременният човек често страда от психични разстройства. Ако искаме да сме здрави и да не страдаме от чести промени в настроението, е добре да съобразяваме не само какво консумираме, но и кога. Синхронизацията на ритъма на храненията с цикъла ден и нощ е важна крачка към по-добрия и щастлив живот.

източник: lifestyle.framar.bg

Вижте още:

Различен ли е вкусът на храната в Космоса?

Картофите могат да поглъщат и разпръскват Wi-Fi: 22 интересни факта за храната

Историята на мъж, оцелял без храна цели 382 дни

20 изумителни факта за храната, които вероятно не сте чували

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook